Община Белоградчик е институцията у нас, която изпълнява най-добре задълженията си за публикуване на информация в интернет и е най-коректна при прилагане на Закона за достъп до обществена информация. Това сочи годишното проучване на Програма Достъп До Информация (ПДИ), оповестено на 11 май т.г.
Проучването е направено в периода 1 март – 29 април 2021 година. За крайните изводи екип на Програма Достъп до информация прегледа и оцени интернет страниците на 563 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публичноправни субекти и независими органи на власт.
Нивото на прозрачност бе оценявано с точки по различни индикатори за първостепенните разпоредители с бюджет (министерства и държавни агенции), за териториалните звена на централните органи на власт и други второстепенни разпоредители с бюджет и за общините. Въз основа на индикаторите за изпълнение на задълженията за активно публикуване на информация, системата на проучването генерира различни рейтинги.
Сред централните органи на власт най-добре изпълнява задължениsта си за публикуване Министерството на финансите,
Най-непрозрачно за поредна година е Министерството на културата.
От констатациите, направени от „За истината“ преди една година по отношение прозрачността на ведомството, водено доскоро от Боил Банов, нищо не се е променило. Сайтът на министерството продължава да прелива от стара информация, която по-скоро би могла да се прехвърли в секция „архив“.
Сред най-непрозрачните български министерства (в дъното на таблицата по рейтинг) са още Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика. Министерски съвет е на шесто място по прозрачност от 17 български ведомства.
В тази подредба няма нищо необичайно. Само преди месец министърът на икономиката в кабинета Борисов-3 Лъчезар Борисов отказа на „За истината“ информация за бонусите, получили служителите му, като обясни, че това били лични данни от категорията „икономическа идентичност“, а „исканите данни относно икономическия статус на държавните служители в дадено ведомство не е информация, свързана с обществения живот в Република България“. Заради това му схващане на Закона за личните данни гражданите няма как да научат колко над заплатата си вземат чиновниците. Юристите, които работят със Закона за достъп до обществена информация бяха на друго мнение. Според тях „информацията за изплатени допълнителни възнаграждения на държавни служители не представлява защитени лични данни, тъй като същата е свързана с разходването на бюджетни средства. Тази информация не засяга неприкосновеността на личността и личния живот, а е свързана изцяло с изпълнението на служебни функции“, коментира Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ.
Областна администрация София е най-зле представилата се
от всички 28 представители на държавата в областите. На предпоследно място е Софийска област. Най-добре с прозрачността се справя администрацията на област Благоевград, в първите пет по рейтинг са още областните администрации на Плевен, Ямбол, Перник и Пловдив.
Десетте най-прозрачни български общини
са Търговище, Белоградчик, Белослав, Девня, Добрич, Банско, Хисаря, Челопеч, Главиница и Първомай. Най-непрозрачни са Бойница, Калояново, Дулово, Левски, Бобошево, Стамболийски, Земен, Етрополе, Якоруда и Рудозем.
Прави впечатление, че някои Общини са работили доста активно в посока повишаване на прозрачността си. Като Община Хисаря, която се придвижва 124 позиции нагоре спрямо миналогодишното проучване и вече е сред десетте най-прозрачни български институции. Значителен е напредъка и на Община Две могили (130 позиции нагоре), Балчик (163 позиции нагоре), Борован (156 позиции нагоре), Стралджа (126 позиции нагоре) и др.
Най-непрозрачни Общини у нас са Бойница, Калояново, Дулово, Левски, Бобошево, Стамболийски, Земен, Етрополе, Якоруда и Рудозем.
Държавна агенция „Електронно управление“ е най-слабо прозрачната
от единайсетте държавни агенции със 71 точки от 83.2 възможни. Само с 19.3 точки е Държавна агенция за българите в чужбина, което я прави за поредна година най-непрозрачната държавна агенция.
При изпълнителните агенции (общо 27)
най-висок е рейтинга на „Проучване и поддържане на река Дунав“.
След нея остават агенции, чиято дейност има пряко отношение към качеството на живот на определени групи граждани като Агенция по заетостта, Изпълнителна агенция за хората с увреждания, Изпълнителна агенция по лекарствата, Изпълнителна агенция по горите, „Железопътна администрация“.
Сметна палата работи най-открито
става ясно от рейтинга на независимите органи на власт. На второ място по прозрачност е Комисията за защита на конкуренцията, на последно Комисията за финансов надзор.
С една позиция надолу пада Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чийто процент на прозрачност намалява от 72 през миналата година на 68 на сто през тази. Нищожна разлика, която мести комисията от шесто на седмо място измежду девет независими органи на власт.
Цялото проучване може да бъде видяно тук.
