Шанс за България: младостта и естетиката срещу политическия „Джурасик парк“

Кирил Петков (вдясно) и Асен Василев
Снимка: Фейсбук

Откриването на 47-то Народно събрание беше забележително със следния факт: стана ясно, че българският политически “Джурасик парк” най-после е сериозно заплашен от изчезване. Промяната в случая не идва от сблъсък с някакъв гигантски метеор, който мигновено да го изтреби, а от постепенни изменения в политическата среда, водещи до намаляване на жизнените му функции и ограничаване на хранителните му ресурси (при все още запазен апетит), пише Даниел Смилов в анализ за „Дойче веле„. 

Политическите динозаври от първия ред

Някои от промените са поколенчески и естетически. Един поглед на първия ред на новия парламент беше достатъчен да се установят тенденции.

ДПС се бяха издокарали с Йордан Цонев и Делян Пеевски, БСП се бяха пременили с Корнелия Нинова. ГЕРБ от известно време крият своя основен динозавър извън парламента (и това е може би правилна стратегия), но неговата фигура и нетленно присъствие така или иначе осмисля съществуването на тази формация и не позволява развитието на алтернативно лидерство в нея.

На този динозавърски фон, голямата група на „Продължаваме промяната“ (ПП), ДБ и ИТН изглеждаха еволюционно различни. И дотолкова еволюционно различни, че никой май не се сети да ги заклейми като “жълтопаветници”, “хипстъри”, “рапъри”, “канадци”, “харвардци” или нещо друго противонародно и противоестествено. Просто природата – в случая политическата природа – изглежда се променя. Идва нещо ново, което носи нови възможности и нови рискове. Но така или иначе то сменя правилата на играта и прави политическите динозаври да изглеждат неадекватни.

Младостта и естетиката са на повърхността, но и те не са определящи за същността на промяната. Най-малкото защото лесно може да се фалшифицират и компенсират с мимикрия. Корнелия Нинова и БСП не избраха този път и гордо се идентифицираха с динозавърското си наследство, без да го крият и гримират. В преговорите за съставяне на правителство БСП даже се върнаха към първите серии на собствения си “Джурасик парк”, като пратиха на преговори Румен Гечев, Емилия Масларова, Румен Овчаров и Таско Ерменков – все лица от ледената епоха “Виденов”. Наистина е забележително, че за четвърт век Левицата не можа да отгледа ключови експерти по икономика и енергетика, които да заместят тази ударна група. В сравнение с нея дори ДПС изглеждаха някак подмладени и осъвременени. ГЕРБ са основните, които заложиха на скриването, грима и извеждането на камуфлажни манекени на преден план. По този начин създават впечатление за някаква промяна, но при тях Т-рексът винаги наднича от близките храсти и дава своите вещи наставления: например, “отсъствие от парламента само при брак, развод и смърт!”

Основни характеристики на българското политическо динозавърство

Младостта и естетиката настрана, политическото динозавърство в България има няколко същностни характеристики:

  • Генезис през службите (комунистически и пост-комунистически): 

Много от политическите лидери на прехода се оказаха по един или друг начин свързани със службите. Един се появява на сцената с препоръки от Бриго Аспарухов, други направо са били сътрудници на ДС (макар че, разбира се, “работили за родината”), трети са свързани като с пъпна връв за ДАНС, КПКОНПИ и главния прокурор, и т.н. Изглежда пред България се появява отново възможността за лидерство от друг тип. Поне от това, което знаем досега, нито ПП, нито ДБ, нито ИТН имат подобна генеалогия – напротив, ДБ всъщност систематично са се противопоставяли на тези тенденции, а другите две партии имат съвсем различна логика на поява. БСП е слабото звено от тази гледна точка и социалистите трябва да са много внимателни, ако не искат да торпилират възможната четворна коалиция. Идеята за назначаване на Бойко Рашков за редовен министър на вътрешните работи също има динозавърски привкус, от който новото управление трябва да се пази.

  • Зависимости и лоялности:

Динозаврите се обграждат със свита, която е съставена на принципа на лоялността. Основното за свитата е, че тя е вплетена в някаква хранителна верига и йерархия – най-големите отгоре, по-малките – по-надолу. Едно от големите постижения на ГЕРБ беше конструирането и институционализирането на устойчиви вериги от този характер, които се простират от правителството, през институции и агенции (като пътната) и стигат до регионални бизнеси и власти (а и до национални и местни медии). Т-рексът на върха на веригата сега е в отстъпление, но тя продължава да функционира на по-ниски нива. Историите в ДКК и в автомагистралите са показателни за жизнеспособността на тези вериги, макар че е рано да се дават категорични оценки за тях. Но е ясно, че в цели сектори на икономиката изпълнители са били подбирани не на конкурсен принцип, а по други критерии. ГЕРБ твърдят – противно на всяка икономическа теория, че по този начин постигали най-ниска цена на строителство. Дори и да приемем, че това е вярно, единственото обяснение на този куриозен факт би било, че става дума за единна, координирана хранителна верига, в която най-големият определя порциите на всяко по-долно ниво. Ако новата парламентарна екосистема, която се готви да управлява, не иска бързо да се превърне в динозаври, е добре да си вземе бележка и нито да участва, нито да създава подобни вериги.

  • Автохтонност и древност

Последната същностна характеристика на политическото динозавърство е убеждението, че видът им е древен, автохтонен, несъвместим с нищо съвременно и модерно. Политическият динозавър може да бъде разпознат по битките му с “джендъра”, “Европа”, “колонизаторите” и т.н. Според него българинът е също такова същество, чиято култура е коренно различна от тази на европейските му събратя и всяко чуждо влияние върху нея може да я обезличи или, не дай Боже, унищожи.

Политическото динозавърство нма да изчезне бързо

Новото мнозинство в парламента – особено в частта ПП, ДБ и ИТН – е всъщност демонстративно опровержение на точно тази теза. България може да бъде модерна европейска страна, може да се управлява по съвременен начин и от това не само нищо няма да се загуби, но напротив – всички може да спечелят. Включително и тези, които вярват в автохтонността и уникалността на собствения си вид. Политическото динозавърство, обаче, ще продължи да съществува и в новата среда и дори има изгледи да се подмлади. Тези, които са харесвали пламенните парламентарни речи на Волен Сидеров от 2005 г., сигурно са се обнадеждили от появата на “Възраждане” и нейния лидер.  Защитниците на уникалността на вида ни са налични и изглеждат в добро здраве в антиваксърската и про-Путиниска ниша.

Политиката не е биология и няма неизменни алгоритми и обречени видове. Все пак водещото е изборът, който се прави от свободни хора, включително лидери на партии. Някои може да се променят или поне да поискат да се променят. Други ще продължат да се крият и мимикрират. Трети, могат гордо да отстояват динозавърството си. Добре ще е втората и третата група да помогнат на страната, като поотстъпят встрани.

В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам