Според прокуратурата в Сливен в терен, концесиониран от свързваната с Христо Ковачки „Мин инвест“, са заровени около 140 т. одрани животни
Снимка: Венелина Попова
Историята с откритите останки от животински трупове, най-вероятно на одрани норки, в землището на село Боров дол, община Твърдица, прилича на сюжет от криминален филм. Но не е. Това е просто поредният скандал в държавата, който поставя множество въпроси и доказва, че институциите в България не изпълняват задълженията си по закон и не служат на гражданите.
Да започнем от въпроса къде са загробени въпросните останки от одрани норки. Теренът е частна собственост. Според жители на Боров дол земята е била изкупена от собствениците й преди години на цени от около 300 лв. за декар. А с решение от средата на ноември 2017 г. Министерският съвет предоставя концесия за добив на нефтошисти от находище „Боров дол“ на дружеството „Мин инвест“ ЕООД. Концесията е дадена за 35 години по предложение на министъра на енергетиката и обхваща 1703 дка.
На 30 юли т.г. се изкачихме по черен планински път до землището заедно с колегата-оператор от БНТ Иван Янев и Петя Алтимирска от сдружението „КАЖИ“, което води
битка за забрана на индустриалните ферми за норки
у нас. Открихме точното място, откъдето полицията и ветеринарните власти от Сливен са извадили животно за лабораторен анализ. Следите от скорошното разкопаване на терена бяха видими, оттам се разнасяше и невъобразима миризма.
Скоро след като се появихме на мястото бяхме открити от охраната на обекта, която ни помоли да го напуснем, тъй като снимаме без позволение от собственика. Ден по-рано в предаване на Би Ти Ви Стефан Башалов – управител на дружеството-концесионер отрече в землището да е правена проверка и да са вземани проби. Но както е известно „на лъжата краката са къси“, защото днес (31 август 2019) Явор Гечев от „Четири лапи“ и Петя Алтимирска откриха в землището на Боров дол полуразложен труп на норка, който ще бъде даден за изследване на патоанатом. На място екоактивистите са станали свидетели на това как багери заравят
следите на престъплението.
Вземането на проби потвърдиха говорителката на Окръжната прокуратура в Сливен Ваня Терзиева, кметът на Твърдица Атанас Атанасов, както и директорът на сливенската Агенция за безопасност на храните доктор Пламен Пенчев. Неразбираемо е обаче защо три дни след изваждането на животинския труп, той все е във фризер на сливенската ОДБХ и не е изпратен за анализ. Още повече, че в града има сертифицирана лаборатория, която може да извърши това изследване.
Колко тона са загробените животни?
Първоначалната информация за загробена между 120 и 140 тона трупна маса дойде от прокуратурата и от кмета на Твърдица Атанас Атанасов, който се позова на началника на местното РПУ. Ако тя е достоверна, това означава, че трябва да има свидетели на престъплението, тоест някой да е броил камионите, превозвали одраните животни и да е изчислил количеството, според техния тонаж. Иначе кой може да каже и на какво основание колко тона са загробени на мястото? Затова пък от прокуратурата, разтревожени от медийния интерес и шум по темата, побързаха да заявят, че ставало дума за значително по-малки количества. С което предизвикаха недоумение как могат да твърдят това, без да са направили разкопки. Още повече, че според Ваня Терзиева говорителят на Главния прокурор Румяна Арнаудова препоръчала на този етап да не се оповестяват подробности, защото не искала
да се нагнетява напрежение в обществото
покрай този случай.
Ако прокуратурата искаше да запази следите от престъплението, трябваше да постави полицейски постове на терена, да ограничи достъпа до землището и да пристъпи към разкриване на ямите от добива на нефтошистите, където са загробени животинските трупове. Но тя явно няма такива намерения, поне не и на този етап от образуваното досъдебно производство.
Не по-малко важен от това колко тона за загробени на терена, е въпросът за
извършителя на престъплението.
Той може да бъде дружество за отглеждане на норки за кожи, или компания, наета да унищожава труповете на животните. Според Петя Алтимирска и Явор Гечев фермата за норки в ямболското село Чарган, една от двете официално регистрирани в България, е с малък капацитет и не би могла да произведе такова огромно количество трупна маса. Другата ферма за индустриално отглеждане на норки е край старозагорското село Маджерито. Сега тя е с капацитет от 129 хиляди животни, но в инвестиционното предложение на собственика (ФАРМПРО) от 2014 е записано, че в следващите пет години те могат да достигнат 400 хиляди.
Институционално контролът върху дейността на фермите за норки е на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Законът за опазване на околната среда и Законът за храните задължава всеки транжор, ресторант или месарски обект(цех, магазин и пр.) да има сключен договор за утилизация на остатъците от дейността им. Директорът на старозагорската агенция доктор Дамян Миков отказа да ми предостави информация за това как фермата край село Маджерито унищожава
трупната маса от норки.
Аргументът му бе, че сега водещият орган на разследването е прокуратурата. Но, разбира се, това е само предтекст, тъй като става дума за публична информация. Опитах се да разбера това от самия оператор на фермата, но на телефоните, оставени за контакт с „ФАРМПРО“ ЕООД, не отговори никой. До приключване на работата по този текст не успях да осъществя контакт и с еколога на фермата инж. Бистра Митева.
Разследващите обаче би трябвало да поискат и да получат тази информация. А оттам лесно ще разберат има или не „ФАРМПРО“ собствен инсинератор (инсталация за изгаряне при висока температура) и ако има, дали капацитетът му може да поеме цялото количество от животински остатъци или утилизацията им е изцяло предоставена с договор на друга компания.
Важна подробност е, че собственикът трябва да поддържа книга (по Наредба на земеделското министерство), в която да са записани маршрутът и пътните листове на всеки камион, който напуска фермата. Те могат да проверят и какво се изгаря в инсталацията за биогаз на компанията „Градус“ край Нова Загора, освен официално декларираните 60 тона птичи тор на денонощие.
Загробването на тонове убити норки в землището за добив на нефтошисти е невъзможно без знанието на „Мин инвест“. Защото затова е необходима тежка техника, с която разполага само концесионерът, тоест става дума за
престъпно сговаряне между две дружества,
които са извършили деянието при ясното съзнание, че нарушават закона, застрашават от замърсяване водите и околната среда, както здравето на хората и на дивите животни.
Прозира ли сянката на Христо Ковачки зад „Мин инвест“, в контекста на намеренията на „Брикел“ да изгаря нефтошисти в централа си след промяна в комплексното разрешително на дружеството? И има ли някаква връзка този сюжет с компанията „Син кръст 2016“(свързана с името на Румен Гайтански-Вълка),избрана от БАБХ да изгаря отпадъците в 11 области на България. И с бизнеса с норки, свързан с имената на братята Лука и Иван Ангелови – едри индустриалци, които се ползват с най-високи протекции в държавата? На тези въпроси трябва да отговори разследването по случая. Ако поиска.
Тук е мястото да припомня, че този сюжет напомня много на един друг отпреди повече от 12 години. Тогава разследване на БНР разкри как на някогашното сметище на Стара Загора Мандра баир фирмата „Градус“ изхвърляше отпадъци от пилетата си. И тогава, също за една нощ, но вече след като инспектори на РИОСВ бяха констатирали фактите, останките бяха загробени с тонове пръст. Медиите замълчаха услужливо, а случаят остана в историята.
Заровените животни са екологична бомба със закъснител
За тази възможна опасност предупреждава Петя Алтимирска. Тя се позовава на Научно становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, според което норките са възможни приносители на множество заразни болести по животните и хората. В становището е констатирано, че за справяне със заразните болести по норките няма изработена Програма. Препоръка за това е дадена през 2017 г., но и до днес тя не е изпълнена.
Няма адекватна реакция
и от страна на компетентния контролиращ орган – БАБХ.
Няма реакция и от РИОСВ – Стара Загора, в чийто обхват на контрол е и Сливенска област. На писмени въпроси по случая с труповете, загробени в землището на Боров, от екоинспекцията отговориха, че „регистрацията на животновъдни обекти се извършва от Областната дирекция по безопасност на храните. Дейностите по обезвреждането на животински трупове и контролът по него също са в компетентността на ОДБХ“.
На въпроса дали това означава, че инспекцията няма задължение да провери опасността от екологични последици от това престъпление, отговор не бе даден. Хората от Боров дол са притеснени от новината за извършеното в тяхното землище и очакват яснота, но няма от кого да я получат.
А там,
където няма информация, нахлува мълвата,
която ражда демони. Затова местните жители споменават имената на олигарси, които стоят над закона, но само шепнешком. Защото се страхуват и изобщо са забравили, че имат граждански права в тази държава!
