Снимка: Венелина Попова
Енергетиката е част от националната сигурност на държавата. Затова липсата на стратегия за развитието на сектора е много лоша атестация за кабинета „Борисов 3“. И докато чакат инвеститори за АЕЦ „Белене“ и зелена улица за минаването на газовата тръба на Путин през България за Сърбия и Унгария, управляващите няма какво да предложат като визия на работещите над десет хиляди души в енергийния комплекс „Марица изток“ след края на въглищната ера в енергетиката ни. Кога ще сe случи това в България също не е ясно.
За сравнение най-силната икономически държава в Европа – Германия в началото на тази година постигна трудното решение да затвори всичките си въглищни централи до 2040 година. А Великобритания смята да направи това още по-рано – до 2025 година. Разбира се става дума за процес с поетапно затваряне на мощности и предлагане на алтернативни производства и заетост. Особено след подписване на Парижкия договор и срещата в Катовице, е ясно, че Европа няма да даде заден ход и иска да бъде пример за отговорно поведение към Земята и климата на планетата за държави, които произвеждат електроенергия от въглища, сред които лидер е Китай. В някои страни като САЩ пък, въпреки усилията на президента Тръмп, пазарът убива въглищната индустрия, заради по-евтината алтернатива на природния газ.
Там, където липсва отговорна политика
и яснота за бъдещето на едно производство, се настаняват слуховете и страха за работните места. Затова Националната федерация на енергетиците към КНСБ на пресконференция в Стара Загора предупреди властта, че я очакват трусове, ако бързо не предприеме спешни мерки за спасяването на единствената държавна и най-голямата на Балканите ТЕЦ „Марица изток 2“, която трупа милиони левове задължения и до края на годината трябва да обяви несъстоятелност. В противен случай, ако не го направи, директорът на дружеството, може да бъде подведен под съдебна отговорност твърди Георги Петров – председател на синдикалната федерация. Сега централата работи с два блока с обща мощност 360 мегавата от общо разполагаемите 1880.
Според синдикатите към този момент, колкото и да е парадоксално, за дружеството е по-добре да не работи. Обяснението е просто-за всеки произведен мегаватчаса електроенергия централата изхвърля в атмосферата 1.250 хиляди тона въглеродни окиси. А за всеки тон купува от борсата квоти, за които плаща между 40 и 50 лева на тон при сегашните цени. А те непрекъснато растат.
Синдикалният лидер Георги Петров няма обяснение за тази политика и смята, че тя е
резултат от натиск на Брюксел
върху държавите, производители на електроенергия от въглища. Политика от която някои трупат огромни печалби. И докато Георги Петров изрече абсурдното твърдение пред медиите, че в последните години след инвестирането в пречиствателни съоръжения в ТЕЦ „Марица изток 2“ България се е превърнала в своеобразен нетен износител на чист въздух, държавната централа заедно с ТЕЦ „Бобов дол“ е в челната десетица на най-замърсяващите атмосферата централи в Европа според изследване на ЕК. А по данни на „За земята“ един мегаватчас електроенергия, произведен в ТЕЦ „Марица-изток 2“, струва на държавата около 93 евро здравни разходи. Екологичната организация обжалва в съда(първото заседание беше насрочено за 21 март) дерогацията, която кабинетът издейства за централата, за да може да продължи да работи безсрочно с тези емисии от
серен диоксид, финни прахови частици и живак,
които надхвърлят допустимите норми, заложени в Директивата на ЕК за големите горивни инсталации в страните-членки.
С подобен тип политика управляващите показаха, че предпочитат да дават огромни средства за здравните проблеми, причинени от дейността на въглищните централи, отколкото да предложат алтернативна икономическа заетост на хората от региона на източно-маришкия минен басейн. Борисов е ужасен от перспективата да види под прозорците на МС хиляди миньори и енергетици, които с една общонационална стачка могат да срутят коалиционния му кабинет. Въпреки това очевидно не му достига смелост да каже на хората, че нисковъглеродната енергетика и индустрия нямат алтернатива.
Синдикатите обаче заплашват с протести и настояват за
спешни мерки за спасяване на ТЕЦ „Марица изток 2“.
На първо място посочват необходимостта от увеличаване на капитала на дружество. Преди дни БЕХ обяви намерението си да вдигне със 600 млн. лева капитала на дружеството, а до средата на годината се очаква разрешение от Главна дирекция „Конкурентноспособност“ на ЕК, която трябва да прецени дали това няма да е вид държавна помощ. Новината съобщи в Стара Загора Жечо Станков – зам. министър на енергетиката, който участва във важен форум за чиста енергия и инвестиции в енергетиката.
Синдикатите искат среща с премиера,
министър Петкова и Иван Иванов – председател на ДКЕВР, на която да обсъдят мерките за стабилизиране на дружеството, сред които те посочват промени в Закона за енергетиката и признаването на разходите на централата за критична инфраструктура.
Според Георги Петров ДКВЕР не признава тези разходи единствено на ТЕЦ „Марица изток 2“. Антон Иванов – експерт на КНСБ също е категоричен, че промените в цените на въгледорните емисии стават с политически решения и поиска СО2 емисиите да бъдат включени в признатите разходи на централата. Което неминуемо ще се отрази върху крайната цена на електроенергията за бита, твърдят синдикалистите.
Иван Иванов – председател на ДКЕВР обясни за медията ни, че в последните четири години енергийният регулатор не е включвал в решенията си признаването на критична инфраструктура на обекти, които трябва да осигуряват нормалното функциониране на енергийната ни система. Става дума за дружества като „АЕЦ Козлодуй“, „Бобов дол“ и други, посочени в списък, одобрен от Министерството на енергетиката.
Миналата година също няма насърчение на който и да е енергиен обект. Според председателя на регулатора ТЕЦ „Марица изток 2“ сама се е отказала да бъде част от критичната инфраструктура на страната.
За цената на тока
Иванов каза, че има механизми, които позволяват въглеродните квоти да не се отразят пряко върху нея и посочи за пример топлофикационните дружества, които също купуват въглеродни квоти, но това не е покачило цената на топлоенергията. Според Иванов може да се увеличи енергийната компонента на производителя, но предстои да бъде намалена таксата за „задължение към обществото“, в която влизат преференциалните цени за електроенергията, договорени за 15 години с американските централа „Контур Глобал Марица изток 3“ и ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово.
За крайна цена на тока ще може да се говори едва след като ДКВЕР разгледа всички предложения на производителите и вземе решението си в средата на годината. Но вече е ясно, че НЕК поиска
20 на сто повишение на цената на тока за бита
и за регулирания пазар за следващия програмен период.
Големият проблем е, че България няма график кога ще започне да преминава към нисковъглеродна икономика. Нито разработен механизъм за капацитет, който трябва да бъде изработен след обстоен анализ на електроенергийната ни система.
От КНСБ настояват държавата да разпише ясно какви мощности са необходими на системата ни. И ако от ЕСО(енергиен системен оператор) смятат, че без ТЕЦ „Марица изток 2“ тя може да работи без проблеми, да го напише в отделно становище. В противен случай искат действия, а не обещания и празни приказки.
Механизмът за капацитет би трябвало да замени т.нар.“студен резерв“, за поддържането на който държавата плаща стотици милиони годишно, но схемата показва деформации и предизвиква
проблеми в системата.
И в Националния интегриран план на правителството по енергетика и климат до 2030 година има само няколко изречения за използване на местните въглища и централи, (определени като базисни за страната) които произвеждат 48 на сто от електроенергията и са основен фактор за електроенергийната й сигурност. Затова синдикалистите имат сериозни забележки и към този план, който трябва да бъде приет до края на годината от Брюксел и ще е основа за изработването на националната енергийна стратегия на България. И настояват за разширяването му и конкретизиране на въглеродните емисии и тяхното разпределение между централите. И с право. Защото съвсем скоро предстои да влезе в сила ново ограничение за въглищни централи в ЕС, които емитират повече от 550 мг/м3 въглероден двуокис. Такива
няма да имат право на субсидии и държавна помощ,
каквато за ЕК е и студеният резерв. Мерките ще се прилагат за новите централи от деня на влизането в сила на Регулацията и от 2025 за съществуващите централи. В България това ще означава, че трите централи в комплекса „Марица Изток“ няма да могат да получават подкрепа, за да осигуряват разполагаемост след 2025 г. Договорите с американските централи, на които сега НЕК плаща въглеродните квоти, изтичат през 2024 година за „Контур Глобал Марица изток 3“ и през 2026 за ТЕЦ „Ей И ЕС Гълъбово“.
Това очертава
мрачна перспектива пред България,
защото централите от източно-маришкия басейн осигуряват близо половината от произведената електроенергия в страната. А при положение, че в момента няма алтернатива за осигуряване на системата, особено през зимата, това може да ни изненада много лошо. В близките години не може да се разчита и на ВЕИ-та, заради прекомерно високата цена, разписана в договорите им, които изтичат между 2025 и 2030 г. (промените в Закона за енергетиката, направени през 2015 г. премахнаха възможността за въвеждане в експлоатация на соларни и вятърни инсталации с преференциални цени, освен за покривните конструкции).
Недоволни от ситуацията са и синдикатите в Мини „Марица изток“, защото стабилността на дружеството пряко зависи от потреблението на въглища. А само през март в рудник“Трояново 1“,, който осигурява суровината за държавната топлоелектрическа централа, добивът е намалял почти наполовина, от 14 смени са останали да работят едва 7, а около 120 работници са излезли в платен годишен отпуск, посочва Наско Митев – председател на КНСБ във въгледобивното дружество. И въпреки, че през миналата година мините са изпълнили над 100 процента производствения си план, разходите им през последните години са се увеличили с 16 млн. лева, а приходите намаляват. От години ръководството на дружеството и синдикатите искат цената на въглищата да бъде административно увеличена, но управляващите и индустриалният капитал не допуснаха това, защото неминуемо щеше да се стигне и до
ръст в цените на електроенергията.
След 2016 г. цените на въглищата световните борси почти се удвоиха, в резултат на търсенето от страна на азиатските вносители. През тази година в Европа се очаква тя да се понижи с над 10% до 76,50 долара за тон, показва проучване на Bloomberg. Това е доста под 5-годишния връх от 100 долара за тон, който беше достигнат през октомври миналата година. Но независимо от световните тенденции спада на потреблението на въглища от ТЕЦ „Марица изток 2“, работниците от мините и тази година очакват заплатите им да растат. Защото, както се изразиха синдикалистите, те ценят труда си. И ако това не се случи, те също се готвят за протести.
Дори и
очакваната от синдикалистите среща
в кабинета на премиера Борисов да се състои, не е ясно какво могат да им обещаят той и министър Петкова в тази ситуация. Защото Брюксел също очаква действия от България, но не в посоката, в която гледат хилядите работници от енергийния комплекс. Не изглежда розова ситуацията и за двете американски централи след изтичането на изгодните за тях договори за изкупуване на електроенергията им. Защото тогава те ще се озоват в същата ситуация, в която е сега държавната централа. И не е ясно дали биха препотвърдили инвестицията си в България.
Огнян Златев – ръководител на Представителството на ЕК в България каза за „За истината“, че не може да има отстъпления от позицията на Комисията за опазване на чистотата на въздуха. Нещо повече – до 2050 година трябва да постигнем целите на Парижкото споразумение и да станем
държава енергийно неутрална към климата.
ЕК е отпуснала 310 млн. евро за подкрепа на инвестициите в модернизация на енергийни системи в десет страни. Как ще бъдат изразходвани тези средства, всяко правителство само трябва да реши след широки консултации. Но във всички случаи е ясно, че България е поела непосилна за равнището на икономиката ни тежест, равна с тази на развитите европейски икономики за ограничаване и намаляване на въглищната енергетика и индустрия. И сега правителството е длъжно да предложи решения как това да стане най-безболезнено за наемния труд. В противен случай също трябва да плати своята политическа цена за решенията си.
