„Началото бе в края на света“, разказва Георги Великов, извървял пътя си от младеж, лутащ се по пътя, до учител, решил да промени системата
Снимка: Личен архив
Запомнил е края на света, защото за него той се превръща в начало. В начало на нещо необичайно и неочаквано. Почти в края на света* Георги Великов попада в художествено ателие „Дедал“ във Варна. Едно различно пространство, пристан на необикновена енергия, което събира хора на всякаква възраст, с различни интереси, но с жив и търсещ дух. Това магическо място е маскирано зад стените на т.нар. „Стоматология“ – една от знаковите варненски сгради от времето на „соца“, която от години периодично изкушава хората в местната власт да изгонят обитателите му, за да заемат пространството им. „Идеалната среда, в която един човек може да израсне“ – така Георги определя мястото, до което стигаш не с асансьор, а разглеждайки вертикална изложба, поставена преди няколко години от децата в школата.
„Тук всеки стои колкото има нужда“
В „Дедал“ Георги попада на 20 години. Привидно късно, предвид детската възраст на голяма част от посетителите в школите по изкуства на ателието, но съвсем навреме за промяната, която му е необходима. Води го негова приятелка, която знае за интереса му към музиката. Запален бил по рапа. Правех биитове, но все ми се струваше, че нещо не стига, разказва за младежките си години Георги, като не пропуска да отбележи, че музиката и най-вече изкуството могат да опазят един безпътен младеж. В школата започва да учи ударни инструменти. Казва, че това не са уроци. Там всички ходят, защото искат, а не защото трябва. В първата година от времето си в „Дедал“ Георги участва в 11 проекта. Жажда за промяна, която идеално се вписва с активността на школата. Любим му е филмовият фестивал „Карантината“ , който носи името на едноименна местност на плажа в кв. „Аспарухово“ и всяка година събира във Варна любители на стойностното кино, дело на млади автори.
Георги е един от младежите, получили търсената промяна в „Дедал“ . Тук всеки стои колкото има нужда. Повече взима, отколкото дава. Това място е направено да раздава, казва Георги Великов. За своите 15 години история школата се е превърнала в университет за визуални изкуства.
Тъжното начало на приказките
Когато майка ми почина бях в седми клас. Започнах да правя каквото си искам, спомня си Георги за ученическите си години. Събира се с неподходящи хора. Поддава се на тяхното влияние. Няколко пъти захвърля всичко и после се завръща към пътя, по който върви сега. След основното училище във варненския краен квартал „Владиславово“, учи дървообработване в техникум. В живота няма излишно знание. От теб зависи как ще го използваш, казва той. Уменията, придобити в училището, сега са му полезни в живота – при различни проекти в школата, в училище или при пчеларството, с което се занимава в свободното си време. Наученото по немски в основното училище му дава възможност за работа след VIII клас, когато припечелва, правейки анкети с немски туристи.
Дълго се лута по пътя си. Записва университет с намерението да стане учител. Предполага, че подсъзнателно се е обърнал към тази професия заради майка си – учител в близкото до Варна село Игнатиево. Скоро след това оставя следването и захваща курсове за готвач, за да тръгне на работа по корабите, но стига само до ресторанти в центъра на Варна. Там научава колко е важен колективът и как един добър екип може да сътвори чудеса, а липсата на мотивация у хората, породена от неуважение към тях и труда им, да провали дори успешни начинания.
Снимка: „За истината“
В класната стая на IX „А“
Знаете ли как се намира Синус от ъгъл Алфа? Едно от най-разпространените клишета е, че това никога няма да ти трябва в живота. Не е така, спори Георги. Днес той е най-младия учител в СУ „Климент Охридски“ във варненската община Аксаково. Преподава на V, IX и XI клас в училището за предприемачи. Оценявайки наученото във всяка една ситуация в живота си до момента иска да покаже на децата приложението на математиката и тригонометрията в реалния живот. Планира през следващата учебна година да ги изведе от класната стая. Великите географски открития са пример за използването на тригонометрията в живота, продължава Георги, като с възхищение обяснява, че благодарение на математическите знания, мореплавателите са изчислявали със завидна точност разстоянието между две точки.
Лятната си ваканция учителят по математика Георги Великов е посветил на подготовка за следващата учебна година. С наученото в „Дедал“ , и в живота, подготвя видеоуроци за децата. Убеден е, че така ще помогне и на учениците, и на преподавателите. Не само защото този тип уроци се възприемат лесно, но и защото всеки ученик ще може да се върне към материала, който е пропускал в избран и необходим за него момент. Идеята взима от австралийски преподавател, който го впечатлява с излъчването за достъпност на математиката, идващо от подготвяните от него видеоуроци.
„Учителят трябва да е малко актьор, да търси нестандартен подход, с който да се приближи до децата и да предизвика техния интерес. А новите технологии дават безкрайно много възможности за това и трябва да бъдат използвани. Учителството е творческа работа, а има много бумащина“, споделя впечатленията си Георги в края на първата си учебна година като преподавател. Затова иска да рационализира процесите. С типичния за един млад човек устрем и амбиция. Радва се, че директорът на училището откликва на идеите му. Днес Георги има много идеи. Отново учи. Агрономство. Иска да направи нещо, което да остане. Има наследствена земя и планове за нея. И ще остане в България.
Има и такова място
Ако преди 10 години някой ми беше казал, че днес ще съм тук , на това място, нямаше да му повярвам, казва Георги – един от над 1500 младежи, докоснали се до варненската школа „Дедал“ . Един от младежите, които първо са взели много, а сега дават – с отворено сърце и без да пресмятат. Едно място с различен дух, възможност са свободна изява, право на избор. Едно място извън стандартите и стереотипите. Място, където учители – доброволци преподават перкусии, рисуване, актьорско майсторство, кинематография, фотография, дизайн, история на изкуството. Едно място, където историите за промяна, като тази на Георги, са стотици и най-добрата отправна точка за начало в края на света.
* Според т.нар. „календар на маите“ краят на света трябваше да настъпи през 2012 г.
Идеята за школата за визуални изкуства „Дедал“ се ражда през 2009 година, когато осем варненски художници дават уроци по изобразително изкуство на 30 деца в неравностойно положение. Проектът има силен психологически ефект върху децата – изкуството им помага да се изразяват свободно в спокойна и приятелска атмосфера. Светът в „Дедал“ изгражда в децата социални умения и вкус към изобразителното изкуство и музиката. Школа „Дедал“ е не само общообразователна програма – тя е клуб на талантливи деца, които получават подкрепа и разбиране. Дейността на школа по изкуствата „Дедал“ е подкрепена от Фондация „Америка за България“.
