Още 20 млн. лв. и 5 години са необходими, за да може питейната вода от съоръжението да потече към Мадан и Рудозем
Снимка: Зарко Маринов
Първият язовир за питейна вода, построен през последните 30 години в България, е „Пловдивци” в Родопите. Той се намира в община Рудозем край българо-гръцката граница. Към него е изградена модерна пречиствателна станция, а строителството му, което продължи цели 20 години, бе завършено със заем от Световната банка. То струва на българския данъкоплатец над 70 млн. лв. През 2017 г. България започна и изплащането на заема, но няма да ползва язовира по предназначение поне още 5 години. Причината е, че от него до градовете Мадан и Рудозем, които трябва да обслужва, няма изграден водопровод.
Язовир „Пловдивци“ е почти завършен, пълен е до горе и очаква официално откриване. Обемът му е близо 2.5 млн. куб. м., височината на стената е 52 метра, а капацитетът му 220 литра в секунда – достатъчни да задоволят нуждите от питейна вода на 40 хил. души.
Два пъти по 22 млн. лв.
Идеята за изграждането на язовир за питейна вода край рудоземското с. Пловдивци е на повече от 30 години. В периода 1985г. – 1988 г. от мястото на язовира до град Мадан са положени 26 километра стоманени тръби, направени са две повърхностни водохващания и 8 резервоара. По водопровода към миньорския град потича вода, но тя е недостатъчна. За това започва подготовката за изграждане на язовир. Но след 1989 г. обектът е спрян. Десет години по-късно е размразен от правителството на Иван Костов, което до 2001 г. влага в изграждането му 22 млн. лева.
„До 2002 г. строителството на язовир „Пловдивци“ трябва да бъде завършено“, казва тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев при посещение в Смолян през март 2001 г. Два месеца по-късно СДС губи изборите, първа политическа сила става НДСВ, а начело на държавата застава бившият монарх Симеон Сакскобурготски. Строежът на язовира, въпреки че е готов наполовина, е спрян пак с обяснението „липса на пари”.
В отговор на питане от народния представител Николай Камов (БСП) през октомври 2002 г. тогавашният строителен министър Костадин Паскалев казва: „Днес язовирната стена и прилежащите й съоръжения имат степен на завършеност около 70%, а пречиствателната станция за питейни води – около 10%“.
Паскалев обявява също, че до края на 2005 г. обектът ще е готов, а необходимите средства за завършването му са още 22 млн. лв.
И още 48 млн. лв.
След повече от 10 години парите за завършване на язовира са осигурени. През 2014 г. е сключен договор с Международната банка за възстановяване и развитие, който предвижда страната ни да получи 70 млн. евро заем, който да изплаща от 2017г. до 2028 г. От тях за завършване на строителството на „Пловдивци” и „Луда Яна” са заделени 52 млн. евро, а останалите пари са за рехабилитацията на яз. „Студена”.
Изграждането на „Пловдивци“ е възложено на международен консорциум, в който влизат руската компания „Зарубежводстрой”, дъщерната фирма на „Главболгарстрой“ АД – „ГБС – Инфраструктурно строителство“ и испанската „Агуа, резидиос и медио амбиенте“. Цената на договора е 48 млн. лв.
Удовлетворените управляващи и…
През лятото на м.г. строителството на язовира бе завършено. На 21 август приемателна комисия, съставена от 16 души и с председател зам.-областния управител на Смолянска област Адриан Петров, одобрява извършеното от изпълнителя.
„С това бе направена важна стъпка към скорошното му завиряване и пускане в експлоатация, с което 2.7 млн. куб. метра питейна вода ще бъде осигурена за жителите на общините Рудозем и Мадан, казва Петров. Обекти като този дават удовлетворението ни като управленци! Ние имаме ориентация към постигането на конкретни резултати! Говоренето оставяме на опозицията! Важното е, че хората оценяват по свършеното, а не по изговореното!”, казва по този повод и областният управител Недялко Славов.
…и жадните управлявани
След становището на приемателната комисия „Пловдивци” е завирен, но скорошното пускане му в експлоатация отново е отложено. Оказва се, че няма как да бъде издаден констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа, известен като „Акт 15“. Причината е, че няма отреден сервитут за електрозахранването към язовира. Но това е по-малкият проблем.
Големият е, че 26 километровият стоманен водопровод, положен през 1985-1988 г., е вече негоден и не подлежи на ремонт.
„От дългогодишната експлоатация на водопровода и въздействието на хлорираната вода, протичаща по него, можем да приемем, че загубите възлизат на над 50%.“, призна управителят на „ВиК” ЕООД – Смолян, Мариян Николов. С всяка изминала година процесът на корозия се увеличава и го износва допълнително“.
По неофициална информация загубите на вода по трасето са дори над 70%.
„Да имаме толкова модерна пречиствателна станция – последна дума на техниката, а след това да пускаме водата по този ръждясал водопровод е безсмислено“, казва областният управител Недялко Славов. Той е първият, който сигнализира за необходимостта от рехабилитация на водопровода.
„На никого не му се даваха пари “
„Този водопровод е публична държавна собственост и още 2016 г. съм сигнализирал, че е необходима рехабилитация, за да се оползотворява водата. Но на никого не му се даваха пари без да е опрял ножът до кокала”, каза областният управител на Смолян.
Миналата година той възлага предпроектно проучване за рехабилитация на тръбопровода. Становището на експертите е, че подмяната на тръбите ще струва около 20 млн.лв. Проектирането и строителството ще се възлагат тепърва, а заложеният срок за рехабилитацията на 26-те километра до Мадан е краят на 2023 г., каза управителят на „ВиК” Мариян Николов.
Язовирът може да захранва с вода половината Смолянска област. За да бъде използвана водата от модерния и скъп язовир, освен до Мадан е необходимо да бъдат изградени водопроводи до Златоград, Неделино и Ардино, което едва ли ще се случи в следващите 10 години. Ясно е, че дотогава питейната вода от язовира ще бъде изпускана в р. Елховска. Не е ясно защо в споразумението със Световната банка освен завършване на строителството на язовира не е заложена и рехабилитация на водопровода, така както е планирано с другите два язовира, предмет на споразумението – „Луда Яна” край Панагюрище и „Студена” край Перник.
