Снимка: Pixabay.
От началото на прехода до края на 2024 г. България получава близо 70 млрд. лева безвъзмездно финансиране. Къде отидоха парите и какво е влиянието им върху страната? Данните са от анализ на Института за пазарна икономика, който показва обобщена картина на мащаба, динамиката, предназначението и разпределението на полученото от български бенефициенти безвъзмездно финансиране от външни частни и публични източници за период от над две десетилетия. Изследването е фокусирано върху количествена оценка на полученото от български публични и частни бенефициенти безвъзмездно финансиране от външни източници от началото на прехода до края на 2024 година.
Цифрата, която впечатлява
След началото на прехода през 1989 г. до края на 2024 г. България получава близо 70 милиарда лева безвъзмездно финансиране.
Това е огромна сума, която превръща външното финансиране в ключов катализатор за икономическото и институционално развитие на страната.
Но има нещо още по-впечатляващо: над половината от всички грантове са концентрирани през последното десетилетие.
Експоненциален растеж
Сумата на полученото безвъзмездно финансиране нараства експоненциално през годините. Докато в началото на прехода грантовете не достигат и стотна от БВП на страната, през последното десетилетие те са около 3% от средногодишния БВП.
Като дял от приходите в държавния бюджет безвъзмездното финансиране през последните години е около 5-6%. Преди 2007 г. делът е само 2-3%.
Пиковете от 10 и повече процента през 2015 и 2022 г. маркират края на програмните периоди на европейските средства – когато се бърза да се усвоят остатъчните суми.
ЕС доминира: 90% от средствата
Над 90% от средствата са по линия на членството в Европейския съюз. Най-много е безвъзмездното финансиране по:
- Оперативните програми – около 35 млрд. лева
- Общата селскостопанска политика – около 20 млрд. лева
- Предприсъединителните фондове (ФАР, ИСПА, САПАРД) – 3,8 млрд. лева
Къде отиват парите: София, Пловдив и… земеделието
Най-много средства са усвоени в областите с икономически добре развити центрове:
- София-град – 6,2 млрд. лв.
- Пловдив – 1,6 млрд. лв.
- Бургас и Благоевград – по 1,3 млрд. лв.
- Стара Загора и София област – по близо 1 млрд. лв.
По сектори разпределението е следното:
Около 1/3 от безвъзмездното финансиране е за земеделие – основно чрез Общата селскостопанска политика.
Между 10 и 15% е за всеки от секторите:
- Инфраструктура и транспорт
- Региони и селски райони
- Околна среда
- Конкурентоспособност и иновации
Близо 10% са средствата за човешки ресурси.
Най-скъпите проекти
Изследването разкрива кои са най-скъпите проекти, финансирани с европейски средства:
1. Софийското метро – стотици милиони левове през различните етапи
2. Автомагистрали „Тракия“ и „Струма“ – над 1 милиард лева
3. Тунел „Железница“ – 669 млн. лева само за последния етап
4. Депа за отпадъци – например 250 млн. лв. за интегрираната система в Столична община
5. Водни цикли – десетки проекти за ВиК инфраструктура
6. Модернизация на жп транспорта – стотици милиони за рехабилитация на линии
Най-многобройните проекти
Въпреки че най-скъпи са инфраструктурните проекти, най-многобройни са проектите в сферата на:
- Образованието
- Човешките ресурси
- Иновациите
- Социалните дейности
Само по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за периода 2014-2024 г. има над 35 хиляди договора.
Кой получава парите?
Основните получатели са:
- Държавни институции и министерства
- Общини (особено Столична община)
- Образователни институции
- Културни институции
- Бизнесът – директни средства за повишаване на конкурентоспособността
Европейците: Норвегия, Швейцария, Германия
Освен ЕС, България получава безвъзмездно финансиране и от редица отделни държави:
Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – около 270 млн. лева за три програмни периода, насочени към околна среда, намаляване на бедността, правосъдие, културно предприемачество
Швейцария – около 200 млн. лева чрез Швейцарската програма за сътрудничество, фокусирана върху професионално образование (проект DOMINO), социално включване (програма ZOV), здравеопазване
Германия – чрез GIZ и други канали за административен капацитет, селско развитие, професионално образование
Великобритания, Франция, Нидерландия – стотици проекти за граждански права, култура, образование, здравеопазване
САЩ: 660 милиона за гражданско общество
За периода 2003-2024 г. грантовете от САЩ са над 2500 броя на обща стойност 660 млн. лева.
Най-голяма част от средствата са насочени към:
- Развитие на гражданското общество и демократични институции
- Образование – включително проект „Глобални библиотеки“ за 15 млн. долара
- Култура и изкуство
- Защита на уязвими групи – жени, деца, малцинства
Най-големите дарители са:
- Фондация „Америка за България“
- Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“
- Фондация „Отворено общество“
- Глобален фонд за жените
- OAK Foundation
Япония: 30 милиона за образование и култура
Япония предоставя около 30 млн. лева безвъзмездна помощ, насочена предимно към:
- Образование – подмяна на дограма, отоплителни системи в училища
- Здравеопазване – медицинска апаратура за общински болници
- Култура – включително проучване и консервация на тракийската гробница край Александрово
Парадоксът: Много пари, бавно усвояване
Въпреки огромните суми, изследването разкрива и проблеми:
Механизмът за възстановяване и устойчивост (MВУ) – България има възможност за усвояване на 13,5 млрд. лева, но изпълнението се бави. Към края на 2024 г. изплатената сума е едва 1,9 млрд. лева.
Регионалните различия – София-град усвоява 6,2 млрд. лева, докато по-слабо развитите области остават далеч назад.
Фокусът върху инфраструктура – докато най-скъпи са инфраструктурните проекти, въпросът е дали те водят до дългосрочно развитие или са просто „бетонирани“ средства.
Какво означава всичко това?
Безвъзмездното финансиране се явява ключов катализатор за икономическо и институционално развитие на България. То допринася за:
- Инфраструктурна модернизация – магистрали, метро, жп линии
- Социална подкрепа – образование, здравеопазване, заетост
- Институционални реформи – административен капацитет, електронно управление
- Регионално сближаване – макар и неравномерно
Международната помощ извън ЕС допълва финансирането в чувствителни сфери като граждански права, култура, образование и здраве – области, в които държавното финансиране често е недостатъчно.
Заключение
70 милиарда лева за 35 години. Цифрата е впечатляваща. Въпросът е: какво сме постигнали с тях?
Отговорът е сложен. Имаме магистрали, метро, пречиствателни станции. Имаме хиляди проекти за образование, иновации, социално включване. Имаме по-силни институции и гражданско общество.
Но имаме и регионални различия, бавно усвояване на средства и въпроси за ефективността на изразходването.
Едно е сигурно: без тези 70 милиарда лева България щеше да изглежда съвсем различно днес.
