Черната магия в българската политика

Илюстративна снимка на moritz320 от Pixabay

„За истината“ публикува коментар на Даниел Смилов от „Дойче веле“.

Представете си, че над политическа България тегне злощастна черна магия. Как биха изглеждали нещата тогава? Най-вероятно по следния начин:

– България е първа по корупция в ЕС (и не само), но в българския парламент продължават да се подвизават Борисов и близкото му обкръжение, които са ръководили страната през последните десет години, и които са главни субекти в множество скандали. Скандалите са от такъв характер, че Себастиан Курц би се изчервил и подал оставката само при мисълта за тях.

– България е единственият член на ЕС, срещу когото масово е приложен законът „Магнитски“, но лица, пряко санкционирани в него, са представени в българския парламент и се оплакват, че срещу тях има „червени линии“. Те настояват да бъдат (отново) включени в управлението.

– Главният прокурор продължава да си е на поста и не дава косъм да падне от главите на горепосочените лица и политици.

– Новите партии, които идват със заявката за „промяна“, в два поредни парламента не могат да формират правителство и да се споразумеят за най-разбираемото нещо в парламентаризма – коалицията. Една от тези партии иска да управлява сама с 65 депутата и отхвърля всякакви други варианти.

– В резултат на това налудно поведение въпросната партия драматично губи подкрепа и на нейно място се появява нова. От цялата тази циркулация и преразпределение на гласове общият резултат на „партиите на промяната“ не расте, а даже спада.

– Социалистическата партия в страната е всъщност консервативно-патриотична и лидерът ѝ се прехласва по Виктор Орбан. Този лидер си стои на поста, колкото и избори и гласове да изгуби. Неговата политика също не се променя.

– Кандидат-президенти твърдят, че ще обединят нацията, като спрат да говорят за проблемите – особено за тези, посочени по-горе.

– Фирми, които авансово и без конкурс са получили милиарди за строеж на магистрали (съществуващи на чертеж, но не задължително), излизат на моторизирани протести за още пари.

– Синдикати искат запазване на въглищните централи до 2050-а година, към която такава технология вероятно ще има само в музеите.

– България не се е класирала за голям футболен турнир близо две десетилетия, но шефът на българския футбол е отново преизбран с вероятна машинация при гласуването.

– България е последна по ваксинации в Европа (и не само). Другите държави свалят маските и отменят ограничителни мерки, докато България е изправена пред нова смъртоносна вълна на вируса.

В един такъв хипотетичен сценарий мнозина биха стигнали до извода, че става дума за тежко урочасване на страната, при което трябва да ѝ се лее куршум. Водещи психиатри направо биха посъветвали да се пристъпи към екзорсизъм.

В модерността разомагьосването може да се получи и чрез по-бюрократично-технологични мерки обаче – алгоритми от рационални правила, които не изискват да носите умряла котка на гробище при пълнолуние. Ето няколко подобни правила:

– Когато управлението на една политическа формация е закотвило страната на последното място в ЕС по корупция и бедност, тази формация трябва да промени ръководството си, а избирателите да я пратят в опозиция или извън парламента.

– Когато чак в САЩ са разбрали, че в страната има недосегаеми, това е повод за цялостна ревизия на съдебната система (особено прокуратурата) и службите. Включително чрез персонални промени като смяната на главния прокурор.

– Недосегаемите не бива да се включват в партийни листи, за да влязат (отново) в парламента.

– Новите партии не трябва да влизат в игра с нулев сбор едни с други, а да гледат как да вдигнат общия си резултат.

– Основите и формулата на нова управленска коалиция трябва да са ясни преди изборите.

– Социалистическата партия трябва да е от европейски, а не от евразийски тип.

– Кандидатите за президенти трябва да обединяват нацията около реални решения на проблеми, а не около фризирани думи за национално съгласие чрез забрава и самохипноза.

– Държавните пари да не се раздават авансово на фирми без конкурси, а служителите, които са ги раздавали, да си понесат отговорността.

– Не трябва да се запазват конските трамваи. Същото важи и за въглищните централи към 2050-а година. Българската икономика е редно да гледа напред и да се пренастройва към неизбежното, вместо да става резерват на отживелици. Още повече, че България ще разполага и с ресурс за социално отговорен преход към новото, осигурен ни от ЕС.

– Когато няма успехи, ръководството във футбола се сменя.

– Хората трябва да се ваксинират. Всеки има право сам да реши дали да се ваксинира, но никой няма право да влиза в затворено публично пространство с множество други без да е ваксиниран или преболедувал. Защото никой няма право да заразява другите със смъртоносна болест. Във виенската опера вече се влиза без маски, но всеки показва сертификат за ваксинация или преболедуване – просто, ефикасно и неограничаващо ничии права.

Вместо тези мерки, разбира се, можем да поръчаме водосвет, кадене с тамян, а и по екзотични методи от вудуто или наръчника на Агрипа Нетесхаймски. Но нито е нужно, а и едва ли те ще подействат. Макар че кой знае. Казват, например, че конските подкови носели щастие и на тези, които не вярват.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на редакцията на „За истината“ като цяло.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам