
Снимка: Дияна Желязкова
Читалищата безнаказано могат да погазват законите и собствените си устави, и на практика почти няма кой да им потърси отговорност за фрапиращите нарушения. Това стана ясно на работна среща с представители на всички 11 читалища в община Никола Козлево, организирана от председателя на местния Общински съвет Турхан Каракаш.
Оказва се, че и тук, както в съседната община Венец, има читалища, които са загубили смисъла си на културно–просветни средища и съществуват само като „хранилки“ за хора, удобни на местната власт, или като структури, поддържани единствено защото не подлежат на контрол. А в Никола Козлево има и от едните, и от другите.
Макар че получават издръжка от държавата и от общините, т.е. харчат публични средства, ръководствата на читалищата не могат да бъдат уволнявани дори при явни безобразия. Учредяването, управлението, дейността и имуществото на читалищата се уреждат от Закона за народните читалища, според който те са самоуправляващи се културно просветни сдружения. Тази автономност от една страна им гарантира независимост от националната и местната власт, но от друга развързва ръцете за на хора в местната власт за безнаказани нарушения
„С мъжа ми не сме роднини…“
Фрапиращ случай на погазване на закона е читалището в с. Каравелово. То се управлява от настоятелство от трима души, двама от които са съпрузи. Само този факт е безспорен конфликт на интереси, но всъщност нарушението е още по-драстично – съпругата Нейка Драганова е не само член на настоятелството, но и щатен секретар на читалището, а заплатата й се определя от същото това настоятелство. И тъй като Драганова и мъжът й държат два от трите гласа в настоятелството, те семейно могат да вземат всички решения. Включително за това кой да бъде назначен за читалищен секретар и какво възнаграждение да получава. „Дори председателят да е против, семейството има мнозинство при гласуване“, оплакаха се хора от селото.
Самата Драганова, която присъства на срещата в община Никола Козлево, така и не успя /или не поиска/ да разбере защо е в конфликт на интереси. „Ама аз нямам роднинска връзка с мъжа си, така че не сме в конфликт на интереси, уверено твърди тя. Ние сме питали, казаха ни, че няма проблеми да сме с мъжа ми в настоятелството“.
Кого са „питали“ така и не става ясно, но експертите от Регионалния център „Читалища“, присъстващи на срещата бяха категорични, че случаят е за прокуратурата, защото по закон щатният секретар не може да е в роднински или съпружески връзки с други членове на настоятелството и с председателя.
„Как стават тези работи?“
Хора от с. Каравелово се оплакаха и от други нарушения. Читалищните дейци не са били уведомени по законовия ред за годишното събрание, заяви жител на селото. До 30 март всички читалища в страната трябваше да проведат годишни отчетни събрания, като уведомят поне 7 дни по-рано всички свои членове. Никой не ни е казвал за събранието, оплака се човек от Каравелово. Читалищната секретарка пък обясни, че обявята за събранието била „закачена на центъра“.

Снимка: Дияна Желязкова
За подобно формално обявяване на събранието алармираха и от друго николакозлевско село – Църквица. Читалището там, както и това в с. Каравелово, има само 51 членове и е буквално „на ръба“/по закон, читалищатата в селата трябва да имат най-малко 50 членове/. Така че не е трудно всички те да бъдат уведомени лично за предстоящото събрание, каквито са разпоредбите. Но някои читалищни ръководства по-скоро искат да скрият събранията, затова поставят обява „на центъра на селото“ за ден-два, колкото формално да отчетат спазване на устава.
„Закачихме обява на центъра“, заявиха от читалището в Църквица, след като член на настоятелството ги попита защо не е бил информиран за събранието. Човекът твърдеше, че не е имало никаква обява и хората не са били поканени на събрание. „Аз си нямам и хабер, че съм записан като член на настоятелството, никой не ме е избирал на събрание“, призна откровено настоятелят от Църквица и обясни „как стават тези работи“:
„Един познат ми каза: „Дай да те запишем в читалището, нищо не искаме от теб, с нищо няма да ти пречим“, и аз се съгласих по приятелски. Ама вече не искам да съм там, искам да ме отпишат“„, каза мъжът, чието име фигурира и в Търговския регистър като член на читалищното настоятелство. Друг жител на селото пък направо обвини читалищното ръководство, че не спазва никакви закони. „Даже не знам кога го отваряте това читалище“, твърди той
„Не приехме хората на новия кмет“
В друго село от района на Никола Козлево – Вълнари, читалищните активисти категорично отказват да приемат нови членове с очевидната цел да запазят мнозинството си в общото събрание на членовете. Според закона за народните читалища, всеки гражданин има право да членува в избрано от него читалище и никой не може да му отказва членство. Същата законова клауза е пренесена и в Устава на читалището в с. Вълнари, т. е. общото събрание е длъжно да приеме всеки кандидат, подал искане за това, придружено от необходимите документи.

Читалищните дейци от Вълнари обаче не спазват нито закона, нито собствения си устав и не приемат нови членове. Причината – кандидатите били хора на новия кмет Ахмед Ахмед (местна коалиция ДПС-БСП), докато общото събрание е доминирано от привърженици на бившия селски кмет Галиб Халил (ГЕРБ).
„Хората на сегашния кмет хукнаха да носят заявления за членство, обаче всички на събранието гласуваха против“, каза секретарката на читалището Айше Сали. На въпрос дали смятат да държат читалището в „свои ръце“ и да не допускат нови хора в него, Сали отговори уверено: „Ами да! Хората така гласуват“.
И макар че това окупиране на читалището погазва и закона, и устава, почти няма механизъм то да бъде прекратено. Оказва се, че няма кой да потърси отговорност или да наложи санкции на читалищното ръководство, въпреки че то върши откровени безобразия, признаха експертите от регионалния център „Читалища“. Единствият начин да се променят нещата е това да стане по съдебен път, стана ясно на срещата. „Хората, чиито молби за членство са отхвърлени, могат да заведат дела срещу читалището“, посъветваха от регионалния център. Това обаче е трудно изпълнимо в малките села, където жителите са предимно възрастни хора, които не искат да се занимават със съдебни битки.
И в други читалища отказват да приемат нови членове, стана ясно на срещата в община Никола Козлево. Явно читалищните ръководства пазят статуквото с всички позволени и непозволени средства, а общината има малко механизми да промени нещата. Регионалният център „Читалища“ също е безсилен в подобни случаи, въпреки че по статут е институцията, която изпълнява държавната политика в този сектор. На практика обаче центърът изпълнява по-скоро статистически и консултантски функции – събира годишните отчети на всички 130 читалища в Шуменска област и им оказва съдействие в дейностите, които изпълняват.
Необходими са промени в Закона за народните читалища, защото такива фрапиращи нарушения не са рядкост, коментират експерти. Читалищата трябва да бъдат центрове на духовността във всяко населено място и трябва да ги запазим. Искаме те да работят за хората от цялото село, а не за една шепа, „бетонирали се“ в ръководствата им, каза след срещата председателят на общинския съвет в Никола Козлево Турхан Каракаш.
Този текст е създаден в рамките на проекта „Разкриване на злоупотреби в местното самоуправление в периферните и селските общини на Североизточна България“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund.