Снимка: Дияна Желязкова
„Хората нямат пари, а вече и хора не останаха!“ – така Ширин Басри от Каолиново отговаря на въпроса кой е най-тежкият проблем за дребния бизнес в малката шуменска община. Басри, която е на 38 години, работи в магазин за дрехи и обувки, разположен на „най-вървежното“ място – точно срещу сградата на кметството в центъра на Каолиново.
Въпреки локацията, докато разговаряме, в магазина не влиза нито един минувач. А иначе повечето клиенти търсят евтини стоки. „Тук /в района/ няма приходи. Не че хората нямат желание да купят нещо хубаво, но като нямат пари, просто могат да си го позволят“, обяснява Ширин. И стоката в търговския обект е съобразена с възможностите на клиентите. „Не можем да си позволим да зареждаме скъпи марки, защото няма кой да ги купи. Гледаме какво се търси и това доставяме“, казва жената зад щанда.
Най-висока цена в магазина е 80 лв. – толкова струват зимните мъжки и дамски якета. Детските са до 50-60 лв. „По-скъпи не зареждаме, защото няма кой да даде такива пари. Хората пестят и от дрехите, какво да правят, като нямат възможност! Гледат повече на децата да купят, сега им купуват якета и обувки за зимата“, коментира Ширин Басри.
Снимка: Дияна Желязкова
Как оцелява в такава ситуация дребният бизнес?
„Едва, едва“,
отговаря Ширин и започва да смята: Магазинът е под наем, така че за обекта се плащат наем, ток, осигуровки, данъци и то накрая почти нищо не остава! Самата Ширин работи в този магазин от 10 години на заплата и процент от продажбите. Тя е единствената продавачка в обекта, затова работи и в събота до обед. Единственият й почивен ден е неделя.
Освен това Ширин има собствен козметичен салон, където ходи след работно време. Салонът също е под наем и е на метри от магазина за дрехи, така че като заключи търговския обект, тя просто се премества на второто си работно място. Вече 10 години Ширин работи на две места, за да се справи.
„Няма как иначе, не става с една заплата!“,
казва жената и всеки ден е на работа. Тя е доволна от малкия си козметичен салон, особено през лятото, когато в региона масово се правят сватби и има много поръчки за грим. „За такива събития нашите жени се стягат, поддържат се“, казва Ширин и се вижда, че се гордее със своите съгражданки.
Като собственик на малък бизнес тя си пожелава да няма толкова бюрокрация. „Непрекъснато да следиш срокове, да подаваш декларации до всякакви инстанции, да правиш отчети, трябва много да внимаваш да не пропуснеш нещо и все си под стрес“, посочва Ширин. Данъците и местните такси също са проблем за едва оцеляващия малък бизнес в района.
„Такива дребни търговци и предприемачи като нас на практика са от „работещите бедни“. Сега чакаме новогодишните празници, за да има по-голям оборот, а след това идва тежка зима. След нова година до март няма да има работа, ще седим по цял ден, колкото да не затваряме“, коментира Ширин.
Според нея, за дребния бизнес няма особено добра перспектива в подобни общини. „Всички се оплакват и изобщо не чакат по-добри времена, напротив,
очакват да стане по-лошо“,
казва Ширин в отговор на въпроса дали местните фирми са оптимисти за следващата година.
Броят на дребните търговци и предприемачи намалява заедно с местните жители. „Младите вече не живеят в селата, защото няма работни места. Повечето заминават в Шумен и по чужбина, всеки гледа по някакъв начин да оцелява, защото по селата е трудно“, казва Ширин и коментира, че преди 10 години икономическата ситуация е била по-добра: „Преди 10 години беше съвсем друго, имаше повече хора, повече бизнес. Сега оставаме само тези, които сме оцелели“. Но въпреки не особено добрите перспективи пред бизнеса й, Ширин Басри запазва борбен дух и казва с усмивка: Продължаваме да работим, няма как иначе!
В съседен хранителен магазин се виждат повече клиенти, но и там прави впечатление, че липсват скъпи храни. На въпрос защо няма месни продукти на производител от Шуменско, чиито цени са по-високи от средните, продавачката обяснява, че не ги зареждат, защото не се купуват. „Скъпи са, никой не ги купува“, казва жената и изброява още няколко скъпи марки, които не вървят в Каолиново.
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
