Справедливост? Уважение към човешките права и достойнство? Разделение на властите? Нищо подобно: в България водещ е друг основен принцип – на лоялността към управляващите и силните на деня.
Снимка: ПП ГЕРБ
„За истината“ публикува текст на Даниел Смилов за „Дойче веле“.
Лоялността е лично, асиметрично отношение, при което едната страна
обещава вярност на другата. Лоялността е морално неутрална – ако сте
лоялен към добри хора, тя може да е нещо добро. И обратното – ако сте
лоялен към мафиотски бос, ставате част от мафията. Нещо повече –
лоялността рядко е безкористна: обикновено лоялистът очаква конкретни
материални облаги от силните на деня.
Повечето от събитията
през последните месеци са необясними, без да бъде отчетен принципът на
личната лоялност към ядрото на властта у нас: ГЕРБ и БСП, и по-специално
Борисов и политико-икономическата върхушка на ДПС.
Няколко примера
1)
Пламен Георгиев изгуби състезанието по лоялност спрямо Иван Гешев и беше
отстранен. Вторият доста искрено сподели, че той може да прави неща,
които другите само обещават. Лоялността на Гешев беше тествана в делото
КТБ, както и в множество други чувствителни за властта казуси
2)
Цветан Цветанов влезе в групата на кадрите с разклатена партийна
лоялност и бе отстранен. Най-вероятно той стана потенциална заплаха за
авторитета на Борисов, което в една система на лични лоялности е
архипрегрешение
3) Кристалина Георгиева не
получи българската подкрепа за висш пост в Еврокомисията – на нашите
управляващи явно не им трябват хора, които са самостоятелни играчи, а
зависими лоялисти
4) В СЕМ попадна човек,
завършил с 3,89 аграрна специалност. Причината за този подбор едва ли е
нещо друго освен лоялността на този експерт към силните на деня
5) БНТ получи още по-лоялен към властимащите директор
6)
Всички прокурори спонтанно подкрепиха избора на началника си и
заместник-началника си за нов главен прокурор. Подобна „подкрепа“ е
просто заявление за лоялност и подчинение от нискостоящия към
висшестоящия
7) Ректорът на УНСС също заяви
своята лоялност към властимащите, като одобри изцяло техния избор за
главен прокурор. С подобни изявления излязоха и кадри на бившето ДС и
„библиотекарския“
8) Проправителствените
(кафяви и по-светли) медии се впуснаха в състезание по лоялност с
подкрепата си за нов главен прокурор, като славеха качествата на
кандидата на властта и громяха неговите опоненти. Отличи се една медия,
която организира контрапротест в полза на кандидата: макар и скромен,
той със сигурност е направил впечатление на когото трябва
9) Нелоялността
сама по себе си беше дефинирана като престъпление. В разследването на
хакването на НАП, прокуратурата пусна информация, че хакерите „искали да
свалят властта“. Изобщо, опасното не е пробива в личните данни, а
заявената нелоялност към „властта“
10)
Традиционните нелоялни – Демократична България, Биволъ, Капитал и други
пък вкупом бяха посочени като „врагове“ от кандидата за нов главен
прокурор. Един след друг за тези „врагове“ биват пускани инсинуации, че
са „свързани“ с престъплението с данните от НАП. Изводът, който се
натрапва, е че нелоялните към силните на деня са потенциални или реални
престъпници.
Това губи лоялната държава
Държавата на лоялните обаче страда от следните тежки проблеми:
– Неефективност: тъй
като обществените поръчки често се дават не заради реални качества и
умения, а заради лоялност, „Граф Игнатиев“ изглежда като правен в час по
трудово (както би казал д-р Тони Филипов). Като цяло България се
развива по-бавно от преките си конкуренти в Източна Европа, като
Румъния, например
– Липса на независими органи:
когато принципът на лоялността е водещ, независимите органи и
регулатори спират да функционират и се превръщат в допълнителен
инструмент на властимащите. КПКОНПИ се занимава с неудобните, а обявява
най-лоялните за „кристално чисти или имащи много добри адвокати“.
Прокуратурата гони основно нелоялните. Банкови надзори, КФН и т.н.
„проспиват“ фалита на КТБ. СЕМ развива аграрна експертиза. Общият
резултат е, че т.нар. независими органи стават 100% зависими от силните
на деня. Очевиден е примерът с ВСС и прокурорската му колегия. Тя се
състои в момента от едно мнозинство, избрано на казармен принцип от
прокурори и следователи: в армията при избори винаги се избира
генералът. Малцинството пък е от партийни лоялисти на ГЕРБ и ДПС,
допълнени от кандидати на една беззъба по отношение на такива въпроси
БСП. И докато в чужбина изпращаме авторитетни юристи от ранга на проф.
Евгени Танчев и Йонко Грозев (защото ако не са такива ни ги връщат), в
ключови важни органи в страната попадат хора, известни основно с
лоялността си към този или онзи
– Феодализация: лоялните
получават ленове, тимари и вакъфи, които им носят доходи, в размяна на
своята вярност и подкрепа при нужда. Един получава медиен кавазимонопол,
друг става притежател на голяма телевизия. Трети получава
електроцентрала и студен резерв. Ортакът му пък се сдобива с „вторично
разграбеното от КТБ“. И т.н. до най-дребните феодали, които получават
малка телевизийка, фабричка за тролове или проправителствено сайтче, в
което да изразяват любовта си към вожда. При фалита на КТБ тези вериги
от феодални зависимости лъснаха и вакъфи като ТВ7 трябваше да затворят.
Сега основните им кадри вече са в БНТ и Нова. И в средновековието се е
получавало така: като някой лоялен васал загуби феода си в битка за
сюзерена, той често е получавал друг в замяна;
– Обратна селекция: работата
с лоялността е тънка, обаче, защото сюзеренът трябва да има реални
доказателства за верността на васала. В средните векове често васалите
са давали децата си за отглеждане при императора, като залог за вярност.
Днес това не е съвсем възможно и затова се търсят хора с други
зависимости. И така – вместо честните и добри професионалисти – напред
редовно излизат хора с тъмно минало. Това тъмно минало е техният
капитал: ако властимащият го знае, той „държи“ в ръцете си
новоназначения, който трябва да му е верен до гроб. Примери едва ли са
нужни – просто човек трябва да се огледа.
Искаме ли да сме нечии васали?
Надежда
в тази нерадостна ситуация има. Тя е свързана с натрупаното възмущение
на огромното мнозинство от хора, които не са обвързани с веригите на
лични лоялности и които разбират, че създадените политико-икономически
мрежи са пречка както за тяхното професионално развитие, така и за
просперитета на страната. Тези хора са мнозинството и от съдиите и
прокурорите, от журналистите, и разбира се – от бизнеса и работниците.
Те знаят, че бъдещето на васали не е най-доброто, за което са мечтали.
В последните месеци държавата на лоялността започва да добива завършен вид. Тя вече е видима за всички. Нейната видимост е нейната ахилесова пета обаче. Средновековието все пак е отминало и по-добре е то да не се връща.
