Сега прокуратурата ще проверява над 700 имота. Но да не се
заблуждаваме: това надали ще нанесе голям удар срещу корупцията, пише
Емилия Милчева за „Дойче веле“.
Око за око, зъб за зъб, гейт за гейт. Иначе го наричат кампания за европейските избори.
Едните
вадят тераса със сауна, другите – апартамент, едните къща за гости –
другите – три къщи за гости. А главният прокурор Сотир Цацаров разпореди
разследване на всички проекти по мярка 311 от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., финансирана от европейски
средства, с предмет „изграждане (модернизиране) на туристически обекти –
жилищни сгради (къщи) за гости“.
Малка спретната къщурка – с пари от европейския дом
Повод
станаха медийни разкрития за такива постройки, вдигнати с европейски
пари, но ползвани като частни имоти, а не като малък и семеен бизнес. В
едната публикация е замесено името на Александър Манолев, подал оставка
като заместник-министър на икономиката, а в другата – фамилията на
съпруга на Елена Йончева, която е водач на листата на БСП за евровота.
За свързваната с Манолев „къща за гости“ край Сандански, към която е
прокаран и водопровод с минерална вода, са усвоени 380 000 лева от
европейските средства. За трите къщи край село Велика, община Царево, на
3 км от плажа край Лозенец, които се свързват със семейството на
Йончева, парите са приблизително същите. Очевидно фирмите бенефициери са
ползвали максималното разрешено финансиране, което е до 70% от
стойността на проекта, но не повече от левовата равностойност на 200 000
евро от ПРСР.
Ескалацията на „Апартаментгейт“ в нова афера ще
затормози прокуратурата, тъй като къщите за гости, които ще се
проверяват, са около 700. Но за някои от тях, в това число и „Парк
Велика“, 5-годишният срок за мониторинг е изтекъл, а вече бе обявено, че
през 2015 г. проектът е бил проверяван. Дали не би следвало обвинението
да потърси помощ от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), тъй
като няма капацитет за разследване на злоупотреби с европейски фондове?
А и освен къщите и получателите на средствата редно е да бъдат
проверени и длъжностни лица от фонда – и дали тяхното (и на семействата
им) имущество отговаря на доходите на държавни служители.
Какво е ставало във фондовете и в програмите
Новите
случаи, които изскачат – отново за къща за гости, отново със средства
от ПРСР, този път на син на депутат от БСП, засилват подозренията какво е
ставало в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чийто най-дългогодишен шеф
по време на първите две правителства на Бойко Борисов бе настоящият
земеделски министър Румен Порожанов.
Програмата за развитие на
селските райони е най-големият фонд с европейски пари за България – за
първия програмен период средствата за усвояване бяха 3.2 милиарда евро.
Тя не попада в обхвата на системата за наблюдение на оперативните
програми, което означава, че Държавен фонд „Земеделие“ е пълноправен
властелин. „Най-апетитните“ позиции в нея бяха 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“, по които бяха финансирани туристически дейности,
свързани с изграждане или преустройство на къщи за гости и за
възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Най-много проекти бяха
подадени тъкмо по тях.
Именно заради лоши практики в новата
програма за 2014-2020 г., по която са предвидени 2.3 милиарда евро,
населени места и курортни селища, където е развит масовият туризъм, вече
няма да бъдат подпомагани за туристически дейности. А вместо
предвиденото по 311 и 312 се дава приоритет на общини от Северозападен и
в Северен централен район.
Важно е какво ще установи
прокуратурата при проверките: има ли приходи от туристическа дейност,
има ли наети лица, има ли регистри за пренощувалите, дали няма продадени
„къщи за гости“ още по време на 5-годишния срок, в който е трябвало да
функционират след приключване на проекта, и т.н.
Не трябва
обаче да се забравя нещо важно – разкриването на твърде големи
злоупотреби при тези проверки би означавало, че следва да бъде
ревизирана и цялата дейност на ДФЗ по време на управлението на Бойко
Борисов, тъй като средствата за къщите за гости и в двата случая са
изплатени през 2010 г. и през 2015 г., т.е. в първия и втория му
кабинет. През 2015 г., когато са били изплатени европарите за имението,
свързвано с Манолев, директор на ДФЗ е бил Румен Порожанов. Дали заради
това, дали заради партийна или земляческа лоялност, но преди дни той
заяви, че Александър Манолев не фигурирал като бенефициер по проекта и
че всички такива проекти били строго и съвестно проверявани.
До
момента установените от Брюксел нередности при усвояване на парите от
ПРСР бяха свързани с двойното финансиране на ВЕИ проектите по селската
програма и поради това през 2015 г. не бяха признати разходи за 28
милиона евро. Причината е, че фотоволтаиците хем са изградени с пари от
ЕС, хем получават преференциални цени за произвежданата от тях
електроенергия. Отговорността за тези злоупотреби се разми – и за ДФЗ, и
за Комисията за енергийно и водно регулиране. Така както не се разбра и
за кои проекти по ПРСР земеделският министър от първия кабинет
„Борисов“ е оказвал натиск върху бившата шефка на ДФ „Земеделие“ Калина
Илиева. Когато този скандал стана медийно достояние през 2010 г.,
изведнъж избухна друг – за фалшивата диплома на Илиева от Германия. И
така всичко потъна, а самата тя остана увековечена в нарицателното
„калинки“ за всички кадри с партийни протекции и без достатъчно
експертни познания.
Уви, това не е борба срещу корупцията
Но
поредните разкрития са прицелени не в корупцията при разходването на
европейските средства, какъвто е общественият интерес, а срещу
политическия „противник“. Така че не бива да възлагаме особени надежди
на прокурорските проверки. За съжаление европейска прокуратура още няма.
Резултатът от поредните скандали е налице: омерзение, „всички са маскари“ и отдръпване на все по-големи групи избиратели от политиката и политическото. Така облагодетелстваните от ниската избирателна активност на предстоящите евроизбори ще бъдат тъкмо онези, които водят калните боеве. И които после ще почиват в къщите си за „гости“.
