„За истината“ публикува текст на Ясен Бояджиев от „Дойче веле“.
„Никой не е доволен, нито пациентите, нито хората, които работят в системата, нито аз. Дошло е времето, даже сме закъснели, за промяна на модела“, каза министърът на здравеопазването този понеделник, след като представи поредната си идея за здравна реформа.
Той играе главна роля в сапунения сериал „Смяна на модела“, който гледаме вече година и половина. Сюжетът в него тъпче на едно място, а идеите нямат особено значение, защото бързо се сменят и забравят. Важни са само думите, като едни и същи реплики се повтарят периодично с престорен драматизъм.
Дотук в „Смяна на модела“
Още в първата серия, „излъчена“ на 2 февруари миналата година,
министърът обяви същото: „Сегашният модел е напълно изчерпан“. И се
закани до няколко месеца да предложи нов модел, който да бъде приет
наесен и да заработи от 1 януари (2019 година).
Но наесен не
бе прието нищо. Вместо това на гръмко рекламирана прожекция бяха
представени два варианта за нов модел. Публиката остана втрещена от
тяхната недомисленост и липса на конкретика и започна да се пита какво
са правили толкова време сценаристите. После се чу за някакви работни
групи, които обаче, както стана ясно чак сега, приключили работа в края
на годината със заключение, че държавата трябва да предостави финансови
разчети, за да продължат нататък. Такива разчети още няма. Няма и нужда
да споменаваме, че от 1 януари не заработи нищо.
Новата серия
И
така допреди десетина дни, когато министърът обяви, че предстои нова
серия, в която ще представи нов модел. От нейния изтекъл в медиите
трейлър се разбра, че този път ще става дума за демонополизация на
здравната каса. Тоест тя вече да се конкурира с частни здравни фондове
за парите от задължителната вноска и финансирания с тях основен пакет
медицински услуги, така че хората да имат право на избор. В самата идея
няма нищо ново – тя от много години е един от постоянните рефрени в
дебатите за здравеопазването. Нещо повече – това е темата, която
предизвиква най-силна възбуда и противопоставяне. Привържениците ѝ
смятат, че пазарът и конкуренцията могат да решат всички проблеми,
защото подобряват контрола, прозрачността и ефективността и така водят
до по-високо качество на по-ниска цена. Според противниците ѝ, пазарът
няма място в социални сфери, които ползват публичен ресурс, а приказките
за конкуренция са „опиум за народа“, чиято цел е да се осигури
препитание за един кръг хора.
Сега обаче и за едните, и за
другите е напълно излишно да се превъзбуждат, да ликуват или да се
притесняват. Защото новият епизод на сериала се оказа по-постен дори от
собствения си трейлър. До вчера, докато разполагаха само с изтеклата
предварително информация, всички медии говореха за „краткия вариант“ на
новия модел. Официално представеният вариант обаче се оказа още
по-кратък. Всъщност, това било най-обща посока за евентуална реформа.
Това не е самият модел, а само „скелет на модел“, обясни министърът.
След което отказа да отговаря на каквито и да било въпроси.
Като
например: какво ще има в основния пакет здравни услуги при положение,
че недостигащият финансов ресурс ще намалее още повече заради издръжката
на бъдещите фондове; какво ще последва, ако цените на услугите се
договарят не на национално ниво, а от всеки фонд и всеки изпълнител
поотделно; ще плаща ли държавата най-после пълния размер на вноските за
осигуряваните от нея деца, пенсионери и безработни; ще е достатъчен ли
сегашният размер на вноската от 8%; няма ли доплащанията, които при нас
са най-високите в Европа, да нараснат още повече; кой ще поеме
скъпоструващото лечение на онкоболните, на хората с редки и с тежки
хронични заболявания; какво ще стане със „скелетите в гардероба“ на
здравната система, каквито са например регионалните диспропорции,
ниското заплащане, недостигът на кадри, огромният брой хоспитализации?
Тези и куп други въпроси си остават без отговор.
Впрочем
продължават да липсват дори и базовите данни, без които какъвто и да
било смислен модел не е възможен. В България никой не знае кое колко
струва реално в здравната система. Сега министърът очаква
остойностяването на дейностите да е готово до края на годината. Но това
той отдавна го очаква (и докато беше зам.-министър на финансите), а
резултатът е все един и същ. Тук никой не знае дори колко са болните
българи, какви заболявания имат и от какво лечение се нуждаят. Да не
говорим за прословутата здравна информационна система. Според министъра,
до края на годината модулите ѝ щели да са готови, а догодина предстояло
да се обяви и обществената поръчка. И това след поне 15 години подобни
приказки и стотици похарчени милиони.
Скоро нов модел няма да има
Заради
всичко това новообявената посока на здравната реформа води, както се
казва, някъде около Луната. А на изпратения да се лута там „скелет на
модела“ му липсват повечето части. Той всъщност не е и скелет, а купчина
кокали от различни животни, които няма как да се съберат в едно.
Сега пак предстоят работни групи, консултации и дебати, докато бъде постигнат „максимално широк експертен консенсус“ (какъвто не е възможен). Министърът обещава, че дебатът по реформата ще започне в Народното събрание в началото на 2020 година. Някои изчисляват, че при това положение демонополизация и частни здравни каси теоретично може да има най-рано пред 2021 година. Тогава обаче ще предстоят парламентарни избори. Тъй че в мандата на този министър и на това правителство нищо ново няма да има. Но можем да очакваме още епизоди на сапунения сериал „Смяна на модела“.
