Среща при Филипи

Тони Николов

„За истината“ публикува текст от портал „Култура“

Студен зимен ден. Леден вятър бръсне пространството между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2. В „триъгълника на властта“ не се забелязват минувачи. Има само две големи технически съоръжения като за концерт със светлинни ефекти, кабели и техници. Както и телевизионни камери и ПТС-и, готови да излъчат виртуалната среща между двамата Първи. Последни уточнения.

Репортерите, чакайки включване, получават указания, включително и – в зависимост от редакционните приоритети – кой от двамата ще е по-пръв от другия. В стремежа си за по-добра позиция камери на две конкурентни телевизии дружно преместват палатката на майките пред МС въпреки протестите им на отсрещния тротоар, защото им пречи. Обещават после да я върнат на мястото ѝ. На площада се коментира отсъствието на чужди медии – явно Брекзит, европейските избори или проблемите в еврозоната са се оказали по-важни от българското виртуално новаторство в демокрацията.

В уречения час – точно според сценария, разпратен от МС – на агората изниква холограмното изображение на Бойко Борисов. Усмихнат, в черен костюм и с небесносиня вратовръзка, той извисява ръст почти до третия етаж на президентството и прави няколко кралимарковски крачки, заставайки фронтално пред главния вход:

Б.Б.: Къде си, къде си, колега държавен глава? Що се криеш от медиите и от народа? Излез де, излез, ако си рожба на българска майка юнашка! Ела да си кажем приказката като мъже!

Мълчание откъм президентството. Техниците около съоръжението край археологическия музей се засуетяват и на площада тутакси израства холограмният лик на президента Радев, държащ плакат: „Ценностно различие“. Изображението изчезва.

Б.Б. (без да се смути, продължава): Е, какво му е ценното на туй, като все те няма? Ходиш, обикаляш – все аз съм ти крив, правителството било нефелно. Ти питаш ли ме (извисява холограмен ръст) аз как я крепя тази конструкция на властта? Що ми е на мене да ме дърлят патриотите? Като бълхи кучето: подадеш им пръст, смучат кръв. Мислиш, че са се кротнали най-сетне, отидеш на некоя международна среща, пиарката тича с таблета и ти пуска ново видео: на Сидеров пак Каракачанов му крив, Симеонов пак имал шумове в главата и ги наплещил едни, а пък сега, като се върне в парламента, не ми се мисли Ами ДПС-то да не крепи кворума за едните черни очи? Я какви корпулентни усти са раззинали? Да не говорим тука пред хората Ей, колега президент, ще изгорим кожуха на държавата, така да знаеш А ти се фръцкаш (смее се), сякаш Десито пак е влязла в насрещното движение Ми не са хубави тия работи!

Раздвижване пред президентството. Изниква холограмният образ на президента Радев, който също извисява ръст до купола на археологическия музей. Започва бавно да чете обръщение към нацията:

Р.Р.: Скъпи сънародници! Това, на което присъствате днес, е ярко доказателство, че демокрацията умря. Институциите са унищожени. Въздухът е отровен. Водите са замърсени. Свободата на словото е унищожена. Животът е невъзможен. Децата ни вече не са деца. Възрастните не са възрастни. Министерският съвет е селсъвет. Улиците не са улици, а археологически разкопки. Националното богатство е заличено. Партиите са котерии. Котките са мишки. Кучетата са бълхи.

Длъжен съм, скъпи сънародници, да ви известя, че всички вие сте съучастници в убийството на България. Някога имаше всичко. Имаше безплатно образование и безплатно здравеопазване. Градовете и селата ни процъфтяваха. Очаквахме светлото бъдеще. Днес ние имаме само светло минало, в което бродят престъпници. Бдете над светлото минало. То единствено ни остана. Корупцията е навсякъде. Тя като сярна киселина (запъва се) изяде всичко!

Б.Б.: (прекъсва го): Колега държавен глава, стига си сричал от листчето. Не ми разправяй за Тато, аз по-добре се знам с него, нито за светлото минало. Ти кажи за социално слабите, дето ти финансираха с милиони предизборната кампания. За тая корупция кажи. Цветанов вече събра данните и скоро…

Р.Р. (изниква отново и застрашително размахва пръст): Скъпи сънародници, прави се пореден опит за дискредитация на държавния глава и на държавността като такава. Както каза по телевизията тези дни един социолог: вържете Цветанов и ще е мирно селото. ГЕРБ демонстрират своята воля да мачкат всичко!

Б.Б. (ухилен): Абе, колега, това ли бил проблемът. Я виж (готви се да даде някаква заповед)…

Р.Р. (отново заплашително извисява ръст): Не може да има среща между президента и министър-председателя в тази страна. Не може. Аз съм агент на българския народ, а той е негов изтърсак, обслужван от продажни беквокали. Всеки разговор между нас е невъзможен (изчезва).

Б.Б. (цупи се, тръсва глава и вади подготвено листче от вътрешния си джоб на сакото): Ами тогава, колега президент, както е рекъл народът: на зла круша зъл прът. (Чете внимателно от листчето): Тогава ще се срещнем при Филипи! (победоносно гледа към президентството)

Мълчание откъм „Дондуков“ 2. За миг на един от прозорците се мярва лице с мускетарска брадичка, което бързо изчезва очевидно за да направи справки.

Репортерите на площада се разшумяват, жужат гласове в слушалките. Скоро разгадката идва и един след друг се чуват коментарите на стендъп: „Уважаеми зрители, с последните си думи министър-председателят направи препратка към битката край град Филипи, близо до днешния Солун, където през 42 г. пр. Хр. се водят последователно сражения между цезарианците (Марк Антоний и Октавиан) и републиканците (Брут и Касий). Изразът „среща при Филипи“ означава силово решение на граждански конфликт. Може само да се гадае какво точно е имал предвид министър-председателят, използвайки този израз, препращащ към драмата „Юлий Цезар“ на Шекспир“.

За финал на стената на президентството се изписва ответно виртуално послание, явно след бързи исторически справки. И то е от посланието на апостол Павел до Филипяните: „Техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им“ (Фил. 3:19).

В триъгълника на властта святкат прожектори, бележещи раждането на българската виртуална демокрация.