Трима от авторите в тазгодишното издание на книгата са част от екипа на „За истината“
Поредното, пето издание на Черната книга на правителственото разхищение в България беше представено в началото на седмицата от издателите му – Фондация за свободата „Фридрих Науман“.
Както винаги до сега книгата представя 15 случая на неефективно и недобросъвестно харчене на парите на българския данъкоплатец в текстове на екип от разследващи журналисти от цялата страна.
„Черната книга“ цели
да провокира гражданския контрол,
да накара гражданите да се ядосат и да търсят прозрачност и отчетност от институциите, каза за БНР програмният координатор на Фондация „Фридрих Науман“ Петя Дюлгерова. Целта на „Черната книга“ не е да е изчерпателна и да обхване всички случаи, а напротив – тя прави моментна снимка на състоянието в страната и разказва истории на национално и регионално ниво за това как парите на българския и на европейския данъкоплатец не се харчат по най-оптималния начин“, допълва тя.
Случаите, описани в тазгодишното издание на книгата касаят
конфликт на интереси и непрозрачни процедури
за възлагане на обществени поръчки.
Сред авторите в Черната книга са Генка Шикерова, Мария Цънцарова, Доротея Дачкова, Таня Петрова, Мила Чернева и Спас Спасов. А както и през миналата година, три от общо 15-те текста са на разследващи журналисти, които са част от екипа на „За истината“. Това са Емилия Димитрова – Данкова, Мариета Димитрова и Дияна Желязкова. Техните истории са съответно от Севлиево, Шумен и Благоевград.
Материалите в книгата разглеждат
печално известни случаи
като пропилените средства за ремонта на бул. „Граф Игнатиев“ в София, провалената тол система, пищното откриване на проекта „ Пловдив – европейска столица на културата 2019“, злополучния ремонт на варненския бул. „Васил Левски“, както и някои по-малко известни случаи на недопустимо пропилени пари на данъкоплатеца.
„Ще продължим да правим „Черната книга“, за да накараме гражданите да се ядосат и да търсят прозрачност, да изискват контрол от институциите за това как се харчат техните пари, каза за Би Ти Ви Петя Дюлгерова. По-далечната ни цел е да накараме държавната или местната администрация толкова да се срамуват да бъда герои на книгата” и да харчат съвестно парите от данъци”.
„Като „деяние“ корупцията е договор.
А като договор, тя е един вид авторегулатор (в него страните участват по предположение доброволно) на обществени сделки за чужда сметка. Това казва в коментар за „Свободна Европа“ Красен Станчев, съосновател на Института за пазарна икономика. В този договор поне единият от деятелите има достъп до парите на другите. В дадения случай другите са данъкоплатци. За техните средства, намиращи се във временно разпореждане на едната от страните по сделката, обикновено има писани и неписани правила. Те са по необходимост винаги по-строги от разполагането със собствени средства. И по идея са винаги известни на страните по сделката.“
Според Станчев причината договорът да не е публичен е в това, че страните по него съзнателно нарушават правилата. Затова и практически всички казуси (с изключение на два), разгледани в Черната книга, са плод на археология в съдържанието на договорите, с прилагане на правата, дадени за това Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
„Едно от
достойнствата на Черната книга
са по-дребните казуси, казва още Станчев. Всички случаи обаче са следствие на решение на колективен орган на представителната демокрация. Особеното при колективните решения е, че те не са по-видими и по-трудни за установяване на вина от, например, придобилите известност и разбираеми за широката публика индивидуални придобивания на недвижимо имущество.
Едно от определенията за „корупционна среда“, което аз бих дал, е, че това е среда, в която мнозина могат да направят обосновано предположение, че ще им бъде поискан подкуп или че някой конкурент ще потърси привилегия преди тях. Тогава хората дават преди да бъде поискан“.
„Смисълът на Черната книга
е не ние като издатели, а засиления граждански контрол да предизвика прозрачност, отчетност и ефективно усвояване, било то на европейски фондове или на парите на всички нас – на българския данъкоплатец“, казва Петя Дюлгерова за News.bg. Идеята за Черната книга дойде през 2014 година, когато имахме за цел да подпомогнем създаването на Асоциация на българските данъкоплатци, които да разработват случаи, на които парите на българския или на европейския данъкоплатец не са похарчени по най-ефективния или най-целесъобразния начин, обяснява още програмният директор на Фондация за Свободата „Фридрих Науман“. Идеята не успя да се реализира и заради това започнахме работата по Черната книга, разчитайки на
подкрепата на български разследващи журналисти“.
Всяка от издадените до момента пет книги съдържа по 15 случая, които нямат за цел изчерпателност, а да създадат „моментна снимка“ на примерни казуси, с които парите на българския или европейския данъкоплатец са похарчени по глупав или неефективен начин. Мисия на книгата е също да посочи алтернативни начини, по които могат да бъдат похарчени парите на данъкоплатците.
