„За истината“ публикува текст на Михаил Вешим от изданието „Стършел“.
Преди да бъде открит ловът на дребен пернат дивеч, започна отстрелът на западни шпиони по нашите земи.
Преди повече от трийсет години социалистическите управници заклеймяваха като „платен от ЦРУ” всеки българин, който имаше смелостта и достойнството да каже нещо против БКП, Живков и строя по микрофона на „Свободна Европа”, „Дойче Веле” или БиБиСи. Всеки несъгласен с партийната линия беше „агент на Запада” и „предател на родината”.
Три десетилетия уж живеем без ръководната роля на една партия, уж повече от четвърт век и ние сме Запад, държава – член на Европейския съюз и на НАТО, а пък преследването на „западни агенти” продължава. Напоследък с още по-голяма злост.
Начело на хайката са ловните дружинки на „възрожденците” – на тях им бодат очите всички неправителствени организации, които си позволяват да работят в България и да имат мнение, по-различно от това на вожда Костадинов – Копейкин. Любителят на „копейки и рубли” не може да се примири, че има граждански организации, сдружения и медии в България, чиято дейност се подпомага финансово от международни фондации.
За Костадинов и подобните на него „партриоти” това са „грантаджии” – тоест платени провокатори, проводници на западно влияние, които за пари продават родината и традиционните български ценности. Целта – да развращават младежта, да променят славната история и пола на българите, да превърнат народа ни в слугa на западните глобалисти…
Ето такъв лай се чува от „партриотичните” и „възрожденски” ловни роти по всеки интелигентен българин, който се чувства част от европейската цивилизация и не се страхува да го заяви. Правят се списъци на граждански сдружения, фондации и медии, чиито проекти са финансирани от чуждестранни фондации, и тия списъци се размахват изобличително пред обществото: „Вижте националните предатели!”
Какво ти тук изобличение? Че списъците никога не са били тайна – всяка международна фондация, която работи в България, по закон е длъжна да обявява публично отчета за средствата и за финансирането си. И всяка го прави – къде тогава е скандалът?
Защо думата „грант” да е мръсна дума? Средствата /”грантове”/ не се дават „на четири очи” и „под масата”, те се отпускат на проекти – размерът им се обсъжда и приема от авторитети и финансисти в управителни съвети, зад всеки транш стоят подробни финансови отчети, за да няма злоупотреби със средствата.
Копейкинските „възрожденци” и техният волгински медиен партньор от БНР бъркат „грант” с „рушвет”. Едно са публичните средства от фондация „Америка за България” и съвсем друго „взятките” в енергетиката, раздавани за политическо и икономическо влияние от „Газпром”, „Россатом” или „Лукойл”.
Или от посолството на г-жа Митрофанова. Някой да е виждал там публични отчети?
Няма и да види. Нито пък ще чуе за такива „практики” от микрофона на борци срещу западното влияние като Петър Волгин, който по няколко пъти седмично заклеймява западните „агенти”, но и дума не отваря за руските, защото трябва да започне от себе си. Че не беше ли той първият, който отиде навремето в Крим да похвали руската анексия – на чии разноски? Че не беше ли той част от екипа на луксозното проруско списание „Аспекто”, което криеше адреса и издателя си, а също и средствата, с които се финансираше? Че не е ли Волгин главният рупор на пропутинската пропаганда в България? И на всичкото отгоре използва за тая пропаганда микрофона на националното радио.А пък СЕМ, комплектуван най-вече от безлични дами, се прави, че не го чува.
Неотдавна лидерът на „Възраждане” се закани, че като дойде на власт, ще отвори лагери за превъзпитание. Сега се заканва, че в един нов парламент ще прокара закон, с който да забрани дейността на чуждестранните фондации в България.
В коя страна са забранени фондации и неправителствени организации?
Само в Путинова Русия. За да няма друго мнение, алтернативно на държавната пропаганда.
Назад към тоталитаризма – натам ни водят всичките тези „патриоти”, които днес ловуват „западни шпиони” и облайват всичко европейско и демократично.
М.Вешим
П.П. Знам какво ще кажат някои от читателите: „Стършел” също се финансира от „Америка за България”, затова пишете така.
Това не е тайна – обявено е и в карето. Сумата също не е тайна – има я в годишните отчети на фондацията. Не е кой знае колко голяма, но за нас е важна – тя осигурява на „Стършел”, националния вестник за хумор и сатира, глътка въздух, за да излиза в това време на финансова нестабилност, на растящи цени на хартия и печатница. И най-вече, благодарение на тази подкрепа, ние можем да бъдем независими – без да пожълтяваме, без да слугуваме на политици и финансови групировки, без да изменяме на сатиричния си нрав.
Моя милост – като главен редактор, ви дава честната си дума: никой от фондация „Америка за България” никога не е се намесвал в политиката на вестника ни! Никой никога не ни е диктувал и не е изисквал от нас да пишем или да рисуваме едно или друго.
Преди трийсет години „Стършел” скъса зависимостта си от ЦК на БКП. Оттогава във вестника не е излизал и един ред с външна намеса.
През тия години ние, стършелите, може да сме грешили, но не сме ви лъгали.
Сега, ако щете ми вярвайте!
