Апелативният съд във Варна потвърди присъда за деклариране на неверни данни за фиктивно наети работници с цел финансиране от еврофондове в Шуменско.
Случаят е от 2018 година, посочват от съда. Управител на търговско дружество е декларирал, че е наел три работнички за 8-часов труд от август 2017г. до март 2018г., за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз по проект „Обучения и заетост“, съфинансиран със средства от ЕС и държавния бюджет.
В трудова дейност трябвало да бъдат ангажирани трайно безработни лица в райони с висока безработица. Целта била те да изградят трудови навици и да получат заплащане за положения труд. Съгласно договора, подсъдимият бил длъжен да превежда на назначените работници всеки месец по банков път сумите за възнаграждения, съобразно действително отработеното време. Впоследствие изплатените суми трябвало да бъдат възстановени по представени в Дирекция „Бюро по труда“ искания за плащане, придружени с отчетна форма за явяване на работа.
Независимо че трите свидетелки не полагали всеки работен ден по 8 часа труд, подсъдимият им превеждал заплатите. Депозирал искания за възстановяване на средствата, придружени с отчетната форма. Управителят на дружеството подавал информация, че трите жени ежедневно работят по 8 часа. Въз основа на тези данни са му били възстановени сумите.
Жените, обаче, признали пред съда, че всъщносте не са работили по 8 часа, както декларирал управителят и са получавали на ръка по 100 лв. месечно. Парите, които са били покривани по европейската програма са превеждани по банковите им карти, които всъщност съхранявал подсъдимият. Става въпрос за сумата от общо 10 192 лв., която, според съда е получена неправомерно.
Първата инстанция е определила на обвиняемия наказание 2 години „лишаване от свобода“, отложено с 3-годишен изпитателен срок. Мъжът е бил задължен да изплати на българската държава получената сума като обезщетение за причинените имуществени вреди.
Джеват С. обжалва присъдата на Окръжния съд в Шумен като настоява за отмяната й. Подсъдимият заявил, че не е виновен и че не е искал да излъже държавата.
Съставът на Варненския апелативен съд обаче приема, че подсъдимият е знаел, че подава неверни сведения. Той лично подписал договора с условията за финансиране. Като работодател е имал и задължението, и реалната възможност да се увери, че наетите лица изпълняват задълженията си. Деецът се е облагодетелствал престъпно като е получил паричните средства.
Варненският апелативен съд потвърждава присъда на Шуменския окръжен съд. Тя може да бъде обжалвана пред ВКС.
