Снимка: ОД на МВР Шумен
Шуменският пожарникар Росен Борисов се завърна след участие в спасителна операция в сринатия след мащабните земетресения турски град Антакия.
Само преди година и половина шуменският пожарникар Росен Борисов участва в тренировъчни обучения в турския град Текирдаг, където български огнеборци „проиграват“ сценарий за земетресение от 7 по Рихтер и се учат да издирват и спасяват хора в градска среда.
Година и половина по-късно Борисов участва в истинска спасителна операция, този път в сринатия със земята турски град Антакия. „Това, което видях, остава в съзнанието до края на живота. Надявам се и се моля никога да не ни се случва подобно нещо…“, казва шуменският пожарникар, който преди ден се завърна от спасителната мисия. И обяснява, че реалната ситуация няма нищо общо с тренировките.
Снимка: ОД на МВР Шумен
34-годишният Росен Борисов е началник сектор „Превантивна и контролна дейност“ в регионалната дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в Шумен. На 11 февруари той отпътува за Турция с втория спасителен екип на Столична община. Като подготвен професионалист, Борисов е ръководител на групата спасители и офицер за свръзка за оказване на помощ на пострадалото население.
Вторият спасителен екип на Столична община пристига в Антакия вечерта на 11 февруари, шестият ден от земетресението. „На шестия ден времевият прозорец вече се затваря и шансовете да се намерят оцелели са минимални, но хората не спираха да ни благодарят, да правят всичко за нас и да ни дават буквално от залъка си“, казва Борисов и подчертава, че никога досега не е виждал такава човечност, както в сринатия град.
Снимка: Личен архив
„Полетът ни беше до Адана, а локацията – Антакия. Със същия полет беше изпратена и хуманитарна помощ от БЧК и ние помогнахме за нейната доставка. В Адана се сменихме с първия екип спасители от Столична община, които ни предадоха техниката си – два специални автомобила, с които пътувахме за Антакия. Самото пътуването беше много тежко, имаше огромен трафик, много товарни автомобили доставяха хуманитарна помощ, а пътищата бяха разрушени от земетресението. Разстояние от 200 километра го изминахме за цели седем часа“, разказва след завръщането си шуменският пожарникар.
Той допълва, че въпреки кратките срокове, пътищата са почти възстановени: „Там, където имаше пропадания, отстрани са направени дублиращи пътища. Влизаш, заобикаляш участъка и продължаваш. Почти навсякъде вече е ремонтирано, на места с обикновени земни насипи, но се минава, макар и по-бавно“.
И докато в Адана нещата изглеждат нормално, с малко повредени сгради, на юг картината се променя. „На 50 км преди Антакия видяхме едно населеното място, не му помня името, но помня, че всяка втора къща беше разрушена. Всички хора бяха навън, седнали на столове, запалили по един огън и се топлеха. Спяха на столовете, завити с одеяла. В самата Антакия токът беше спрян, няма вода, няма газ- нищо. И там всички хора бяха по улиците“, припомня си Борисов.
Българските спасители дори не губили време да си правят лагер и в 1.30 ч. след полунощ вече били на „работното място“. „Работихме до около 5 сутринта. В този квартал 80% от сградите бяха на земята. Малкото оцелели бяха с нарушена конструкция – килнати настрани, с напукани стени и колони, паднали по няколко етажа. И в тази обстановка търсехме оцелели“, обяснява ситуацията шуменският пожарникар.
Той не може да забрави тишината, която настъпвала при издирването на хора: „Буквално всички спираха да дишат. Колегите от Столична община имат много хубава техника за откриване на живи хора, улавят вибрации по конструкцията на сградите. И когато издирвахме живи хора, работата в радиус от около 200 метра спираше. Гасят се двигатели на автомобили, спират се генератори. Пълна тишина, защото този уред улавя всякаква вибрация. Тогава един от местните започва да вика: „Има ли някой, ние сме спасители, ако ни чуваш почукай!“. Това се повтаря няколко пъти, а всички мълчат и не дишат, за да се усети всяка вибрация в сградата“.
Преди да започнат търсенето, спасителите трябвало да разчистват отломките, което е изключително опасна работа. „Първата сграда, в която отидохме, беше толкова наклонена, че във всеки момент можеше цялата да се срути върху нас. На площадката имаше спасителна техника за разкъртване, за пробиване на отвори в бетонни плочи, хидравлични инструменти, електрически разпъвачи, осветление, осигурено от генератори. След като „прослушахме“ сградата, за съжаление, не открихме жив човек, макар че екип от местните спасители с помощта на дрон се опита да изследва мястото“, разказва Борисов.
След като работили цяла нощ, българските спасители решили да поспят в местната пожарна, но там се оказало, че сградата също е срутена буквално върху пожарните автомобили. А отпред на всеки 10 метра е запален огън, хората се топлят и горят каквото имат и каквото може да гори, за да се преборят с минусовите температури. Тогава българите паркирали автомобилите си по-далече от сградите и поспали в тях два часа, докато стане светло. И в 7 ч. сутринта отново продължили работа.
„Търсихме място за базов лагер. Накрая имахме късмет да видим как полицаите си правят лагер. Местната полиция беше предвидила да има масирано полицейско присъствие, когато спасителите си тръгнат, затова си подготвяха огромен лагер. И отстъпиха две от палатките си за нас, за което сме им изключително благодарни. Нямаше нищо друго, вода, санитарни помещения, те ни носеха дори и храна“, разказва с благодарност българският пожарникар.
Снимка: ОД на МВР Шумен
Втората сграда, на която работел българският екип, била извън центъра, в квартал с изцяло ниско строителство и по-малко засегнат от труса. „Отидохме до една пететажна жилищна сграда, от която вече бяха спасили четирима души. В сградата са живеели общо 60 човека, дотогава бяха извадени 10 – четирима живи и шест загинали. Като ни видя, при нас дойде една възрастна жена, едва вървеше, счупи си хляба на две и подаде половината на колежката от Пловдив. Казахме, че няма нужда, но тя ни отговори: „Самият факт, че вие сте тук, ни успокоява“, припомня си с буца в гърлото българският офицер.
Той не може да забрави и един много тежък момент: „Местното момче, което беше с нас и викаше да търсим оцелели хора, беше останал почти без глас. Беше 18-20-годишен. Опита се да каже какво става, разплака се, едва си довърши изречението. Разказа, че е загубил приятелката си в тази сграда. Тук някъде били и родителите й. Започнахме да разчистваме, а хората искаха, ако не могат да бъдат спасени живи техните близки, поне да ги извадим, за да ги погребат. Стояха отстрани и чакаха с надеждата жив или мъртъв, но да бъде намерен техният близък. Извадихме няколко починали…“
След това българският екип работил в една огромна сграда, в която по данни на местните хора, са живеели около 1 000 души. „Това беше луксозен комплекс и от тези 1 000 обитатели само 300 бяха извадени – живи и мъртви. Там видях момче от България, търсиха сестра му. Самите те казваха, че строителите правили неща, с които нарушават качеството на бетона, разреждали го с вода. За съжаление, нашата група не успя да намери и да спаси жив човек. Шансът да намериш оцелели беше много по-малък отколкото в началото“, казва със съжаление Борисов.
Той не може да забрави как в този сринат със земята град хората не спирали да благодарят на българските спасители и да им дават буквално половината от залъка си. Такава човечност никъде не съм виждал, казва шуменският пожарникар. И се надява, че са вдъхнали поне малко надежда на пострадалите: „Помня колко благодарни бяха едни хора, когато им нарязахме дърва, за да се топлят. На пръв поглед нещо елементарно, а за тях е толкова много!“
Борисов признава, че в такива тежки ситуации трябва да се бориш и със страха, и с емоционалния натиск на човешките драми. „Страхът в такава ситуация е важен, защото те пази жив, но никой от нас не се е поддал на страха и продължихме да си вършим работата. Просто трябва да оценяваш риска и да бъдеш внимателен. По-тежко беше, когато ставахме свидетели на човешката мъка на хора, загубили най-близките си. Опитвахме се да се държим, да сме мобилизирани, за да можем да помагаме. Но като видиш малко детенце сред разрушенията, и веднага се сещаш за своите деца…“, казва шуменският пожарникар.
Главен инспектор Росен Борисов работи в шуменската служба за пожарна безопасност от 12 години, веднага след като е завършил Академията на МВР. Има две деца. Той е единственият шуменски пожарникар, участвал в спасителната операция в Турция.
