„Най-ценното, което остана е тишината – изстрелва Гриша Иванов, без много да се замисли за предимствата на родното Казашко. Но бърза да добави – Хубавото е, че сме близко до града. Една цигара не може да изпуши човек и стига центъра.“
Почти целият живот на 61-годишният мъж е минал тук, на 10-ина км от Варна. По бащина линия родът му е от Казашко, а по майчина – от Силистренското село – Татарица – също населено с донски казаци. „Преди е било разрешено казаците да се женят само за казаци. Като не можеш да си намериш жена от твоето село, отиваш в съседното. Като не можеш и там – в Румъния, където има много“, посочва с ръка, сякаш да покаже на север в далечината, мъжът. Но традициите се променят, дори за кореняк староверците като Гриша. В Казашко не са рядкост вече международни бракове. Сред най-екзотичните са тези между нашенка и йорданец. Но си имат дори и зет австралиец.
За разлика от дядо си и баща си, Гриша е голобрад. И не се занимава с риболов – традиционният поминък на мъжете от селото.
„Така се измени животът, че риболовът почти изчезна. Преди почти 90% от хората имаха лодки. Сега дали има 5-6 – не знам… И тези, които са останали са само за разходка. Няма смисъл – данъкът за риболов е голям, а и няма риба“, поглежда изпод вежди, сякаш е безсмислено да продължава темата.
Пластмасови бутилки, еднократни чашки от кафе, кутии от цигари, фасове, та дори и ковид-маски са разхвърляни на брега на езерото. По почернялата в кръг шума ясно личат следи от огън. Едва ли някой си е правил бивак… По-скоро е горил отпадъци. Точно тук това не само не е добра идея, а е забранено. Защото
се намираме в защитена местност „Казашко“
Растителността тук е предимно тревиста и тръстикова. Подобен тип огньове може да предизвикат верижен ефект и запалване на цялата защитена местност, смята природозащитникът Ивайло Иванов.
Част от 125-те хектара от местността се намира на територията на село Казашко. Но връзката между местните и езерото сякаш става все по-слаба. Това, което им е носило някога прехрана и е било основен поминък, а и развлечение, днес просто си остава една красива гледка от селото.
„Има живот в Казашко, но не е това, което беше. Едно време, петък като стане, селото опустяваше, преместваше се на брега. По протежение на цялото село имаше плажна ивица, широка 4-5 метра“, връща се назад в спомените си Гриша Иванов. И очите му грейват.
С прокарването на канала „море-езеро“ движението на фериботите и контейнеровозите постепенно засмуква плажната ивица във водния басейн. С разрастването на девненския промишлен комплекс изчезват и голяма част от рибите, скаридите и мидите.
Няма ги и лодкостоянките на липованите – едновремешните казаци. По-голямата част от брега днес е плътно обрасъл с тръстика. Но водната част на защитена местност „Казашко“ остава изключително ценна за размножаването на рибата. Тук тя идва да хвърли хайвера си през пролетта.
Като защитена зона от мрежата „Натура 2000“
Казашко е обявена заради гнезденето на големия воден бик. Заедно с малкия воден бик, чаплите и блатарите, той е от ключовите видове, размножаващи се в тръстиковите масиви.
Есента и зимата Казашко се превръща в много важна спирка за миграцията на почти всички водолюбиви птици, които минават през България. По време на зимуването приютява видове като малкия корморан, тъмноопашатата потапница, различни патици, гмурци, пеликани… Казашко е причината във Варненско езеро все още да има живот под водата, категоричен е орнитологът Ивайло Иванов.
Най-близката защитена територия до Варна е обявена за такава през 1995 г. Тя обхваща най-големия тръстиков масив във Варненско езеро, наричан още
единствения бял дроб на езерото
защото играе ролята на естествен филтър и пречиства водите му. Всъщност това е една от малкото останали диви територии по брега на езерото.
С обявяването на защитената местност на територията й се забранява строителството, разкриването на кариери, разораването и сечите. Не е позволено удълбаването и засипването на акваторият, както и замърсяването на водите. Забранява се лова и опръстеняването на гнездещите или мигриращи птици, както и риболова, с изключение на спортния. Не е разрешено паленето и коситбата на тръстиката, освен ако не е съгласувано с екоминистерството.
Защитената местност попада в границите на защитена зона за опазване на дивите птици „Варненско-Белославско езеро“. Проблемите на зоната са свързани с презастрояване, което трябва да се регулира с Общия устройствен план на Община Варна, коментираха за Ecovarna.info от Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) във Варна. За малко повече от година (януари 2023 – март 2024 г.) за територията има издадени
10 решения за съгласуване на инвестиционни предложения
и 17 – за планове, програми, проекти. Те са извън границите на ЗМ „Казашко“ и землището на селото, уточняват от инспекцията.
Не само законът, но и географията на местността я изолира от възможността да бъде усвоена като производствена. Заключена между езерото и жп линията, тя представлява трудно достъпен по суша континентален остров. За да стигнете до тук, трябва да се мине през един единствен жп прелез, а след това и през тесните улички на селцето. Това създава неудобство за големите транспортни машини да навлизат по суша и е една от причините част от инвестиционните намерение да са осуетявани.
Географското положение винаги е било както предимство, така и недостатък, тъй като пресича пътя на много и разнородни интереси.
Още преди 1945 г. територията на Казашко е очертана като добро място за изграждане на пристанищен терминал близо до Варна. И тогава, и сега тази визия за северния бряг на Варненско езеро не е изоставена. Винаги се намира някой, който да я изтупа от праха и да я извади на показ.
Заплаха за бъдещето на защитената местност е и планираното преминаване на втори мост над езерото. Въпреки протеста на природозащитната общност във Варна, този проект още стои в неактуализирания Общ устройствен план (ОУП) на града.
Екологична бомба,
чието отражение тепърва ще се анализира, е и удълбочаването на канала „море-езеро“. Депонирането на изгребаната токсична маса тиня само на 10 м от защитена местност „Казашко“ предизвика сериозно безпокойство.
„Отражението на удълбочаването на канала все още не е изследвано. То е свързано със силно замътняване на водата, повишаване нивото на опасни вещества, които с годините са трупани от индустрията по дъното. Това намалява количествено биоразнообразието в езерото“, убеден е Ивайло Иванов. Принос за токсини и биогени във водата имат и периодичните аварии на канализацията на Варна.
Противоречиви коментари буди друг проект, залегнал в ОУП на Варна – този за
изкуствени острови в езерото
Според Ивайло Иванов той е „меко казано недоразумение“. Проектът предвижда 9 острова, разположени изцяло по южния бряг. Идеята е те да заместят функционалността на ЗМ „Казашко“ и да дадат възможност за нейното заличаване и усвояване за градско-обществени нужди, твърди Иванов. Според него изграждането на такива съоръжения може да има само допълващо, но не и заместващо значение. „Мащабът на защитената местност като плътен непрекъснат тръстиков масив няма как да бъде заменен от 9 фрагмента на другия край на езерото. Това е по-скоро утопия“, категоричен е екологът.
Не е утопия обаче животът на хората около езерото и желанието им да го съхранят в хармония с природата, запазвайки традициите си. За историята на най-малката етническа общност, населяваща това място, е писано не веднъж. Но винаги откриваш нещо любопитно.
В центъра на селото, до читалището и кметството, преди 5 години отваря Цеентър за казашка култура с неделно училище. Пред него стои дървена лодка „Липованочка“, а историята, която местните тук повтарят от уста на уста е за непокорният, но изкусен майстор – лодкар дядо Липолит. Българският цар Борис III поръчал на дядо Липолит да му изработи дървена лодка. Царят обаче дошъл при него с цигара в устата, без да знае, че казаците наричат
цигарения дим дяволски,
също както кафето и картофите. Когато царят влязъл в двора на дядо Липолит с цигарата, той бил спрян с думите: „Няма да влизаш в къщата ми.“. Това бил единственият човек, който си позволил да не допусне царската особа в дома си. Защото според поверието, когато дяволският дим попадне в къщата ти, трябва да я варосаш наново.
Така или иначе, явно царят се подчинил, защото лодката била изработена.
Варненското село е създадено преди повече от 115 години от донските казаци некрасовци, които се преселват тук от Румъния. В северната ни съседка пък се заселват, гонени от реформите на император Петър Велики. Той кара казаците да режат брадите си, да се обличат модерно в европейски стил.
На брега на Варненското езеро ги тегли рибарството. Те са силно вярващи християни – староверци. Наричат ги още липовани, защото
изработват иконите си от липова дървесина
На централно място, както в музея, така и на входа на селото, и до рибарското селище на брега на езерото стои… християнският кръст. Църквата „Покров на св. Богородица“ отваря само по празници. Последният й дякон – дядо Исакий, не позволявал в нея казаци да се женят за българи или други народности. Забранявал прага й да прекрачват още разведени. А жените винаги трябвало да влизат със забрадки, които да покриват дългите им плитки. (Както на мъжете било забранено да режат брадите си, така и на жените – косите си.)
Празникът на селото е този на рибарите. Свети Николай Чудотворец играе огромна роля в живота на казаците. Почита се по стар стил на 19 декември.
Повечето празници се празнуват по два пъти – и по стария, и по новия календар, разказва секретарят на читалище „Михаил Шолохов“, Християна Иванова. Ако живеете в Казашко, ще посрещнете Нова година и на 1-ви, и на 14-ти януари. Да си дете тук на празника е привилегия, защото получаваш по два пъти подаръци.
Неделното училище в селото отваря само през лятото. А 16-те деца учат, освен руски език и религия, и песни, и танци.
Има живот в селото, но не е това, което беше едно време, поклаща глава Гриша Иванов. Мостикът в езерото разделя живота на две реалности – от едната страна – „Ориндж Каунти“ с яхти и постройки тип „5-звезден хотел“, а от другата, зад самия осемконен кръст, са рибарските шатри и дървени лодки. Ще превземе ли „дяволският дим“ уникалната природа на езерото или местните и традициите ще изпушат лулата на мира с модерните новодошли и индустрията, само времето ще покаже.
Статията е създадена по проект „Непознатият рай“ на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Настоящият проект се осъществи, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.
