Да те управлява премиер-демократ по душа

Снимка: Скрийншот БНТ

Да, днес е 10 ноември. Допреди 20-ти години отбелязвахме с особено въодушевление тази дата. Отбелязвахме я като края на един режим, който отне на бившите хора, както ги наричаха комунистите, живота, земята, фабриките, имуществото; съсипа семействата им като ги раздели или ги екстрадира в затънтената провинция и принуди елита на нацията – фабриканти, банкери, офицери, лекари, учители, свещеници и други да си изкарват хляба с тежък и непосилен за тях труд. Празнувахме 10 ноември с наивната вяра, че свърши времето на висшата и средна номенклатура на тоталитарната държава и на репресивните органи, които я поддържаха. Вярвахме, че сме се освободили завинаги от тези хора и че те никога повече няма да имат достъп до управлението на държавата и до нейните ресурси. Бяхме убедени, че виновниците за организирането на Народния съд, за убийството на хилядите в комунистическите лагери; за предателството на националните ни интереси, за съсипването на икономиката, ограбването на държавните предприятия и изнасянето на огромни капитали зад граница; за погрома над българските турци с т.нар. „възродителен процес“ и прогонването им от родината и за други тежки престъпления срещу народа ще получат възмездие. Да, в началото на т.нар. преход бяхме готови да се закълнем, че с комунистическата върхушка е свършено.

Три десетилетия по-късно едва ли има заблудени относно това какво се случи на 10 ноември 1989 година. Днес всеки, когото спрете на улицата, ще ви каже, че на тази дата беше извършен вътрешнопартиен преврат с благословията на перестройчика Горбачов, който детронира Тодор Живков, за да предотврати свалянето на режима му с кръв. Днес всеки, който следи развитието на политическите събития в страната, ще ви каже, че един клан от комунистическата върхушка реализира перфектен сценарий за трансформиране на политическата си власт в икономическа. Днес със сигурност всеки българин знае от кои среди се пръкнаха новите бизнес елити и с чии пари създадоха своите фирми и компании.

Днес поколенията, родени след 10 ноември 1989 година не знаят нищо или почти нищо за историята на 45 годишната тоталитарна българска държава. Защото в страната не беше постигнат политически консенсус за разкриване на истината за този режим без сантименти, фалшификации и лъжи. България закъсня драматично и с отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност, определена част от които бяха прочистени още веднага след 10 ноември, а други послужиха като начален капитал на офицерите, някои от които се превърнаха в крупни бизнесмени. Голяма част от страните в бившия Съветски блок осъдиха комунизма и извършиха лустрация, а досиетата на тайните комунистически служби разсекретиха и предадоха в специални институти за националната памет, достъпни за историци и изследователи. У нас лустрация не се състоя и това определи облика на целия ни преход, а Законът за досиетата стана ябълка на раздора в няколко народни събрания. Така на практика досиетата бяха отваряни на порции, темата изгуби остротата си, интересът към нея остана само изследователски, а най-усърдните доносници и шефове на служби в ДС продължават да са в светлината на прожекторите и да се изявяват в амплоа на анализатори, ментори и дори на народни представители.

Днес голяма част от антикомунистите и малцината дисиденти в България са вече покойници, а останалите са потънали в мълчание от срам, че позволиха демократичните партии и организации от началото на прехода, съюзени за кратко, да бъдат разбити от внедрената агентура на ДС и от алчни за власт кариеристи. Затова не е странно, че на антикомунистите днес гледат като на политически динозаври, а десните партии, изградени върху антикомунистическата идеология, се борят не да управляват, а да влязат в парламента. В същото време популистките партии се множат, а една от тях – зад маската на европейска народна партия ни управлява вече 10 години. Лидерът й написа днес в пост във Фейсбук:“ „За мен, като демократ по душа, най-голямото постижение на 10 ноември е свободата на избор!“ Борисов е демократ по душа, колкото е патриот героят от едноименното стихотворение на Ботев. Затова пък демократичното му управление отрови обществената среда, затъна в корупция, отчужди гражданите от държавата и институциите и омерзи всеки в тази страна, който има базисна почтеност. Това управление девалвира морално, изгуби вътрешна и международна подкрепа и ще ни остави тежко наследство. Но пак се кани да управлява. Което няма да е изненада в държавата, която се превърна България за тези 31 години.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам