BG | EN

Какво знаем за Шенген?

„За истината“ препубликува анализ на „Дойче Веле“.

Около 420 милиона души в Европа ползват предимствата на Шенгенското пространство. Знаете ли кога е създадено то и откъде идва името му? И кои страни са част от него? А какви са ползите от Шенген?

Шенгенското пространство е един от най-значимите европейски проекти. То носи значителни икономически ползи за участващите в него държави. Замислено е като основа на Европейския съюз и на единния пазар като цяло. Създадено е през 1985 година – първоначално като междуправителствен проект между пет държави от ЕС. Това са Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Постепенно към Шенген се присъединяват все повече страни и днес това е най-голямата зона за свободно пътуване в света.

Какво означава Шенген и откъде идва името?

Шенген е името на малко село в Люксембург – на границата с Германия и Франция. Там през 1985 година е подписано Шенгенското споразумение, а през 1990 година и Шенгенската конвенция.

Държавите, които са част от Шенген, не провеждат проверки по собствените си вътрешни границии, освен в случай на конкретна заплаха. Всички страни от споразумението осъществяват хармонизиран контрол по външните граници въз основа на ясно определени критерии.

Кои държави са част от Шенгенското пространство?

Днес Шенгенското пространство обхваща над 4 милиона квадратни километра с население от почти 420 милиона души и включва 29 държави. Това са Шенгенското пространство включва 29 държави: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешката република, Швеция и Швейцария. 25 от тях са членки на ЕС. Останалите четири са членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) също са част от Шенген.

България и Румъния се присъединиха частично към Шенгенското пространство на 31 март 2024 – тогава отпаднаха проверките по вътрешните въздушни и морски граници с двете страни. А на 1 януари 2025 отпадат и проверките по сухопътните граници. От този ден нататък България и Румъния са пълноправни членки на Шенген.

Контролът по вътрешните граници с Кипър все още не е премахнат, а Ирландия не е част от Шенгенското пространство.

Какви са ползите от Шенгенското пространство?

Шенгенското пространство позволява на близо 420 милиона души да пътуват свободно между отделните държави членки, без да преминават през граничен контрол.

Ежедневно около 3,5 милиона души преминават вътрешните граници, за да работят или учат или за да посетят семействата и приятелите си. Около 1,7 милиона имат постоянен адрес в една от държавите на Шенгенското пространство, но работят в друга от тях. Ежегодно европейците извършват около 1,25 милиарда пътувания в рамките на Шенгенското пространство, което е от голяма полза и за туристическия и културния сектор.

Как Шенгенското пространство подобри сигурността в ЕС?

Една от основните цели на Шенгенското пространство е да защитава своите граждани чрез засилено сътрудничество между полицията, митническите органи и органите за контрол на външните граници на всички държави членки. Тези форми на сътрудничество бяха въведени, за да се компенсират рисковете от пропуски в сигурността, произтичащи от премахването на контрола по вътрешните граници. Шенгенското пространство дава възможност за по-добри системи за комуникация между полицейските сили, преследване на престъпници по гореща следа, трансгранично наблюдение на заподозрени лица, оперативна взаимопомощ, директен обмен на информация между полицейските служби. Това е огромно предимство в борбата срещу тероризма и срещу тежката и организираната престъпност, включително трафика на хора и незаконната миграция.

Възможно ли е повторно въвеждане на граничен контрол?

В периода между 2020 и 2022 във връзка с COVID-19 няколко държави от ЕС решиха да възстановят контрола по вътрешните граници. Граничният контрол е бил въвеждан повторно и при други обстоятелства, включително през 2015след терористични нападения или увеличаване на миграционните потоци към ЕС.

Към повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да се прибягва само в краен случай. Кодексът на шенгенските граници позволява на държавите членки да въведат повторно контрол на някои вътрешни граници в случай на извънредни обстоятелства, които излагат на риск цялостното функциониране на Шенгенското пространство. Проверките, въвеждани в случай на извънредни обстоятелства, изискват одобрението на Съвета. Кодексът на шенгенските граници предвижда също, че държавите членки могат да въвеждат временен граничен контрол в отговор на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност.

Как са защитени външните граници на Шенген?

ЕС и неговите държави членки са установили конкретни мерки за опазване на сигурността на Европа и укрепване на външните граници на ЕС. Те включват например създаването на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и разработването на Шенгенската информационна система (ШИС). Органите в целия ЕС използват ШИС за въвеждане или проверка на сигнали за издирвани или изчезнали лица и вещи. Освен това ШИС предоставя указания на органите относно това как да се реагира, когато бъде намерено дадено лице или вещ.

*Информацията е от сайта на Европейския съвет

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

Насекомите пак са на мода: Правилата на ЕС за тяхното използване в храните

"За истината" препубликува анализ на Factcheck.bg. „Ще ни тъпчат с прах от жълт брашнен червей, ларви на червеи (Tenebrio molitor).“ „Решението на Европейската комисия е историческо.“ „Добър апетит, европейци!“ Дезинформацията за насекомите...

Антикорупционният фонд алармира за съмнителна обществена поръчка на „Булгартрансгаз“ за газовото хранилище „Чирен“

Антикорупционният фонд e изпратил сигнал до две европейски институции относно съмнителна обществена поръчка на „Булгартрансгаз“ за газовото хранилище „Чирен“, публикувана в края на януари. Сигналът е до Европейската прокуратура,...

Кирил Гумнеров е новият председател на Общинския съвет в Ловеч

Общинските съветници в Ловеч избраха за свой председател Кирил Гумнеров. Той бе и единствен кандидат, предложен от групата „Граждани за Общината”.  Гумнеров бе номиниран за втори път. При първия...

Още анализи

Украйна – опит за прогноза

"За истината" препубликува анализ на "Клуб Z". Агресорът е възнаграден, демократичният свят остава без лидер, Европа е пред свършен факт и на кръстопът САЩ предадоха Украйна. Агресорът е възнаграден. Президентът...

„Така не може“. Какво става с цените на храните в България

"За истината" препубликува анализ на "Свободна Европа". Вълната "бойкот на супермаркетите" от Балканите беше внесена и в България. Валят и предложения за държавна намеса в цените на храните. Поскъпването...

Криво-ляво или криво-дясно?

"За истината" препубликува анализ на Ивайло Нойзи Цветков от "Дойче Веле". От една иначе благородна, но и утопична идея, поривът за еднакви групови права породи и явления като обратния...