„Какъв ви е проблемът“ – Севлиево унищожава дървета заради ремонт на тротоари

„Обезглавени“ чинари по ул. „Св. св. Кирил и Методий“, снимка: „За истината“

През последните десет години от улиците на Севлиево бавно изчезват дърветата. Те са отсечени, изкоренени или умрели, защото преди това са били „обезглавени“.

В Общината не броят за колко точно дървета са разрешили да бъдат премахнати. Просто не поддържат регистър или картотека за това. Казват, че не били длъжни да го правят, което не е точно така. Не се открива и регистър на дълготрайните дървета, а това вече й е вменено със Закона за устройството на територията.

Откакто ГЕРБ управляват в Севлиево най-често дървета в града се унищожават заради ремонт на тротоари. В града всички свикнаха, че започне ли някъде ремонт на тротоар, с дърветата по въпросната улица е свършено. Последната жертва на градската инфраструктура стана над 65-годишна липа на кръстовището между улиците „Росица“ и „Петко Р. Славейков“, където в момента тече ремонт на пътното платно и тротоарите от двете му страни. Ако общинската наредбата за опазване на зелената система в частта й за премахване на дървета е спазена, за тази липа би трябвало има експертно становище, съобразено с инвестиционния проект. Становището, съгласно същата наредба, издава общински служител. В отдела, който издава становищата има четирима служители, но само един е най-близо като квалификация до градското озеленяване – екологът на Общината, който е специалист „Опазване на околната среда“.

Тази липа беше на над 65 г. Вече е няма, пречела на новия тротоар, снимка: „За истината“

Какъв ви е проблема?

„Казахме, че не сме съгласни липата да се отсича. Дървото е здраво, виждате каква корона има. От тази страна на улицата само то остана, казаха пред „За истината“ живеещи в кооперацията, пред която е последната отсечена липа. И въпреки, че липата не е най-подходящият вид за градска среда, защото корените й надигат тротоарите, точно този тротоар не бил надигнат, се вижда от снимки преди дървото да бъде премахнато. Хората не смятат, че трябва да правят избор – дърво или тротоар. Казват, че можело да се изкопае пръстта под корените, за да се осигури луфт за растежа на липата занапред и тя да се запази. Така правели в други страни. Когато помолили представители на Общината да оставят липата, чули: „Какъв ви е проблема?“ А като си изплакали проблема им казали, че дървото пречи на новия тротоар и премахването му не подлежи на обсъждане.

Какво казва законодателството

В Закона за устройство на територията (ЗУТ) има отделен текст, който третира ангажиментите на общинските власти към зелената система и дървесна растителност. Чл. 63, ал. 1 казва: „Кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Достъпът до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Регистърът се оказа непълен

Воден от регламента на въпросната алинея, „За истината“ поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация копие или достъп до регистъра. Получихме линк към Портала за отворени данни Open data, който трябва да води към регистъра. Само че регистърът се оказа непълен. В него има единствено данни за зелените площи, описани по големина, в това число паркове, улици и места за обществено ползване, цветни фигури с рози и детски площадки. В този регистър няма и дума за дълготрайни декоративни дървета. За вековните дървета на територията на община Севлиево също нищо не пише, но в отговора от Общината уточняват, че относно вековните дървета ползват регистъра на Изпълнителната агенция по околната среда и услужливо са препратили линк към него. Справка там сочи, че на територията на община Севлиево има четири вековни дървета – благун в с. Шумата, зимен дъб в с. Добромирка, летен дъб в с. Батошево и черница в с. Петко Славейков.

Няма съмнение, че предоставената от Община Севлиево информация е много оскъдна спрямо поисканата. От нея изобщо не може да се разбере колко са дълготрайни декоративни дървета в общината, а така не може да се установи дали е спазен чл. 63, ал. 2 от ЗУТ. Въпросният текст регламентира изсичането на дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение. Те могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото.

Какво ли пише в санитарната експертиза, наложила окастрянето на този платан – вид, който има величествена корона и не понася резитба, снимка: „За истината“

Санитарна експертиза ли?

Санитарната експертиза, която трябва да придружава всяко отсичане на дърво, включва преценка за екологичната и естетическа стойност на дървото, ландшафтна съвместимост и изисквания към поддържането, информация за възрастта и жизнеността с преценка за здравословното състояние на стъблото, клоните, листната маса, симптоми на заболяване, наличие на вредители, влияние на екологичните условия на околната среда. Тази санитарна експертиза трябва да приключва със заключение, което да дава конкретни предложения за бъдещето на дървото – да се проведат мероприятия за подобряване на неговото състояние, да се премахне или да се проведат оздравителни мероприятия. „За истината“ има сериозни основания да смята, че въпросната процедура в Севлиево се заобикаля, щом на искането за достъп до регистъра за отсечените и изкоренени дървета бе отговорено „Община Севлиево не поддържа регистър на отсечените, окастрените и изкоренени дървета, тъй като няма вменено законово задължение за това“.

„Обезглавено“ и в последствие изсъхнало дърво до севлиевската Автогара, снимка: „За истината“

Задължения има не са само по закон

Проверка на „За истината“ опровергава този отговор. Общината има вменено задължение да картотекира дълготрайните дървесни видове и то е по Наредба 1 на министъра на териториалното развитие и строителството за опазване на озеленените площи и декоративната растителност от 1993 г., и актуална към днешна дата, според системата АПИС. Според тази наредба „картотекират се всички намиращи се в регулационните граници на населените места дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години, дърветата с историческо значение, както и отделни ценни и редки дървета и храсти независимо от възрастта им“. Според същата наредба не подлежат на картотекиране дървета и храсти в общинските озеленени площи, които се стопанисват от предприятията по озеленяване и се картотекират в паспорта на обекта, както и дърветата, обявени за защитен природен обект, които се стопанисват и картотекират в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на природата. Картотекирането се извършва от общините, като за картотекираните дървета и храсти се съставят паспорти и се води регистър по образец. Регистърът се проверява и се води от длъжностно лице, определено със заповед на кмета на общината. Въпросният регистър трябва да изглежда така:

Образец как трябва да изглежда регистъра на дълготрайните дървета, който Общините са длъжни да поддържат

Как го правят в други общини

„За истината“ провери на случаен принцип как са подходили към ангажимента за картотекиране на декоративните дървета други Общини. Община Хасково например поддържа подробен регистър на всички дървета в града по вид, на коя улица се намират, на каква възраст са, какво е действителното им състояние и каква е короната им. Информацията е в табличен вид и много лесна за използване и проследяване на евентуални злупотреби. Ясно е, че липсата на такава обобщена информация в Севлиево, води до абсолютна невъзможност да се проследи дали не е нарушен закона и как цели улици в един котловинен град с индустриален профил се оказаха без дървета.

Екранна снимка от публичния регистър за дърветата на територията на община Хасково

Още липсваща информация

В Севлиево не разполагат и с информация за унищожени дървета заради изпълнение на инвестиционни проекти, а отговорът, който предоставят оттам очевидно противоречи на действителните им действия. Според него „При извършване на реконструкция и рехабилитация на улици в Севлиево се премахват стари и болни дървета, като на тяхно място е предвидено засаждане на нови дървесни видове“. Този отговор обаче контрастира с историята на липата, за която стана дума в началото на текста. От снимките се вижда, че стъблото и клоните на дървото са здрави, което означава, че то не е боледувало, а че е старо не е недостатък.

Клоните на отсеченото дърво са здрави, което е гаранция, че не е било болно, а защо е отсечено, е отделен въпрос, снимка: „За истината“

В Севлиево не разполагат и с данни за кастренето на короните на дърветата по познатия метод „обезглавяване“, при който дърветата боледуват и никога не възстановяват короната си, а и вече има достатъчно публикации, че така не се прави, защото това е пагубно за растенията. Преди време „Дневник“ публикува поредица от публикации на тази тема, в които се позовава на мнението на експерта по поддръжка на дървета в градска среда Димитър Захариев, който има европейски сертификати по арборизъм – науката за дърветата в града. Според него цялостното отрязване на короните убива дърветата, макар и понякога това да става по-бавно, в рамките на десетина години. В Севлиево по този метод бяха погубени дървета по цели улици, някои от тях изсъхнаха наскоро след „подрязването“, както го нарекоха от Общината и бяха отрязани до дънер.

По метода „обезглавяване“, който според общинарите е кастрене, години наред в Севлиево се погубват дървета, снимка: „За истината“

Това бавно убийство на уличните дървета е съгласно общинската Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Севлиево, казаха от местната общинска администрация. Според тази наредба кастрене на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им, се допуска при доказана необходимост въз основа на експертно становище от служители на общинска администрация и писмено разрешение за това. Въпросното становище издавали служители в отдел „Транспорт и екология“, придобили специалност „Опазване на околната среда“. „За истината“ поиска копие или достъп до експертните становища, позволили обезглавяване на десетки улични дървета, но и то не беше предоставено, което може би означава, че не съществува, или че не е достатъчно експертно за пред медиите.

Произволът спрямо дърветата в Севлиево продължава с години и най-вероятно ще спре когато вече няма да остане какво да се реже, кастри и изкоренява. Но пък ще има ремонтирани тротоари. На незначителна част от тях има новозасадени декоративни фиданки, но както вече стана ясно заради липсата на публичен регистър няма как да знаем какво е съотношението между премахнати и засадени дървета. Заради това остава съмнението, че в Севлиево изборът се прави между дървета и тротоари. По-всичко личи, че засега ползата е на страната на тротоарите.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам