Vladi Goranov, Борисов и Божков: когато приятелите на властта станат „олигарси“

Фотоколаж: „За истината“

Анализът е препубликуван от „Дойче веле“.

След есемеси с лицето Vladi Goranov бизнесменът Васил Божков пусна нова серия в профила си във Фейсбук, представен от компанията му „Нове холдинг“ като канал за връзки с обществото.

По същество хазартният бос обяснява, че под натиск на „премиера Борисов и министър Горанов“ е бил накаран да сключи рекламен договор за 240 милиона лева с ДДС – за да рекламира националната лотария в „Нова телевизия“. Контрактът е сключен на 1 август м.г., а лотарията прекрати съществуването си след по-малко от 7 месеца. Факт е, че рекламите на игрите на щастието в „Нова“ бяха струйни и прекратяването им се отрази на медията. Божков представя снимка на „паметна записка“ от 10 юли 2019, предшествала договора, под която стоят имената К. Домусчиев и В. Божков. В този предварителен договор фигурират няколко задължения – за „20 000 000 без ДДС“, за 10-годишен (договор) с 3 години предизвестие за прекратяване, но също и за „пълен съпорт в ДКХ (Държавната комисия за хазарта) с цел урегулиране бизнеса и спазване законите в РБ“.

Това са разкритията, обявени като „втора част от сигнала“, във видео от Божков, на което той е в бяла риза, а не с традиционната си черна тениска.

Божков и Василев биха могли да разкажат повече

Няма я лотарията, няма ги рекламите, няма го и Божков – той е в Обединените арабски емирства, а в България е с 11 предявени обвинения. В Сърбия е друг бивш голям приятел на властта и рекламодател и спонсор на нейни приятелски медии – собственикът на срутилата се през 2014 година КТБ Цветан Василев, също обвиняем.

И Божков, и Василев могат да разкажат много повече от обоснованите предположения, които и сами можем да направим – с кого са се срещали и кой на кого дърпа конците в държавата България. В крайна сметка това е единственото им оръжие – информацията от първа ръка, с която разполагат. Нека си представим, че Василев например беше обявил имената на онези от властта, „посъветвали“ устно държавни дружества да държат парите си в неговата КТБ. Или Божков – на кого е плащал, че да се „пропуснат“ дължими на хазната 700 милиона лева. Но това означава банкерът да разруши мита, че КТБ е била работеща банка и смислен проект, а хазартният бос – че е вещ в бизнеса, тоест, че са self-made men. Също така да добавят и нови обвинения към тези, които прокуратурата вече им е предявила, а и косвено да ги потвърдят. Затова им е по-удобно да говорят като извънпарламентарна опозиция.

Когато приятелите станат олигарси

Когато една власт в България започне да нарича своите доскорошни приятели и храненици „олигарси“, спукан им е бизнесът. Така излезе. И се пука четвърта по големина банка, спира национална лотария, прехвърлят се хотели и алкохолен бизнес на доверени лица и рода́… А техните собственици, доскоро в контакт с премиери, министри, депутати и други институционални фигури, внезапно се обръщат към обществото чрез социалните мрежи и заговарят за справедливост.

На пръв поглед изглежда, че тези богати българи са всесилни. В прехода са се сменяли правителства, политически сили, а тяхното богатство се е множало и тяхната недосегаемост се е укрепвала. Но точно тяхната сила е и тяхна слабост – те добиват своето могъщество през политическата власт, осигурявала им „чадъри“, удобни закони, материални активи, обществени поръчки, европейски проекти. Отритне ли ги властта – под външен натиск или вътрешни конфликти, светкавично се сриват.

Парадоксално, но когато пътищата на управляващи и олигарси се разделят, последните страдат повече. Политиците съхраняват придобитото – власт, пари по тайни сметки, недосегаемост за Темида. И заедно с това възможността да създадат нови олигарси благодарение на достатъчно обслужващи звена – на съдебна система, която трудно може да се назове независима и работеща, на овладените медии и регулаторни органи. А олигарсите запазват единствено част от парите.

Предприемач, действащ в реална пазарна икономика и правова държава, има шанс да започне бизнес другаде, дори и след фалит. Но откърменият от политиката бизнес принадлежи – буквално и преносно, на държавата, която го е позволила.

На кого ще липсват олигарсите

Отношенията между олигарси и власт много напомнят един виц, разказан публично от руския президент Владимир Путин. Един олигарх се разорил и започнал да обяснява на жена си: „Ще трябва да продадем мерцедеса и да си купим лада. – Нищо, скъпи, нищо… – Ще трябва да сменим и апартамента в Москва с по-малък, но ти пак ще ме обичаш, нали? – Ще те обичам и много ще ми липсваш.“

Комуникационната активност на мажоритарния собственик на КТБ отдавна не предизвиква бурния интерес, който имаше към първите му медийни изяви. В личния сайт на Василев може да се види, че за последните няколко интервюта го интервюират дъщеря му и съпругата му. Шест години след срутването на КТБ публиката загуби интерес към изгнаника в Белград, но също и надежда за възмездие – почти година беше нужна само за разпита на първия свидетел по мегаделото за краха ѝ.

И Божков започна ударно – телевизионни интервюта, последвани от есемеси с Vladi Goranov, записки. Но той има малшанса да се изявява в условията на инфодемия заради COVID-19 и висок рейтинг на управляващите в тези времена. След още няколко години може и прякора му да не помним.

Но онези от есемесите все така ще си живеят в апартаменти на кръстници.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам