“Арена Шумен”, за която бяха похарчени 13 млн. лв., е с по-малки приходи от квартален магазин

За половин година новата многофункционална спортна зала в Шумен е успяла да събере само 29 хил. лв. и всъщност се използва най-малко за спорт

Най-печелившата дейност на „Арена Шумен“, за която бяха похарчени 13 млн. лв. е бюфетът
Снимка: Диана Желязкова

Най-новата от серията многофункционални спортни зали в страната – “Арена Шумен”, открита през юли м.г., в момента е пример за неефективност и не може да заработи дори колкото съседните квартални магазини. Това показват данните за дейността и приходите на залата, които община Шумен беше принудена да оповести по искане на опозицията в Общинския съвет.

Арена – Шумен – най-голямата гордост на местната власт и определяна като „бижуто на града“, струва на държавата и на общината близо 13 милиона лева. За строителството на многофункционалната зала бяха отпуснати 8,5 милиона лева от държавния бюджета, а община Шумен плати още около 4 милиона за благоустрояване на района. Изпълнител на проекта беше „Джи Пи Груп“. Миналото лято многомилионното „бижу“ беше открито лично от премиера Бойко Борисов, а шуменският кмет Любомир Христов (ГЕРБ) обяви, че новата зала ще стане средище на спорта и привлекателно място за целия град. Половин година след тържествените фанфари действителността се оказа различна.

Приходите са ясни, разходите – неизвестни

Справката на община Шумен показва, че шест месеца след грандиозното си откриване, „Арена Шумен“ е събрала общо 29 972 лв. И това са само приходите, не печалбата, ако изобщо има такава. Дори и като приходи, скромните постъпления от около 5000 лв. месечно класират милионната зала по-скоро в категорията на селските магазинчета. С тези темпове залата ще се изплати за около 150 години, изчисляват по този повод граждани на Шумен в социалните мрежи.

Проблемът е, че общината въведе непосилно високи такси за ползване на залата с мотива, че трябва да се покриват разходите за нейната издръжка. По предложение на общинското предприятие „Общински жилища и имоти“, на което беше възложено стопанисването на „Арена Шумен“, съветниците от мнозинството гласуваха наемни цени, които варират от 480 лв. до 3.6 хил. лв. на ден. Но дори и най-ниската цена от 480 лв. дневно е немислимо висока за спортните клубове в Шумен, които така и не ползват залата. Единственото изключение е хандбалният клуб, който има най-голяма субсидия от общината. Напразно съветниците от дясно и от ляво искаха преференциални цени за местните спортни клубове, особено за детските формации. Мнозинството на ГЕРБ в местния парламент подкрепи предложената от общината ценова листа и в резултат на това за 6 месеца в Арена – Шумен има цифром и словом само 13 спортни събития.

Спортна зала или бюфет?

Иначе за половин година са фактурирани общо 51 събития. По-задълбочен прочит на справката обаче показва, че като дейност е отчетено и ползването на услугата „бюфет“, за която са издадени 17 фактури. Така на практика се оказва, че най-доходоносната дейност на “Арена Шумен” е работата на бюфета й. Той формира една трета от „събитията“. А обществените прояви – спортни, културни или фирмени, са едва около 5-6 на месеца, като най-големият клиент на залата е самата община Шумен.

Кметството е платило на собственото си общинско предприятие „Общински жилища и имоти“ общо 4.6 хил. лв. за 8 събития в залата, главно концерти на местни формации. Почти толкова е платил и шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, който през декември е дал почти 4.6 хил. лв. за церемонията по дипломиране на студентите си.

Иначе най-скъпите прояви в залата са спектаклите на Камен Донев „За сватбите“ и на Димитър Рачков „Забраненото шоу“. Двамата успяха да напълнят “Арена Шумен” до последния ред, за което са платили най-високата наемна цена – по 3.6 хил. лв. на ден. По време на спектакъла, изнесен от Рачков отоплението в залата не работеше, но в предоставената справка не е отразена компенсация за този “малък” проблем.

От дясно и от ляво настояват за ясен статут на залата

Съветниците от опозицията в Общинския съвет на Шумен (БСП и част от десните формации, участващи в него) настояват да се приеме ясен статут на залата, за да може „Арена Шумен“ наистина да изпълни предназначението си на достъпно място за спорт и обществени прояви, но и да оправдае вложените в нея милиони левове.

„Залата изобщо не се използва ефективно, през повечето време стои заключена и хората започват да се питат на кого и за какво беше необходимо нейното построяване“, казва общинският съветник от БСП и лидер на шуменските социалисти Веселин Пенчев, който поиска оповестяването на информацията за дейността на Арена – Шумен. „Осъзнавам, че за шест месеца залата няма как да заработи в пълен капацитет, но е безспорно, че тя просто не се ползва, каза още той. Не коментирам размера на приходите, защото моят въпрос не е за печалбата или загубата на залата, а изобщо за необходимостта от „Арена Шумен“. По-късно Пенчев призна, че се притеснява да постави въпроса за разходите на залата, за да не се окаже, че залата е на сериозна загуба.

Най-скъпата зала е празната зала

„Не смея да направя питане за разходите, за да не почнат да се оплакват, че е на загуба и да използват това като повод да я дадат на концесия“, обясни общинският съветник. Той настоява залата да се даде на преференциални цени на местните шуменски отбори и посочва, че на други места в страната аналогични спортни зали се дават на клубовете 10 пъти по-евтино, отколкото в Шумен.

„Много вероятно е кметският екип да иска да даде залата на концесия, смята и общинският съветник Добромир Драев, председател на дясната група „За Шумен“. Ако оповестят разходите за издръжка на залата, те ще са фантастични, смята той и коментира, че залата вече започва да тежи на общината изключително много. „Икономическата логика е, че най-скъпият обект е празният обект. Същото се отнася и до залата. Не може зала за милиони да стои празна, защото общината искала да прави от нея бизнес“, заяви общинският съветник и допълва, че местната власт така и не е решила какво да е предназначението на залата – дали ще изпълнява икономически или социални функции.

„Сегашното състояние на нещата обаче изобщо не е нормално, казва Драев. Не може да се искат от спортните клубове по 400 лв. на ден. Трябва да има символичен наем, за да може залата да се ползва от повече хора. Сега залата стои празна, за да не се изтърква подът. Това е несериозно! Защо се инвестират милиони обществени средства в нещо, което няма да се ползва от хората?“.

И БСП, и дясната група „За Шумен“ настояват да се въведат преференциални цени за шуменските спортни клубове, а детските и ученическите формации да ползват залата безплатно. „Щом общината издържа залата, нека тя да работи в обществена полза, това искаха гражданите! А сега „Арена Шумен“ не работи нито за обществото, нито за печалба. И остава впечатлението, че единственият ефект от новата зала е в усвояването на парите за нейното построяване и сега търсим на кого да я дадем на концесия“, каза Добромир Драев. Такива са и подозренията на голяма част от гражданите на Шумен.

Красивият „паметник“

Кметът на граза Любомир Христов обаче определя критиките по адрес на залата като „злонамерена атака на опозицията“.

„Залата е нещо хубаво за Шумен и работи добре, наситена е със спортни и културни мероприятия“, каза той пред съветниците, въпреки неоспоримите факти за нищожните приходи на залата.

Иначе в Шумен наистина се радват на новата зала и на благоустроения район около нея, но все по-често задават и въпроса дали беше необходимо да се похарчат близо 13 млн. лв. за нещо, което е на път да се превърне в красив паметник.

„Да, имаме една зала, която изглежда много добре, с красиви градинки, но… дотам. Хората обаче ги няма. А шуменци затова толкова се радваха на арената, защото смятаха, че тя ще е отворена за целия град“, казва Добромир Драев и призовава за обществен дебат за бъдещето на „Арена Шумен“.

Ако не се приеме сериозна концепция за развитието на залата, в която изрично да се запишат нейните обществени функции, много скоро „Арена Шумен“ може да бъде отдадена на концесия. Това би могло да се окаже и добро решение за бъдещето й, но само при две условия – честна и прозрачна процедура с ясни условия за стопанисване и развитие на залата. У нас обаче обичайната практика показва, че се случва точно обратното.