Журналистика за решенията – възможно решение за журналистиката

Журналистиката за решения или Solutions Journalism, на английски, е подход в журналистиката, което отива отвъд представянето на проблемите

Участниците в конференцията „Журналистиката в търсене на решения“
Снимка: АЕЖ – България

Една от най-новите тенденции в съвременната, световна журналистика бе представена в понеделник на конференция в София, организирана от Асоциацията на европейските журналисти и Фондацията за свобода “Фридрих Науман”. 

Журналистиката за решения или Solutions Journalism, на английски, е подход в журналистиката, което отива отвъд представянето на проблемите, представяйки съществуващи решения за тях. За да го представят в България пристигнаха двама от водещите практици в областта. Дейвид Бордман, председател на борда на Solutions Journalism Network и декан на School of Media and Communication към Temple University, Филаделфия и Луси Черна от Transitions Online Чехия.

Гостите, които се оказаха повече от местата в залата, бяха приветствани от новия посланик на САЩ в България Херо Мустафа. Баща ми беше журналист и от него разбрах
значението на добрата разследваща журналистика, каза г-жа Мустафа. Тя изтъкна, че медиите и неправителственият сектор попадат в един от приоритетите, които си е поставила по време на мандата си.

Райнер Адам, директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман”, на свой ред посочи колко е важно сътрудничеството между защитниците на демокрацията. Според него диктаторите се копират един друг.  В различните страни отстъплението от демокрацията започва по един и същи начин с атака към гражданските организации. Продължава с промяна в изборното законодателство и други форми на ограничения на свободата.

В презентацията си Дейвид Бордман подчерта, че журналистиката за решения всъщност е естествено продължение на разследващата журналистика. Въпреки че журналистиката за решения често се оприличава на течението конструктивна или позитивна журналистика, което се развива в Европа, между двете има една основна разлика. Практикуващите конструктивна журналистика вярват, че трябва да съществува баланс – и да се произвеждат добри новини, които да оравновесяват броя на лошите. Журналистиката за решения не търси такъв баланс – тя е сериозна разследваща журналистика, но отива отвъд идентифицирането на проблема, като отразява както потенциала, така и недостатъците на вече съществуващи решения. 

Това се налага, тъй като в повечето случаи обикновената разследваща журналистика спира, преди да постигне целта си – да предизвика промяна. Оказва се, че не е достатъчно медиите да разкрият даден проблем и да се очаква, че аудиторията сама ще се задейства и ще достигне до решение. Напротив, според проучвания това, че медиите говорят за проблем след проблем, създава умора от новините и усещане за безпомощност сред публиката. А когато хората разберат, че нещо може да се промени, тогава са много по-отворени. Според изследване на Би Би Си 64% от потребителите под 35 години искат новини, които представят възможни решения. 

Журналистиката за решения е много силна, когато става дума за отразяване на проблемите на различни общности, каза Бордман. Той даде пример с издание от Минеаполис, което решава да направи поредица от материали, посветени на проблема с радикализацията на децата от сомалийската общност, която живее в града. До тогава традиционният медиен подход към проблема създава единствено повече ислямофобия и ксенофобия, които водят до още по-голяма изолация и радикализация и завърта спирала на насилието и омразата. Екипът решава да пътува до няколко европейски града, в които са намерили решение на подобен тип проблеми. Журналистите публикуват материали на сомалийски, предназначени точно за представителите на изследваната общност, променя се дискурсът от “техните деца”, на “нашите деца”. Поредицата има се радва на голям интерес от страна на публиката и успява да генерира промяна в обществото.

По времето когато Бордман е главен редактор на “Seattle Times” прави поредица, посветена на отпадането на деца от общественото образование в този американски град и представя серия от ефективни решения, прилагани в други градове. Финансирането за поредицата идва от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, която се съгласява, че няма да има право на никаква намеса в редакционното съдържание. Подходът не само предизвиква реакция от властите, той води и до по-голям интерес от страна на читателите, а се оказва, че е силно оценен и от рекламодателите и постъпленията във вестника се увеличават. 

Чехкинята Луси Черна от Transition Online разказа, че подходът на журналистиката за решения е приложим и в Източна Европа. Тя посочи, че тя и колегите ѝ са осъзнали, че не бива да се опитват директно да прилагат американски модел, а да търсят местни истории и да адаптират методите си към нуждите на региона. За тази цел нейната организация отпуска стипендии за журналисти от Централна и Източна Европа. Според Черна много от кандидатите, които искат да правят журналистика за решения, допускат грешката да предлагат възможни решения – решения, които самите те са измислили, докато идеята е да се намират и предлагат вече съществуващи решения – такива, които вече са доказали своята ефективност някъде другаде.

Нейният колега Никита Поляков разказа във видеоконферентна връзка за поредица, която е направил благодарение на журналистическа стипендия, предоставена на Transitions Online. Поредицата е посветена на високия процент на самоубийства сред мъжете в Чехия. Поляков е изследвал темата от различни ъгли и е проучил подходи за справяне с проблема, прилагани на други места по света. За целта дори е пътувал до Япония. Той изтъкна, че е трудно да правиш журналистиката за решения, когато журналистът не излиза от редакцията.

Всички лектори бяха категорични, че когато един журналист избере този подход, той не се превръща в активист. За целта той трябва да представи съществуващите решения, но да остави аудиторията да направи своите собствени заключения. 

Всяка журналистика може да стане застъпничество или пропаганда. Важи и за журналистиката за решения – ако не се прави добре, ще бъде лоша журналистика, подчерта Черна. Според нея едно от основните правила е, че няма перфектно решение. Това се отнася и за “журналистиката за решения”. Тя не е единственият правилен отговор за журналистиката, но е един от отговорите, каза лекторката.

Конференцията се осъществява с подкрепата на Фондацията за свобода “Фридрих Науман”, Sofia Event Center и Немечек-България. 

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам