BG | EN

Хайде да видим защо Финландия е толкова по-напред от България

Като гледа как се решават проблемите в България, човек може да си каже, че е по-добре управляващите нищо да не правят. Коментар на Ясен Бояджиев за „Дойче веле„.

Бойко Борисов се разпорежда пенсиите да не бъдат намалявани
Снимка: Пресцентър на Министерския съвет

Кой знае защо вече десетина дни не мога да избия от главата си една кратка новина от Финландия. Може би защото най-различни факти и събития от България непрекъснато ме връщат към нея. И към въпроса: защо Финландия успява да се изкачи до върховете на световните и европейските класации, а България трайно се е закотвила някъде около средата на едните и дъното на другите?

Финландският пример

Ето няколко примера само от последните месеци: Финландия е в челото по икономическа конкурентоспособност (11-а в света); в тройката на Европа по дял на високоразвитите технологични предприятия (64%); първа по дела от БВП, отделян за социална защита (25 на сто); сред първенците в ЕС в електронното здравеопазване; първа по дял на хората с увреждания, които си намират работа (60%); сред първите по процента на работещите, които знаят поне един чужд език (92 на сто); от години неизменно сред първенците в изследването за грамотност PISA, а образователната ѝ система е смятана твърдо за една от най-добрите в света; първа в световния индекс „Право на собственост“; първа в „Индекса на щастието“.

Обясненията за успехите на тази страна във всякакви области могат да бъдат много и най-различни, но със сигурност едно от най-важните и общовалидните сред тях се съдържа в новината, за която стана дума в началото. Премиерът на Финландия подаде оставка с мотива, че правителството му не е успяло да изпълни един от основните си ангажименти – да реформира системата на здравеопазването.

И така: финландските политици очевидно се придържат към професионален и морален стандарт на поведение пред избирателите и пред бъдещето. По-просто казано: работата на политиците е да решават проблемите. А когато не успяват – си отиват.

Запитайте се сега дали това може да се случи в България. Отговорът е ясен. Но по-важното всъщност е, че ако тук се прилагаше този стандарт на политическо поведение и политическа отговорност, повечето (да не кажем всички) български правителства щяха да бъдат постоянно в оставка.

Българските примери

Даже ако занижим критерия до поне една успешно и своевременно проведена реформа, до поне един трайно, разумно и компетентно решен проблем (без от това да произтекат куп други проблеми), изводът пак ще е същият. Тук реформирането е нещо като „перманентната революция“ – непрекъснато се говори за него, но единственият резултат е, че реформа стана мръсна дума. Иначе накъдето и да се обърнеш – батак, от който не се вижда изход.

Няколко примера. Да започнем от здравеопазването, реформата в което отдавна е много по-належаща, отколкото във Финландия. Вече мина цяла година, откакто гръмна поредният залп от обещания за революционна промяна, но след него не последва нищо освен празни приказки. Напоследък и те заглъхнаха. Както винаги, продължава запушването на отделни дупки, но и то не върви – все отнякъде пак протича. Неотдавна лекарите в русенската Бърза помощ подадоха масово оставка. Сега наред са медицинските сестри в цялата страна.

Образованието пък продължава обилно да произвежда полуграмотност, безпросветност, ограниченост и непригодност за живота и пазара на труда. Тези дни синдикатите предупредиха, че ако не спрат безумията и не се въведе ред в училищата, никой няма да дойде на мястото на 40-те хиляди учители, които ще се пенсионират в следващите години. Каквито и да са заплатите.

За т.нар. съдебна реформа няма какво да говорим – тя е „извън класацията“, понеже е обект на специални интереси, а същинската ѝ цел няма нищо общо с официално обявяваната.

При електронното правителство вече 10-15 години целта е ясна, все по-близка, но все така непостижима. Ако не се броят усвоените над 2 милиарда. Напоследък незабравим спомен остави забележителният фалстарт на електронните винетки за леките коли. Сега превозвачите с трепет очакват какво ще (им) се случи с тол системата – 5 месеца преди въвеждането ѝ цари пълна неяснота за обхвата на платените пътища и размера на тол таксите, но пък по въпроса предстои да заработи нов „Обществен консултативен съвет“.

Паралелно реформаторското шоу бе успешно подето от данъчните, които с новата си (непрекъснато редактирана и допълвана на принципа проба-грешка) наредба за касовите апарати и съпътстващите я софт- и хардуерни нововъведения вече успешно подлудиха стотици хиляди фирми. А реалният старт тепърва предстои (на 1 април). И обещава нови, още по-силни емоции за всички.

Истински подвиг на реформаторския фронт

Преди 4-5 години т.нар. пенсионна реформа бе „завършена успешно“, без да промени нищо съществено. Но пък кърпенето ѝ продължава. Напоследък, за не знам кой път, „размразиха“ реформата при инвалидните пенсии. Предстои отново да я „замразят“.

Но безспорният подвиг на реформаторския фронт в последните дни е поредната нова формула за изчисляване на пенсиите. От 1 януари за нея вече ще имат значение само доходите и осигуровките след 2000-та година. Половината (че и повече) от трудовия живот на родените през 50-те и 60-те години на миналия век се зачерква. Какво да се прави – малшанс. Така изведнъж десетки хора откриха, че пенсията, на която са се надявали до вчера, се е свила два, три, че и четири пъти. Предстои в следващите десетина години подобни открития да направят още десетки хиляди бъдещи пенсионери. Няма страшно, засегнати ще са „само“ 31%, казват взелите това решение и (понеже много се разшумя по телевизиите) обещават да анализират ефектите от него – естествено, следварително. Така след поколението, чиито пенсии бяха силно орязани с новите формули през 90-те и през 2000-та година, е набелязано още едно поколение за ограбване – в името на светлото бъдеще.

Светло бъдеще обаче не се очертава. А най-важният ефект от новата формула ще е поредният удар по доверието в пенсионната система. За сметка на това укрепва убеждението, че в България няма смисъл да се осигуряваш за пенсия. Някои говорят за пенсионно планиране и алтернативни възможности за осигуряване на старините. Но няма никаква гаранция, че държавата няма да бръкне и там с някоя „реформа“.

Причините

Какво се крие зад всичко това освен споменатата вече очевидна недостатъчност или липса на отговорност? Някои ще открият зла умисъл. Но не е задължително – защо да си мислим най-лошото. Може да е просто некадърност. А защо и как стана така, че именно некадърността определя бъдещето ни – това е друга тема. Но като гледа как се решават проблемите в България, човек може и да си помисли, че май е най-добре управляващите нищо да не правят.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

България: коронавирус, политическа бъркотия и срамни рекорди

Така наречената борба срещу Ковид-19 в България беше всъщност свободно движение по инерция, което следва прищявките на вируса. Така страната достигна световните върхове по смъртност. Но има и...

Защо еуфорията около Кирил Петков и Асен Василев може да се окаже пресилена

Ентусиазъм след новината за новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Преобладават силно позитивните очаквания, но е твърде вероятно царящият в момента безоблачен оптимизъм да се окаже...

„Коалиция“ не е мръсна дума

Сред партиите явно цари единодушие, че България има нужда от редовно правителство. Но ИТН всячески се опитва да избягва думата “коалиция”, която всъщност е единственият възможен вариант за управление.

Още анализи

Полет над кукувиче гнездо и логиката в политиката

В "лудницата" обикновено всичко е логично, ако се вникне в начина на мислене на пациентите. И понякога, както в "Полет над кукувичето гнездо" на Кен Киси или в "Пилето" на Уилям Уортън, пациентите се оказват по-здравомислещи и по-човечни, отколкото лекарите и надзирателите. Или пък просто се правят на луди.

Как МВР предсказа безредиците в София. И после ги улесни

"Вандалски и хулигански прояви, рушене на държавно, общинско и частно имущество и престъпления." Това не е описание на сблъсъците между протестиращите срещу Българския футболен съюз (БФС) привърженици и полицията по време на мача България - Унгария на 16 ноември в София. Това е официално предупреждение от МВР какво може да се случи, ако този мач се играе в столицата, отправено още на 31 октомври.

Има ли Западът жизнеспособна стратегия за Украйна

Днес европейците са изправени пред две много различни, но взаимно свързани войни, които застрашават не само сигурността на Европа, но и политическата идентичност на европейските общества. И в двете войни са въвлечени ядрени сили, и двете са от голямо символично значение.