Снимка: Районна прокуратура – Варна
Сдружението „За земята – достъп до правосъдие“ обжалва пред министъра на околната среда и водите Решение на директора на РИОСВ Стара Загора да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за частично изменение на Общ устройствен план на община Гълъбово.
Искането за промяна на предназначението на множество имоти в землищата на село Обручище и на Гълъбово е направено от възложителите – общината и дружеството с ограничена отговорност „Систек инвест“ ООД.
Същото решение на екоинспекцията пред министъра обжалват още Тома Белев – съпредседател на Зелено движение и Стефан Николов – бивш общински съветник и граждански активист от Гълъбово. В жалбите са посочени пороците на издаденото разрешение.
При подаването на уведомлението за извършване на екологична оценка, възложителите са спестили информацията, че с Процесния план се предвижда промяна на предназначението на земеделските земи
с оглед изграждане на инсинератор за изгаряне на RDF гориво и съпътстваща инфраструктура.
Това обстоятелство става ясно от Решение на Общинския съвет в Гълъбово, прието на януарската сесия т.г. С него се дава предварително съгласие за промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на ТЕЦ, ползваща като основно гориво твърди битови отпадъци /RDF/, прилежащи индустриални производства и техническа инфраструктура за присъединяване на централата към преносната мрежа.
В искането за преценяване е посочено, че „в близост до имотите, предмет на промяна на ОУП не се извършват производствени дейности, чийто характер да води до замърсяване на въздуха в района. Бъдещите дейности, които ще се изпълняват след урегулирането на имотите, също не предполагат отделяне на емисии над нормативно допустимите. Това определя липсата на фактори, които бих замърсили въздуха в района“.
Заявеното е откровена лъжа, тъй като е ноторно известно, че в района на община Гълъбово има четири топлоцентрали, които изгарят източномаришки въглища с високо съдържание на сяра и пепел.
Решението на РИОСВ в Стара Загора е издадено и в нарушение на Наредбата за Оценка на съвместимост. Нейните текстове (чл. 2, ал.1, т. 2) постановяват, че когато територията на процесния план попада изцяло или отчасти в границите на защитени зони, както в случая на защитена зона BG0000427 „Река Овчарица“ се предвижда провеждане на процедура за оценка на съвместимостта с предмета и целите на защитените зони.
В жалбата на сдружението „За земята – достъп до правосъдие“ е посочено, че „Решението на директора на РИОСВ Стара Загора е необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка“
и без да се вземат предвид служебно известни на инспекцията факти, свързани с редовното замърсяване на въздуха в общината,
което изисква и оценка на кумулативния ефект от дейността на инвестиционното предложение в процесния план и заварените замърсяващи производства.
Публично известни факти за бъдещия завод за горене на RDF
Той ще бъде изграден от едноличното дружеството с ограничена отговорност „Систек Инвест“, регистрирано на 12 юли м.г. „Систек Енерджи“ООД притежава 60 процента от собствеността му с 3000 лв. уставен капитал, останалите 40 на сто са на община Гълъбово с 2 хил. лв. капитал.
Управител на дружеството, регистрирано в Гълъбово, е Бистра Василева. „Систек Енерджи“, чийто собственик е Ченк Каракая от Германия, е създадено на 10 април м.г. Адресът му е в столична община, Район р-н Триадица, бул. Витоша 66, където са регистрирани още 529 фирми.
Подробна справка за свързаните лица показва, че Бистра Василева заедно с Майкъл Чокан от Германия управляват съвместно дружеството с ограничена отговорност – „Базалт файбърс България“, регистрирано на 10 април т. г. отново на посочения по-горе адрес в столична община. Негови собственици са „Систек Текнолоджи България“ на Ченк Каракая, регистрирано на 4 април 2023 г. и „Премиум Базалт“ ООД – търговско представителство на чуждестранно юридическо лице от Узбекистан, регистрирано на основание на Закона за насърчаване на инвестициите с Решение на Сдружение „Българска търговско-промишлена палата“ от 19.07.2024 и управлявано от Алишер Тургунович Кучкунов от Узбекистан.
Останалото, което знаем за бъдещия завод, е от кмета на общината Николай Тонев. Пред „За истината“ още на ниво „намерение“, той обясни, че е бил в Германия заедно с още 17 души от общината, за да им покаже как работи инсинератор, чиято технология възнамерява да приложи и в бъдещия завод в Гълъбово: „Нито мирише, нито има прах, уникално. От завода не излиза нищо – нулев отпадък, а шлаката – излиза твърда, омесва се с пясък и цимент и от нея правят бордюри“. Според Тонев, който управлява общината 6-ти мандат, и проектантите, и изпълнителите ще бъдат от Германия. А заводът ще разкрие 700 работни места. И нямало да има никакви проблеми, както е в Германия или във Виена, например. А Гълъбово щяло да се превърне в община „диамант“.
Попитахме Николай Тонев кой е Ченк Каракая, който, по думите му, е готов да вложи 360 млн. евро в проекта. Кметът отправи покана към медията ни за среща в кабинета му, защото това не бил разговор за телефон.
Беше категоричен, че ще ни предостави цялата документация, която „За истината“ ще изиска по Закона за достъп до обществена информация.
Потърсихме информация за германския инвеститор от Агенцията за чуждестранни инвестиции, но оттам ни отговориха, че не е задължително всеки инвеститор да минава през Агенцията за сертифициране. И отказаха да отговорят на другите ни въпроси, свързани с Каракая с обяснението, че не могат да ни предоставят такава справка.
Върховният административен съд сложи край на намеренията на бившите управляващи в София от ГЕРБ да изградят инсинератор за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-София с цел производство на енергия. ВАС потвърди отмяната на решението на директора на РИОСВ-София от 2015 г., с което се одобряваше изграждането на инсталация за оползотворяване на RDF гориво на площадката на „Топлофикация“. А новият кмет Васил Терзиев обяви, че ще търси други начини за оползотворяване на битовите отпадъци в столицата, защото изграждането на завод на 3 км от града е неприемливо.
Европа планира преминаване към кръгова икономика – въглеродно неутрална, екологично устойчива и чиста от замърсители. Рециклируемостта на боклука се увеличава, а в някои страни като Германия, Холандия, Швеция, Великобритания и др. има свръхкапацитет на мощности за преработването му. Това предизвиква надпревара за всеки тон боклук между операторите на такива централи, което промени пазара и доведе до транспортирането на битови отпадъци между държавите или от места отдалечени от заводите. А това генерира допълнителни емисии на парникови газове, затова в някои държави въведоха такси за изгаряне на боклука.
Очевидно производителите на оборудване за инсинератори търсят нови пазари и все по-често се обръщат към страни от Източна Европа, които разчитат на финансиране от фондовете и програмите на ЕС.
В този контекст изглежда странно кой ще инвестира 360 млн. евро без сигурни гаранции за възвращаемост на инвестицията и печалба. При това в една община с малко над 10 хил. души население.
Дори и да изгаря боклуците на цялата Старозагорска област, заводът едва ли би натоварил мощностите си.
Които не знаем какви ще са, какъв обем RDF ще се изгаря дневно, какъв ще е режимът на работа – дневен или денонощен, не знаем и каква ще е технологията на изгарянето и още един куп неща, свързани с бъдещата инсталация.
Отговори на всички тези въпроси трябваше да получат общинските съветници в Гълъбово преди да гласуват предварително съгласие за промяна на предназначението на земеделските земи и за изграждането на инсинератора.
В края на юли „За земята“ представи нов доклад „Изгарянето на отпадъци в България зад завесата“.
Докладът може да прочетете ТУК
В него са посочени генерираните вредности и специфики при изгарянето на RDF. Освен въглеродния окис и двуокис, серните и азотните диоксиди, фурани, хлороводород, се отделят още живак и други тежки метали като кадмий, олово и арсен, които са силно токсични и могат да се натрупват в околната среда и биологичните системи. Докладът прави анализ и на допълнителния здравен риск за хората. „През последните години изгарянето на отпадъци често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. Методът се представя като „зелено решение” и се използват термини като оползотворяване, обезвреждане, газификация и други. В действителност, изгарянето не решава проблемите с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране“, пише в Доклада на „За земята“.
През 2019 г. „За истината“ предотврати изпълнението на договор между община Гълъбово и ТЕЦ „Брикел“ ЕАД за изгаряне на боклуци, внос от Италия. И сега медията ни ще проследи как ще се развие сюжета с бъдещия завод за изгаряне на RDF в Гълъбово.
