BG | EN

Финансовата независимост на общините падна под 25%

Снимка: Pixabay.

„За истината“ препубликува анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Разходите на общинските бюджети в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. За периода 2014-2024 г. общинските разходи са се увеличили номинално със 201%, а само за последните 5 години – със 101%  Разходите са се увеличили и в относително изражение, като те нарастват  от 5,8% от БВП през 2014 г. до 6,8% през 2024 г. Този растеж се дължи до голяма степен на увеличение на трансферите от централното правителство, включително за делегирани от държавата дейности. В същото време собствените приходи на общините достигат 3,5 милиарда лева през 2024 г., отбелязвайки ръст от 89% през последните 10 години и 49% само през последните пет години. Това обаче представлява спад в относително изражение, тъй като собствените приходи в общините са намалели от 2,2% от БВП през 2014 г. до 1,8% от БВП през 2024 г.

През последните 10 години, и особено след пандемията виждаме сериозен спад във финансовата автономност на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво.

Делът на собствените приходи в общите разходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до едва 24,9% през 2024 г.

В България предимно туристическите и минните общини се характеризират с относително висока финансова автономност, което означава по-висок дял на собствените приходи в местния бюджет.

Това се дължи на по-активния пазар на недвижими имоти в туристическите общини, приходите от туристическа такса, а в минните райони – на въздействието на концесионните такси, които се споделят с местния бюджет.

Най-големите общини в страната също генерират относително висок дял собствени приходи – София (38%), Варна (35%), Бургас (29%) и Пловдив (31%) – но и там той е отчетливо по-нисък от половината от разходите. Общините с най-нисък дял собствени приходи са сравнително малки, което означава, че са практически напълно зависими от трансферите от централното правителство.

За две трети от общините собствените приходи съставляват под 1/5 от всички разходи.

Ако разгледаме динамиката на дела на собствените приходи на общините от 2020 г. насам, ерозията е почти повсеместна – увеличение се наблюдава при едва 40 от 265-те общини на страната.

Обратно, при останалите има видим спад, най-отчетлив в част от туристическите райони.

Големите градове също не остават незасегнати – в София и Варна зависимостта от централния бюджет се е повишила с 10 пункта, в Пловдив – с 4, в Стара Загора – със 7.

Ниският (и намаляващ) дял на финансовата независимост на общините има някои ключови последици:

  • Висока зависимост от държавния бюджет, която обвързва финансовото им състояние пряко с политическите решения и приоритетите на централната власт, които не съвпадат непременно с местните;
  • Ограничена автономия и липса на способност за провеждане на истински локални политики, които да отговарят на местните приоритети и потребности;
  • Фокусиране на усилията върху средствата от европейските фондове, в това число и за осигуряване на фундаментални социални услуги в някои общини;
  • Липса на възможност за капиталови инвестиции отвъд субсидията от държавния бюджет или оперативните програми;
  • Ограничена способност за подобряване на местната среда за правене на бизнес и привличане на частни инвестиции отвъд националните мерки.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Адриан Николов
Адриан Николов е част от екипа на ИПИ от 2017 г. Преди това е работил като репортер в „Икономедия“ с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете „Инфограф“ и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Още от автора

Икономиката и бюджетът излизат пред скоби на изборите

"За истината" препубликува анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика. След едни от най-масовите протести в новата демократична история на България за пореден път страната е без...

Четиридневна работна седмица – защо не и у нас?

"За истината" препубликува анализ на Института за пазарна икономика. През последните няколко години в регулацията на пазара на труд в ЕС се прокрадва темата за въвеждане на четиридневна работна...

Още анализи

Зрелищно задържане на „Калашниците“: Но защо чак сега?

Арестът на "Калашниците" беше зрелищен. Но обществото в България има право да попита: Дали ако не бяха умрели хора в ужасяващата катастрофа, причинена от безразсъдна гонка, арестите можеше...

Колко пари ще загуби България от края на сделките за Украйна

България е спечелила стотици милиони от сделки за предоставяне на стара техника на Украйна, които са използвани за попълване на дефицита в бюджета, става ясно от отговори на...

Свръхдефицит: Меденият месец на властта приключи

България се оказа в процедура за свръхдефицит. Меденият месец на властта приключи бързо. Ако България иска да овладее разходите, трябва да върже ръцете на политици, които дават щедри...