110 университетски преподаватели са подписали отворено писмо на представители на българската академична общност относно инициативата за въвеждане на задължителен учебен предмет “добродетели и религии” в училище. В изявлението си те заявяват мнението си, че въвеждането на задължителен учебен предмет „добродетели и религии“ няма добавена стойност за българското училищно образование, измества фокуса от необходимите образователни реформи, създава условия за разделение в обществото, създава възможност за разпространяване на вредни идеологии сред всички ученици, и с всичко това рискува да допринесе за отклоняване на страната от западния ѝ цивилизационен курс.
С него призовават министър Красимир Вълчев незабавно да се откаже от тази инициатива.
През последните месеци министърът на образованието и науката Красимир Вълчев проведе серия от публични събития, с които представи своя инициатива за въвеждане на задължителен учебен предмет с наименование „добродетели и религии“. В рамките на този предмет родителите и учениците следва да могат да избират между три варианта на учебна програма: „религия – православие“, „религия – ислям“, и „добродетели/етика“. Основният мотив за промяната е засилване на възможността училището да възпитава учениците в добродетели. Не стана ясно как точно ще се вмести хорариумът на новия предмет в съществуващите учебни планове, какво точно ще отпадне, за да се направи място за него, как точно ще се организира изборът и обучението по трите варианта, кои учители ще го преподават и как ще се квалифицират те.
Не стана ясно и каква всъщност е добавената стойност на тази инициатива. Ако целта е в училище да се изучава религия, това е възможно и сега в специализираните духовни училища, както и във всички останали училища, само че незадължително. Обучението се провежда в рамките на избираем предмет с три варианта: „религия (християнство-православие)“, „религия (ислям)“ и „религия (неконфесионално обучение)“. Ако целта е религиите да се изучават критично в техния исторически и философски контекст, това се случва и сега – в съществуващите хуманитарни учебни предмети – „човекът и обществото“, „български език и литература“, „родинознание“, „история и цивилизации“, „философия“, „гражданско образование“, „изобразително изкуство“, „музика“. Ако целта е да се развиват добродетели, положителни нагласи и ценности, това също присъства като образователна цел в съдържанието на училищното образование.
Спецификата тук е, че тази образователна цел е хоризонтална, т.е. присъства в учебните програми на всички съществуващи предмети. Проблемът, изглежда, е, че не се изпълнява. Всъщност е трудно да кажем със сигурност, защото българската образователна система не е създала инструменти и процедури, които да проверяват постигането на този тип цели. Това обаче е системен проблем, който не може да се реши с въвеждането на един задължителен учебен предмет. Ако можеше да стане така, има дълъг списък от важни хоризонтални образователни цели, за всяка от които следва да въведем по един нов предмет – всяка от ключовите компетентности за учене през целия живот, критично мислене, творческо мислене, аналитично и системно мислене, функционална грамотност, културна и медийна грамотност, цифрова и технологична грамотност, социално-емоционални умения, здравословен начин на живот, работа в екип, устойчивост, адаптивност и лидерство, междукултурна компетентност, и т.н.
Нещо повече, Развиването на добродетели, нагласи и ценности във висока степен зависи от благополучието на учениците, т.е. физическото и психическото им състояние докато участват в образованието. Ключово влияние върху благополучието има не само какво се учи в даден час, а каква е културата на отношенията в училище – зачитат ли се достойнството и правата на учениците, могат ли да участват в определянето на правилата и тяхното прилагане, има ли доверие между участниците в образователния процес – ученици, учители и родители.
Развиването на добродетели, нагласи и ценности не е единствената задача, с която българското училищно образование не се справя. Българските ученици са най-функционално неграмотни в ЕС (PISA, 2022 г.). Училището вместо да преодолява образователните неравенства, ги усилва (пак там). Българите са с най-ниско ниво на медийна грамотност и съответно са най-податливи на дезинформация в ЕС (MLI, 2023 г.). Предпоследни сме в ЕС по цифрова грамотност (Евростат, 2023 г.). Българските ученици имат ниско ниво на социално-емоционални умения и съответно водят изключително нездравословен начин на живот (OECD, 2023 г.). Изводът от всичко това, и още много други данни, го прави Българската сметна палата през 2024 г. и той е, че българското училищно образование в системен план не предоставя равен достъп до качествено образование, което е една от основните му законоустановени цели. Очевидната причина за това е, че то упорито отказва да се реформира и използва всяка възможност да отложи решаването на все по-наболелите проблеми.
Въвеждането на задължителен учебен предмет „добродетели и религии“ не добавя никаква образователна стойност към съществуващите вече възможности в българското училищно образование. Извеждането на преден план на тази инициатива изглежда цели отместване на общественото внимание от необходимите реформи. Дори и да не е така, въвеждането му в една нереформирана система, може да доведе само до проблеми, тъй като ще увеличи обществените очаквания и ще създаде допълнителни организационни и кадрови трудности за системата.
Също така трябва да се има предвид, че България принадлежи към цивилизационна общност, обединена около човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на правото и човешките права. За да се избегнат възможни противопоставяния на вероизповедна основа, държавите от тази цивилизационна общност следват принципите на секуларизма, т.е. религиозните институции са отделени от тези на държавата; не се допуска дискриминация, основана на религия; свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание, както и на религиозни или атеистични възгледи, са ненакърними. Тези принципи се гарантират и от Българската конституция.
Отношението между религиите и образованието е ясно установено в редица международни инструменти. Според тях държавата зачита и урежда правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни и философски убеждения. Същевременно като основна цел на образованието се посочва цялостното развитие на човешката личност в дух на уважение към човешките права и свободи, както и съдействие за разбирателството и търпимостта между различните народи, расови и религиозни групи.
Към тези принципи се придържа и настоящата българска нормативна рамка в областта на образованието. Законът за предучилищното и училищното образование постановява, че образованието в България е светско, затова в училище се забранява налагането на идеологически и религиозни доктрини. Едновременно с това идеологии, доктрини и системи от възгледи се изучават за постигане на целите на образованието, сред които е и формирането на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин.
