Снимка: скрийншот от видео в Youtube
На 20 февруари ТАСС предаде информация, че по време на обстрел срещу т.нар. Донецка народна република украинската армия е използвала гранатомети, произведени в България.
Агенцията се позовава на говорителя на милицията на самопровъзгласилата се република. В съобщението се уточнява, че 30 милиметровите снаряди за гранотометите, с които е обстрелвано селището Зайцево, са артикул на военните заводи „Арсенал“ АД в Казанлък. “Този факт нагледно потвърждава как Западът снабдява Украйна със смъртоносно оръжие, с помощта на което се унищожават мирните жители на републиките в Донбас”, се казва още в съобщението на руската информационна агенция.
Това не само не е фалшива новина, но дори и не може да бъде новина.
Причината е, че от международна юридическа гледна точка няма забрана за продажба на оръжие за Украйна, а самите Съединени щати са най-големите износите на оръжие за бившата съветска република. С други думи, ако е имало сделки с български производители, в това число и с „Арсенал“АД, те не са незаконни. А дали са морални е съвсем друг въпрос, който във военната индустрия няма особена тежест.
Осколочните гранати ог-7 са разработка на НИТИ – Казанлък и се произвеждат, освен в „Арсенал“, вече и в други военни заводи в България и се продават само срещу редовни сертификати за краен получател. Търговия не се извършва с държави, посочени като ембаргови в т.нар. Васенаарско споразумение от 1995 – договореност подписана от 26 страни, която установява контрол върху износа на някои конвенционални оръжия и технология с двойно предназначение за определени ембаргови страни.
България продава тези гранати на Украйна вече повече от 20 години,
тъй като страната не е част от ембаргов списък.
Затова да се твърди, че „Западът е започнал сега да въоръжава украинската армия със смъртоносно оръжие“, за да се унищожават мирните жители на двете незаконни републики в Донбас, е чиста пропаганда и манипулация на общественото мнение.
Ръководството на „Арсенал“ АД не дава информация, свързана с износ на изделия, произведени в казанлъшките оръжейни заводи. Въпреки това „За истината“ направи опит да се свърже с един от собствениците на заводите – инженер Николай Ибушев, за да отговори на информацията в съобщението на ТАСС, но това не бе възможно.
Затова пък експерт по въпросите на военно-промишлената индустрия, пожелал анонимност, сподели пред „За истината“, че
българските военни заводи продават оръжие само в зони с реален или потенциален конфликт.
В Сирия преди време също бяха открити оръжия и боеприпаси, произведени в България, но нито ООН, нито регламентите на ЕС забраняват внос на оръжие в страната, в която от години се води гражданска война.
През 2016 г. говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че част от намерените тогава в сирийския град Алепу оръжия и боеприпаси, са били произведени у нас с изтекъл руски лиценз. Според нея от края на 90-те години на миналия век Москва и София преговарят за сключване на споразумение за лиценз, който да регламентира износа на военна продукция в трети страни, но България не бърза да сключи подобен договор, е казала Захарова, цитирана от OFFNews.
Според някои наблюдатели като доктор Мохд Абуаси от Центъра за близкоизточни изследвания
България не продава директно оръжие на терористи,
а само на страни, които не са част от ембаргови регистри. Такива са Саудитска арабия, Катар или САЩ, например. Според Абуаси държавата ни е знаела много добре, че наши оръжия отиват в Сирия посредством трети страни. Други експерти са на противоположното мнение, а именно, че препродаването или подаряването на българско оръжие на фронтови държави, не е проблем на българската държава. Това е така, тъй като в сертификата за краен получател (т.нар. end-user сертификат), издаван от държавата, която купува даден вид оръжие, се гарантира, че то няма да бъде използвано за терористични цели. Освен това тя може да купи оръжията, само ако те не са в забранителния списък. Затова често крайната дестинация на оръжията не е посочената в end-user сертификата, а в страни, където има локални военни конфликти. Най-добър пример затова е Ислямска държава, въоръжена по тази схема.
Има ли възможност българската държава да осъществява контрол върху търговията с оръжие,
произведено в страната ни?
Формално това е задължение на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, в която има представители на армията, на специалните служби, на икономическото и външно министерство и др. На практика тази комисия осъществява контрол върху лицензиите на българските фирми, производители на оръжия и на съответните end-user сертификати, но не и върху движението на продукция, продадена от военните ни заводи. Държавата, според добре информирани източници, би трябвало да регулира и да не допуска предлагането на едни и същи изделия, произведени в различни български военни заводи, на едни и същи пазари. Този тип „конкуренция“ сваля цената на българските оръжия, понеже печели този, който предложи най-ниската цена. Но това е друга тема.
В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.
