Цветанов си отива. А Борисов ще става още по-бял.

„За истината“ публикува текст на Емилия Милчева от „Дойче веле“.

Цветан Цветанов подаде оставка от всички постове в ГЕРБ. Коментарът му се съдържаше в прощално изявление във Фейсбук, а коментарът на Бойко Борисов – в прессъобщение на партията. Цветанов благодари на съпартийците си, а Борисов благодари на Цветанов. И така след 13 години работа политическата му кариера набързо приключи, след като заседна в асансьора на „Апартаментгейт“. Именно с това ще бъде запомнен – с шестте апартамента и с асансьора до мезонета, купен на съмнително ниска цена.

Оттеглянето му бе очаквано, но ако се беше случило преди европейските избори, щеше да има дестабилизиращо влияние върху партията и резултатите ѝ.В известна степен Цветанов го намеква в прощалното си изявление: „За мен беше важно да запазя хладнокръвие и мълчание по време на кампанията, защото изборната победа беше общата ни морална удовлетвореност от съвместната ни работа през годините“.

В политическия некролог за Цветанов трябва да се каже, че именно той е човекът, организирал структурите на ГЕРБ. Цветанов пътуваше непрекъснато из страната, срещаше се с партийния апарат и сглобяваше машината, без която не биха били възможни серията победи и трите мандата на ГЕРБ. Извън партийните акламации обаче трябва да се припомни и друго: той бе един от помагачите за овладяване на съдебната система чрез монтиране на зависими и некомпетентни хора. Не само заради „семейната приятелка“, оглавявала преди време Софийския градски съд. И не само заради една реплика на медиен бос от запис, изтекъл през 2012 година: „От него (от Цветанов – б.а.) зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде“. Напускането му обаче не означава, че домогванията срещу Темида ще секнат.

Неизбежно е сравнението с Христо Бисеров, който през 2013 година подаде оставка като зам.-председател на парламента и като депутат от ДПС, за да не се върне никога повече в политиката. Макар че де юре вече е невинен – оправдан е по всички обвинения: за укриване на данъци, за валутни престъпления и за недекларирани пред Сметната палата пари по сметки в Швейцария. Заради привидно доброволното си оттегляне същата индулгенция ще получи вероятно и Цветан Цветанов. Още повече, че вече бе многократно оневиняван – след разследването за незаконното подслушване в МВР, след отказа за прилагане на СРС срещу приближен антимафиот, след пълната данъчна ревизия от НАП за ония апартаменти.

Краят на една ера

Няма да е пресилено да се каже, че с оттеглянето му от политиката за ГЕРБ приключва една ера. Рекапитулацията показва, че Борисов навлиза в нов етап на политическата си кариера, в която значителна част от съратниците му в първите години вече ги няма. Всеки, чието име публично бе замесено в скандал, бе принуден да се оттегли. В това лидерът на ГЕРБ е наистина последователен. И го повтаря още от първия си мандат – всеки, допуснал грешка, която партията не може да понесе, си отива. А досега партията понесе доста „цветановщини“, измежду които „шестте апартамента“, оправдани с пари от тъста и тъщата, са само щрих. Онези акции на Цветанов като вътрешен министър още се плащат с парите на данъкоплатците заради присъдите на Европейския съд по правата на човека. Като добавим и платените със същите тези пари часове работа на полицията и прокуратурата плюс последвалите съдебни процеси, завършили с оправдателни присъди, ще се окаже, че ни е струвал доста скъпо. А „октоподите“ така и не бяха сразени.

Вторият човек в ГЕРБ винаги е бил държан под око от Първия – за да не натрупа твърде голяма преднина. Едни телефонни записи по време на първия кабинет на ГЕРБ показаха нездрав интерес на тогавашния вътрешен министър Цветанов към контрабандните канали и конфликт с шефа на митниците, но кой ги помни? Пък и записите не удрят по рейтинга. Ето няколко примера: разговорите, които направиха достояние хомофобски реплики на Борисов, признанията, че е обещал да не закача „Мишо Бирата“, подхвърлянето за главния прокурор: „Ти си го избра“.

Оттук нататък

Оставката на Цветанов няма да доведе до възникване на групи за съпротива, чиито опити за домогване до лидерския пост да ерозират партията. Засега Борисов държи здраво и юздите, и шпорите.

И така излиза, че като един фараон, като един арбитър от последна инстанция Бойко Борисов никога не греши – просто е бил подвеждан от хора, на които е имал прекалено голямо доверие. Постистина, да. И явно върши работа, след като направи възможна алиенацията на Борисов от Цветанов в публичния им образ. Така е, когато вярваме на очите и ушите си.

Сега ще последват типичните клетви във вярност към Борисов и грамада от камъни върху лошия Цветанов. В резултат от което Борисов ще става още по-бял.

А Томислав Дончев сигурно вече загрява край стартовата линия за зам.-председателското място.