Като гледа как се решават проблемите в България, човек може да си каже, че е по-добре управляващите нищо да не правят. Коментар на Ясен Бояджиев за „Дойче веле„.
Снимка: Пресцентър на Министерския съвет
Кой знае защо вече десетина дни не мога да избия от главата си една кратка новина от Финландия. Може би защото най-различни факти и събития от България непрекъснато ме връщат към нея. И към въпроса: защо Финландия успява да се изкачи до върховете на световните и европейските класации, а България трайно се е закотвила някъде около средата на едните и дъното на другите?
Финландският пример
Ето
няколко примера само от последните месеци: Финландия е в челото по
икономическа конкурентоспособност (11-а в света); в тройката на Европа
по дял на високоразвитите технологични предприятия (64%); първа по дела
от БВП, отделян за социална защита (25 на сто); сред първенците в ЕС в
електронното здравеопазване; първа по дял на хората с увреждания, които
си намират работа (60%); сред първите по процента на работещите, които
знаят поне един чужд език (92 на сто); от години неизменно сред
първенците в изследването за грамотност PISA, а образователната ѝ
система е смятана твърдо за една от най-добрите в света; първа в
световния индекс „Право на собственост“; първа в „Индекса на щастието“.
Обясненията
за успехите на тази страна във всякакви области могат да бъдат много и
най-различни, но със сигурност едно от най-важните и общовалидните сред
тях се съдържа в новината, за която стана дума в началото. Премиерът на Финландия подаде оставка
с мотива, че правителството му не е успяло да изпълни един от основните
си ангажименти – да реформира системата на здравеопазването.
И така: финландските политици очевидно се придържат към
професионален и морален стандарт на поведение пред избирателите и пред
бъдещето. По-просто казано: работата на политиците е да решават
проблемите. А когато не успяват – си отиват.
Запитайте се сега
дали това може да се случи в България. Отговорът е ясен. Но по-важното
всъщност е, че ако тук се прилагаше този стандарт на политическо
поведение и политическа отговорност, повечето (да не кажем всички)
български правителства щяха да бъдат постоянно в оставка.
Българските примери
Даже
ако занижим критерия до поне една успешно и своевременно проведена
реформа, до поне един трайно, разумно и компетентно решен проблем (без
от това да произтекат куп други проблеми), изводът пак ще е същият. Тук
реформирането е нещо като „перманентната революция“ – непрекъснато се
говори за него, но единственият резултат е, че реформа стана мръсна
дума. Иначе накъдето и да се обърнеш – батак, от който не се вижда
изход.
Няколко примера. Да започнем от здравеопазването,
реформата в което отдавна е много по-належаща, отколкото във Финландия.
Вече мина цяла година, откакто гръмна поредният залп от обещания за
революционна промяна, но след него не последва нищо освен празни
приказки. Напоследък и те заглъхнаха. Както винаги, продължава
запушването на отделни дупки, но и то не върви – все отнякъде пак
протича. Неотдавна лекарите в русенската Бърза помощ подадоха масово
оставка. Сега наред са медицинските сестри в цялата страна.
Образованието
пък продължава обилно да произвежда полуграмотност, безпросветност,
ограниченост и непригодност за живота и пазара на труда. Тези дни
синдикатите предупредиха, че ако не спрат безумията и не се въведе ред в
училищата, никой няма да дойде на мястото на 40-те хиляди учители,
които ще се пенсионират в следващите години. Каквито и да са заплатите.
За
т.нар. съдебна реформа няма какво да говорим – тя е „извън класацията“,
понеже е обект на специални интереси, а същинската ѝ цел няма нищо общо
с официално обявяваната.
При електронното правителство вече
10-15 години целта е ясна, все по-близка, но все така непостижима. Ако
не се броят усвоените над 2 милиарда. Напоследък незабравим спомен
остави забележителният фалстарт на електронните винетки за леките коли.
Сега превозвачите с трепет очакват какво ще (им) се случи с тол
системата – 5 месеца преди въвеждането ѝ цари пълна неяснота за обхвата
на платените пътища и размера на тол таксите, но пък по въпроса предстои
да заработи нов „Обществен консултативен съвет“.
Паралелно
реформаторското шоу бе успешно подето от данъчните, които с новата си
(непрекъснато редактирана и допълвана на принципа проба-грешка) наредба
за касовите апарати и съпътстващите я софт- и хардуерни нововъведения
вече успешно подлудиха стотици хиляди фирми. А реалният старт тепърва
предстои (на 1 април). И обещава нови, още по-силни емоции за всички.
Истински подвиг на реформаторския фронт
Преди
4-5 години т.нар. пенсионна реформа бе „завършена успешно“, без да
промени нищо съществено. Но пък кърпенето ѝ продължава. Напоследък, за
не знам кой път, „размразиха“ реформата при инвалидните пенсии. Предстои
отново да я „замразят“.
Но безспорният подвиг на
реформаторския фронт в последните дни е поредната нова формула за
изчисляване на пенсиите. От 1 януари за нея вече ще имат значение само
доходите и осигуровките след 2000-та година. Половината (че и повече) от
трудовия живот на родените през 50-те и 60-те години на миналия век се
зачерква. Какво да се прави – малшанс. Така изведнъж десетки хора
откриха, че пенсията, на която са се надявали до вчера, се е свила два,
три, че и четири пъти. Предстои в следващите десетина години подобни
открития да направят още десетки хиляди бъдещи пенсионери. Няма страшно,
засегнати ще са „само“ 31%, казват взелите това решение и (понеже много
се разшумя по телевизиите) обещават да анализират ефектите от него –
естествено, следварително. Така след поколението, чиито пенсии бяха
силно орязани с новите формули през 90-те и през 2000-та година, е
набелязано още едно поколение за ограбване – в името на светлото бъдеще.
Светло
бъдеще обаче не се очертава. А най-важният ефект от новата формула ще е
поредният удар по доверието в пенсионната система. За сметка на това
укрепва убеждението, че в България няма смисъл да се осигуряваш за
пенсия. Някои говорят за пенсионно планиране и алтернативни възможности
за осигуряване на старините. Но няма никаква гаранция, че държавата няма
да бръкне и там с някоя „реформа“.
Причините
Какво се крие зад всичко това освен споменатата вече очевидна недостатъчност или липса на отговорност? Някои ще открият зла умисъл. Но не е задължително – защо да си мислим най-лошото. Може да е просто некадърност. А защо и как стана така, че именно некадърността определя бъдещето ни – това е друга тема. Но като гледа как се решават проблемите в България, човек може и да си помисли, че май е най-добре управляващите нищо да не правят.
