Мартин Граховски, който събира България в три минути

Мартин Граховски Снимка: Стела Иванова
Мартин Граховски
Снимка: Стела Иванова

Мартин Граховски разказва за България в три минути. Толкова продължава всеки от неговите филми, запечатали различни места в страната. Къде да снима избира сам, без да се води от туристически каталози или карти на 100-те национални обекта. Сам снима, монтира, озвучава и надписва филмите си. И ги качва в социалните мрежи. Не продава лентите и не смята да го прави. Нарекъл е проекта си „3 минути България“.

Хората дори не подозират колко много неща могат да се кажат и покажат за три минути. И за по-малко време може да каже достатъчно. Освен това моята цел не е да кажа всичко за едно място. Със сериите искам само да заостря вниманието. Не казвам, че местата, които показвам, трябва непременно да се видят, не казвам всичката информация, която имам за тях. Представям информацията чрез моята гледна точка, така, както аз я усещам. Оставям останалото на хората. Ако им е станало интересно, нека намерят информация и прочетат повече“

А защо България? Мартин е роден тук. На 8 месеца заминава с баща си за САЩ, където майка му е студентка. Установяват се там, а по-късно заживяват в Канада. Завършва философия и журналистика в САЩ и Канада, след това „Международно право“ в Холандия. Докато е в Холандия започва да прави документални филми. Заедно с негов колега, който учи „Международна политика“ основават малка компания. Предлагат на различни неправителствени организации да правят документални филми за тях. Работили са и за най-голямата световна организация за защита правата на човека „Алцхаймер“. Покрай тази работа пътуват много, обиколили са Азия и Африка. По време на тези снимки Мартин осъзнал, че късите документални филми, които траят около 3 минути, са доста добър начин да кажеш важното, да заостриш нечие внимание и освен това са идеални за споделяне в социалните мрежи.

По видеото се запалих много по-рано, през 2011-та, при една от ваканциите ми в България. Дотогава се занимавах основно с фотография. Бях 16-годишен, прекарвах лятото в Севлиево, откъдето е моето семейство и направих документален филм от час и половина за Севлиево и околните села. Нарекох го „Welcome to Sevlievo“, на английски, защото беше предназначен за моята приятелка. Филмът много бързо се разпространи сред нашите приятели и семейните ни приятели. За една година го видяха около 300 души. Идваха хора, които си го записваха на флашка, за да го гледат по-често“.

Този филм така и не става публичен. И днес отвреме навреме Мартин го гледа. Умиляват го хората, които тогава е интервюирал – роднини, приятели, кинооператорът в местното кино, мъжът, който пере черги на перило в Балкана. Всъщност интервюирал всеки, който бил съгласен да застане пред камерата му. И още тогава знаел, че един ден ще се върне и ще доразвие започнатото. Като всеки 16-годишен обаче нямал категорична представа какво иска да направи.

Знаех, че ще се върна на следващото лято и ще направя нов филм. Исках този път да заснема Велико Търново, Габрово, Ловеч. Но не успях да се върна в България. Тогава си обещах,, че един ден ще направя нещо по-сериозно в България.

До тази година, когато проектът „3 минути България“ вече има 33 серии, 28 от тях са в страницата „3 Minute Bulgaria“. А идеята на Мартин е до края на годината да заснеме общо 50 серии. Засега снима в Централна България, а зимата планира да прекара в Родопите. Иска да се установи там, но да пътува из местните села. Казва, че колкото по-малко са хората, които живеят в едно село, толкова му е по-интересно. Там, в планината на Орфей, иска да снима обичаи, традиции, фолклор. И да озвучи филмите си с българска музика.

Съзнателно не озвучавам сериите, снимани досега, с българска музика. Не защото не харесвам народната музика, напротив. Но този проект не е само за българи. Аз искам да пристрастя чужденци, които не са мислили никога за България. Искам да се получи едно смесване между Западна и Източна Европа, защото и аз самият съм част от двете. А музиката подбирам според мястото, което снимам, според усещането ми за него и начина, по който ме вълнува. Лично разговарям с всеки от музикантите, чиято музика използвам. Като чуят за проекта, те също се палят. Някои вече планират да дойдат в България. Само серията за Карнобат е озвучена с българска музика, на оркестър от Карнобат. Много съм удовлетворен от крайния резултат.

Мартин е силно ревнив към проекта „3 минути България“. Отказва да събере сериите на един носител, тъй като не иска да ги продава. Проектът е негов личен и не е обвънрзан с медии, организации или правителствени структури. Финансира го сам. Засега не търси подкрепа или помощ, макар че колкото по-популярен става проектът му, толкова повече предложения за помощ получава, най-вече от компании, които продават автомобили. Вече има няколко предложения да му предоставят по-сигурна кола. Не е изключено до зимата, която ще прекара в Родопите, да се съгласи да получи автомобил, но за момента не е сигурен че ще го направи.

Работи по около 16 часа на ден. Някъде към 7.00 ч. сутрин е на мястото, което ще снима. Работи до след залез, защото точно по залез ставали най-добрите снимки. Като се прибере обработва заснетото, монтира, озвучава, надписва и едва когато триминутният филм е готов за гледане, качва го в страницата „3 минути България“. Не навсякъде и винаги е толкова организиран. Има места, които го стъписват и вместо да снима, се отдава на наслада. Едно от тях е островът Свети Иван край Созопол. Дотам го откарал местен рибар.

Когато стъпих на острова и видях залеза, светилището, дивите зайци, а аз съм сам там, наистина останах без думи. Това място е уникално. Усещането…трудно ми е да го опиша. Трябва да се изживее.

По същия начин се почувствах и на Мадарския конник. Преди да отида там имах бегли спомени от детството, когато съм бил на Мадарския конник. Сега усетих колко уникално е там. И не самият конник, а пещерите от дясната страна, кулите, мостовете, гледката към Мадара и планините наоколо. Изключителна гледка.

Един от най-честите въпроси, които му задават, е би ли заживял в България. Не отрича, че тук се чувства добре, но се определя като човек, който трудно се задържа на едно място повече от две, три години. Хубаво му е да се връща в България винаги, когато душата го стегне, заради усещането, че е удома. Но е по-спокоен щом знае, че във всеки момент може да тръгне.

А от всички места в България най-хубаво му е в Севлиево. Затова и единственият филм от всичките 33 заснети досега, който не е три, а пет и половина минути, е този за Севлиево. Серията е много лична, в нея има от спомените на Мартин Граховски от детството, разкрива собственото му отношение към града, в който прекарва всичките си ваканции и който продължава да нарича „у дома“.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам