Почти четири години след големите наводнения в Карловско и община Калояново хората по поречието на Стряма отново се тревожат от риска от ново бедствие. В Песнопой се изгражда нов стоманобетонен мост на мястото на съоръжението, отнесено от реката през 2022 г., но извън строителната площадка коритото на Стряма продължава да е обрасло, затлачено и на места блокирано от дървета и наноси.
За жителите на района това поставя един прост въпрос: каква е ползата от нов мост, ако при следващия голям дъжд реката отново няма откъде да премине?
Новият мост напредва
Наводненията през 2022 г. нанесоха сериозни щети на населените места по поречието на Стряма. В Песнопой хората от района на вилните зони останаха практически откъснати – без нормален достъп до домовете си, земеделските имоти и близката винарна.
Старият мост беше разрушен от придошлите води. На негово място вече се изгражда ново стоманобетонно съоръжение.
През 2025 г. Междуведомствената комисия по бедствия и аварии отпусна на община Калояново 3,9 млн. лв. за решаване на проблема в Песнопой.
Кметът на общината Младен Кичев уверява, че строителството трябва да приключи в началото на лятото.
„Вече са изградени стълбовете. Мостът ще е широк 6,7 метра. Ще бъдат изградени тротоари и парапети, като от двете страни на платното ще може да минават пешеходци“, обясни той.
Самият мост обаче е само едната част от проблема.
„Ако реката пак тръгне, всичко ще се повтори“
Жителите на Песнопой са притеснени, че извън зоната на строителните дейности по реката не се извършва необходимото почистване.
По коритото са натрупани наноси, а растителността е гъста. За хората, преживели наводнението от 2022 г., това не е просто въпрос на поддръжка, а на сигурност.
„Мостът е хубаво нещо, но ако реката пак тръгне, както през 2022 г., всичко ще се повтори. Никой не чисти коритото на реката надолу и нагоре по поречието“, коментира жител на Песнопой.
Други жители също смятат, че се работи „на парче“ – изгражда се ново съоръжение, но не се осигурява достатъчна проводимост на самата река.
Сигнал до екоминистерството
Особено тревожни са хората в района на Черноземен и близкото село Ръжево. Заедно с кметицата на Черноземен Тоня Димитрова те са изпратили сигнал до Министерството на околната среда и водите.
В него се посочва, че коритото на Стряма е затлачено, силно обрасло и на места е блокирано от паднали дървета и наноси.
Според подателите на сигнала това представлява пряка опасност, която е резултат от години на нерешени проблеми.
При наводнението през 2022 г. реката е отнесла участък от брега. В резултат на ерозията е рухнал стълб от електропреносната мрежа и пет населени места са останали без ток в продължение на пет дни.
Жителите предупреждават, че при нови сериозни валежи водата отново може да излезе от коритото си и да залее земеделски земи и къщи.
„При нас положението не е по-различно – реката е пълна с храсти и дървета. Ако дойдат по-силни дъждове, водата няма къде да отиде“, казват жители на Ръжево.
По думите им притеснение предизвиква и фактът, че опасният участък край Черноземен не е включен в плана за почистване на коритото на Стряма.
Хората още помнят 2022 г.
За жителите на Калояново страхът не е абстрактен. Част от хората, пострадали при наводненията преди три-четири години, смятат, че не са получили достатъчна помощ от държавата.
Някои са получили едва по 374 лв., които според тях не покриват реалните им загуби.
Разочарованието от институциите е видимо и в коментарите на местните жители.
„Безхаберието е навред. Оставени сме сами да си решаваме проблемите“, пишат хора в социалните мрежи.
С ирония те описват и липсата на действия за почистване на реката:
„Докато реката си разчиства сама пътя със страшна сила, нашите героични чиновници по министерства явно водят тежка битка с по-опасен враг – кламерите по бюрата.“
Институциите си прехвърлят топката
Според кмета на Калояново проблемът е известен и за него многократно е подавана информация, но институциите продължават да си прехвърлят отговорността.
„Всеки вдига ръце. Самата река е изместила и коритото си. Тя е влязла в имоти – държавна и общинска собственост. Трябва да се разчистят храстите и да се тръгне реката в коритото си. Дървесната маса и пръстта са най-голямата заплаха при наводнения“, казва Младен Кичев.
По думите му местната власт няма необходимите правомощия и ресурси да реши проблема сама и очаква държавата да се намеси.
Така почти четири години след бедствието в Калояновско има нов мост, но остава старият въпрос – какво се случва с реката.
Защото мостът може да бъде нов, здрав и по-широк. Но ако Стряма отново се превърне в стихия и водата не може да премине през затлаченото корито, рискът за хората и имотите по поречието остава.
