„За истината“ препубликува анализ на „Fact check“.
- Твърдението, че цените в България са с 15% по-високи спрямо Австрия и Германия, е невярно;
- Официалните статистически данни показват, че цените в България са значително по-ниски в сравнение с тези в Австрия и Германия;
Твърдение:
Делян Пеевски, председател на парламентарната група на „ДПС-Ново начало”, по време на изявление в кулоарите на парламента, 7 май 2025 г.
„Нищо не се случва в този парламент, занимават се замо с глупости. (…) Какво правим? Имунитети, изслушвания, глупости. Хората чакат, цените в магазините са 15% по-скъпи от европейските, от Германия и Австрия, има проблеми с водата, хората нямат работа, с това ли се занимаваме тука.”
Изказвания в подобен дух от лидера на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски се чуват често в кулоарите на Народното събрание. На въпроси за влиянието му върху управлението той обикновено отговаря с израза „време е да започнем да работим за хората“.
На 7 май Делян Пеевски беше попитан как парламентарната група „ДПС-Ново начало“ ще гласува по искането на изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов за свалянето на имунитета на шестима народни представители. Той отговори кратко, че депутатите му ще подкрепят искането, но добави, че това не било съществената тема. Според него по-важно е, че парламентът се занимава само с „глупости” при положение, че цените в магазините са „с 15% по-скъпи“ отколкото в Германия и Австрия. Това твърдение обаче не е вярно.
Проверка:
Статистическата служба на ЕС Евростат поддържа индекс на нивото на цените в отделните държави, който дава възможност за сравнение. Измерва се като се вземат всички крайни разходи на домакинствата като например храна, транспорт, здравеопазване, образование, култура, жилищни услуги.
Ако например индексът е 120, означава, че цените на потребителските стоки и услуги са с 20% по-високи от средното ниво. Ако е 80, то означава, че са с 20% по-ниски от средното. За България този индекс е едва 59 срещу 109 в Германия и 112 в Австрия. Това означава, че цените в България са приблизително с 40–50% по-ниски от тези в Германия и Австрия, а не с 15% по-високи, както твърди Делян Пеевски. Не само това – според доклад от 17 декември 2024 г., базиран на данните от индекса, през 2023 г. ценовите нива на потребителските стоки и услуги в Европа са се различавали значително. Най-високо ниво на цените сред страните от ЕС се наблюдава в Дания, с 45% над средното за ЕС, докато в България нивото на цените е с 41% под средното за ЕС.
Детайлната справка на Евростат показва с колко процента цените в България са по-ниски при отделните категории стоки и услуги. Например при храните и безалкохолните напитки индексът е 88,5 в България спрямо 110,4 в Австрия и 103,2 в Германия. Това означава, че цените в България на тези стоки са с около 19% по-ниски спрямо Австрия и 14% по-ниски спрямо Германия. При транспорта индексът е 56 в България срещу 116 (Австрия) и 118 (Германия). Най-голяма е разликата в разходите за жилищата (вкл. наеми, битови сметки): индексът е едва 38 за България срещу 113 в Австрия и 114 в Германия. С други думи, цените на наемите и комуналните услуги в България са близо 66–67% по-ниски спрямо тези в държавите, цитирани от Пеевски.
Връзката цени – жизнен стандарт
За по-точна картина за стандарта на живот в посочените държави се използва индексът на покупателната способност. Това е статистически индикатор, прилаган основно от Евростат и други международни институции, който изразява стойности като БВП на глава, доходи, разходи и др. в изкуствена валутна единица (стандарт на покупателната способност), която не е евро или долар, а такава, която премахва разликите в цените. По този начин се отразява истинското икономическо благополучие на хората, тъй като с него се сравнява реалната стойност на парите в различните страни, или иначе казано колко стоки и услуги може да купи една и съща сума в различни държави.
Например, ако един хляб струва 1.50 евро в Германия и 1.00 евро в България, тогава за 100 евро:
- в Германия могат да се купят ~67 хляба,
- в България — 100 хляба.
Индексът за покупателната способоност се прилага към данните за Брутния вътрешен продукт (БВП), за да се види реалният жизнен стандарт в отделните държави и да се направи по-точно сравнение, като се елиминират изкривяванията от разликите в цените.
Така, според данните на Евростат за 2024 г. България е с най-нисък БВП на глава от населението, изразен в стандартa на покупателна способност, в целия Европейски съюз. Германия и Австрия са над средното равнище с около 115 пункта, докато България е едва на 66 пункта.
Високият БВП на глава от населението в Германия и Австрия по този показател отразява съответно по-висок жизнен стандарт. В практичен план това означава по-големи доходи на домакинствата и по-високо потребление на стоки и услуги. С други думи, по-високите доходи в Германия и Австрия спрямо България компенсират разликите в цените и водят до по-висок жизнен стандарт в тези две държави. Ниската стойност на този показател при България подсказва, че средните доходи и покупателната способност са далеч по-ниски и влиянието на инфлацията се чувства по-силно.
Инфлация и усещане за инфлация
През последните месеци различни политици спекулират с темата за цените и инфлацията в страната. Данните от Националния статистически институт (НСИ) за април 2025 г. сочат, че месечната инфлация в България, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е -1.2%, а годишната инфлация е 2.8%.
За сравнение, предварителните данни на Федералната статистическа служба на Австрия сочат, че месечната инфлация според ХИПЦ е 0.3%, а годишната – 3.3%. В Германия месечната инфлация е 0.4%, a годишната – 2.1%=. Това означава, че темповете на растеж на цените в България са сходни с тези в Германия и малко по-ниски от австрийските.
Съществува разлика между усещането за инфлация и реалната инфлация. Потребителите формират възприятията си за нивата на инфлация според определени стоки, които се купуват по-често и са относително евтини. Проучванията показват, че повишенията на цените привличат вниманието на хората повече от стабилните или спадащите цени.
През последните години цените на често купувани стоки и услуги са се увеличили по-бързо от останалите, което може да създаде усещане за по-висока инфлация от отчетената.
Например, ако цената на бензина се повиши много повече от цените на други стоки и услуги, възможно е хората, които използват често автомобилите си, да „усещат“ инфлация, надхвърляща ХИПЦ, тъй като личните им разходи за бензин са по-високи от средните. Обратното, домакинствата, които използват кола рядко или никога, ще имат по-нисък „личен“ темп на инфлация.
Възможно е за формирането на усещанията на хората да играят роля цени от преди няколко години. В продължителен период от време тенденцията е цените да се повишават съществено, дори ако годишният темп на инфлация е нисък. Ако например годишното изменение на ХИПЦ е 2%, след 10 години общото равнище на цените ще е по-високо с над 20%.
Проверено:
Твърдението, че цените в България са с 15% по-високи спрямо Австрия и Германия, е невярно. Официалните статистически данни показват, че цените в България са значително по-ниски в сравнение с тези в Австрия и Германия.
