Решение на правителството на Росен Желязков (ГЕРБ) да предостави държавни имоти в Симеоновград и Средец за нуждите на Държавната агенция за бежанците стана повод за ново напрежение след гражданите на региона. Плановете предвиждат създаване на центрове от затворен тип. Този път обаче причина за недоволството е и двуличното отношение на местната власт към проблема, стана ясно по време на последното заседание на Общинския съвет в града.
Според изказване на кмета Милена Рангелова по време на сесията, местната общност не иска нов лагер и ще се противопостави енергично на тази идея. Тази позиция обаче прозвуча по-скоро като реакция под натиск, отколкото като последователна политика. Аргументите на Рангелова бяха, че евентуалното строителство на нов лагер крие риск от социално напрежение, нови протести и няма да донесе полза за общината.
Фиктивни регистрации
Растящото недоволство в Симеоновград обаче изглежда странно на фона на станалия публично известен наскоро „местен бизнес“ – масови фиктивни адресни регистрации на чужденци, за които местната администрация остава сляпа в продължение на години. Официални документи сочат, че най-малко 250 души са били дерегистрирани след проверки, установили липса на реално пребиваване в грда.
Още по-притеснително е това, че информация за тези регистрации е постъпвала редовно от Държавната агенция за бежанците, но реакцията на местната администрация е била или твърде бавна, или никаква.
Това не е административен пропуск, а системен проблем, твърдят граждани, присъствали на сесисята на Общинския съвет. В продължение на години в региона се появяват сигнали, че адресната регистрация се използва като услуга срещу заплащане. Макар да няма официално доказана отговорност на конкретни представители на властта, отсъствието на контрол поставя въпроса за мълчаливо допускане – или поне за институционална небрежност.
Двойният стандарт
От една страна, местната власт заявява категорично нежелание да приема бежанци. От друга – същата тази администрация е допуснала стотици чужденци да бъдат регистрирани „на хартия“ в общината.
Този двойствен подход трудно може да бъде обяснен с административни слабости. По-скоро става дума за селективна чувствителност: проблемът е удобен, когато е политически видим, и игнориран, когато е скрит зад документи и процедури.
Ситуацията се усложнява допълнително от решение на правителството на Росен Желязков да предостави държавни имоти в Симеоновград и Средец за нуждите на Държавната агенция за бежанците. Плановете предвиждат създаване на центрове от затворен тип. Това обаче вади на показ още един проблем липсата на координация между държавна и местна власти, но и на последователна политика по темата за миграцията.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
