Снимка: принтскрийн от видео
Продължилата няколко месеца сега за избор на изпълнителен директор на най-голямото въгледобивно предприятие в България Мини „Марица изток“ приключи.
А изводите от развитието й показват, че кадровата политика в държавните предприятия засега остава непроменена.
Ето накратко
как се развива този сюжет:
Конкурсът за изпълнителен директор на мините е обявен на 08 август 2021 г., когато шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ) – принципал на Мини „Марица изток“ е все още Валентин Николов, кадър на ГЕРБ.
На 7 септември 2021 г. е обявен списъкът с кандидатите, одобрени и отстранени от участие в процедурата.
Два месеца по-късно – на 11 ноември с.г., пръв в обявения конкурс е класиран Тодор Тодоров. Три дни по-рано в БЕХ е избран втори изпълнителен директор-Иван Андреев, а членовете на УС се увеличават от пет на девет души. Седмица по-късно назначените от служебния кабинет нови членове на борда на холдинга вземат решение за отстраняването на Валентин Николов.
На 12 ноември на Тодоров е връчен и протоколът от заседанието на комисията. Но същата вечер тя се събира за
ново заседание, на което отменя решението си от предишния ден.
Тодоров обжалва решението на БЕХ в Старозагорския окръжен съд, който се произнася в негова полза на 11 януари т.г. Така той е вписан в Търговския регистър като изпълнителен директор на Мини „Марица изток“.
На 12 януари БЕХ заседава отново и за втори път освобождава Тодоров от поста, а на негово място избира експерта на „Има такъв народ“- Илза Чинкова, класирана в конкурса на едно от последните места. Същият ден, по думите на самия Тодоров, той е бил спрян от охраната на дружеството да влезе в административната му сграда в Раднево. Пред „За истината“ той каза, че след това от БЕХ изненадващо му поискали и обяснение защо не се е явил на работа.
Тодоров отново атакува решението на БЕХ
в Окръжния съд в Стара Загора с мотив, че е освободен неправомерно и в нарушение на Закона за публичните предприятия, чиято разпоредба гласи, че „всички членове на органите за управление и контрол се избират и назначават след провеждане на конкурс“.
Решението на съда излиза на 17 януари т.г. в 17,20 ч. и автоматично спира вписването на Илза Чинкова в Търговския регистър като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Мини “Марица изток“ .
На следващия ден – 18 януари Тодоров за първи път влиза в кабинета си в Раднево. А на следващия ден получава от БЕХ протокол с искане за
увеличаване на борда на директорите
от 5 на 9, назначаването на втори изпълнителен директор и за промяна на адреса и седалището на дружеството.
Развитието на сюжета от тук нататък беше разказан в медиите по следния начин:
Тодоров отказва да подпише протокола, двата синдиката – „Подкрепа“ и КНСБ излизат със становище, изразено в протестна декларацията срещу предложените промени. Свои позиции публикуваха както БЕХ, така и на министерството на енергетиката.
Според енергийния холдинг решението за промяна на седалището и адресът на управление на „Мини Марица-изток“ ЕАД е продиктувано от „нуждата за вземане и извършване на своевременни правни актове и фактически действия от административен характер и по никакъв начин не засяга оперативната самостоятелност и дейност на дружеството, включително на неговите работници и служители“. А Министерството на енергетиката обвинява Тодор Тодоров, че не се е явил на работа в продължение на една седмица след избирането му за изпълнителен директор за изпълнителен директор и вписването му в Търговския регистър. От ведомството определят това като грубо нарушение на закона и заплаха за сигурността на страната, тъй като „Мини Марица-изток“ е дружество, което гарантира стабилността на енергийната система. И призовава съответните органи да се самосезират и да извършат проверка.
Органите се самосезират и Тодоров е разпитан от прокурор.
На 24 януари Съветът на директорите на БЕХ излиза с решение да освободи от длъжност, но не и от отговорност Тодор Тодоров. За изпълнителен директор на въгледобивното дружество кадровиците на холдинга избират отново Илза Чинкова.
Пред „За истината“ Тодор Тодоров коментира, че не може да му се вменява вина, тъй като де факто той няма подписан договор за управление на дружеството, въпреки че е спечелил конкурса. И има всички основания да обжалва последното решение на БЕХ и да се отнесе към съда за уронване на престижа му, но най-вероятно няма да го направи. Защото, по думите му, Мини „Марица изток“ и целият сектор в този момент имат нужда от добра перспектива, а не от
стрес-тест на системата.
Коментарът на този сюжет, представен в развитието му, е излишен. Той обаче показва колко е прогнила системата на т.нар. „конкурси“ за управленски длъжности в публичния сектор в България. Защото, ако целият висш мениджърски състав на държавните дружества в енергетика е избиран чрез този тип конкурси, какво друго показва коментирания тук, освен едно –
че когато не ни хареса резултата, ще го променим
– независимо от правилата и закона.
Ако не стане първият път, ще стане от втория или третия. А мотиви винаги ще се намерят, както в абсурдния случай с Тодор Тодоров – да му се търси отговорност едва ли не за саботаж на националната сигурност без фактически да е ръководил въгледобивното дружество и един ден.
Този случай е обезпокоителен. Ако управляващите не прекратят практиката на кадрови промени, които удовлетворяват партийни интереси вместо необходимостта от експертно управление на държавните дружества, промяната отново ще остане само декларация.
