Снимка: личен архив
Община Никола Козлево е най-малката и най-бедната от десетте общини в Шуменска област. В нейните 11 села живеят 5 268 жители по данни на Националния статистически институт за миналата година.
Около 60 % от жителите са в трудоспособна възраст, а почти 700 са безработните, които най-често си намират сезонна работа или разчитат на социални помощи. В същото време младите квалифицирани кадри предпочитат да напуснат родните места и да работят в големите градове или в чужбина.
В Плана за интегрирано развитие на община Никола Козлево 2021-2027 г. здравното обслужване е представено така:
„Достъпът до здравеопазване и медицинска помощ на населението на община Никола Козлево като цяло е силно ограничен“.
В общината няма лечебни, здравни заведения и Център за спешна медицинска помощ.
Болничната помощ се осъществява основно от болниците в Нови пазар и Шумен.
Първичната извънболнична медицинска помощ в община Никола Козлево се осигурява от 4 лекарски практики в обновени кабинети в селата Вълнари, Пет могили, Никола Козлево и Църквица.
Голяма част от населението в общината е неосигурено или с прекъснати здравноосигурителни права и това допълнително затруднява здравното обслужване.
Ученическото здравеопазване се осъществява от медицински персонал, назначен в училищата и детските учебни заведения. За дейността се използват оборудвани в учебните заведения медицински кабинети. Децата боледуват най-често от масови инфекциозни заболявания – сезонни грипове и вирусни инфекции, изкривяване на опорно-двигателния апарат и др.
Здравеопазването в ромската общност е комплексен проблем. Рисковите фактори като високата безработица, влошена структура на доходите и потреблението, неблагоприятната околна и жилищна среда, начина на живот, създават условия и повишават вероятността от възникване на заболявания“.
В какво трагично състояние е общината, се разбира още при влизане в нея.
Площадът е като „разораната целина“, пред читалището и кметството – бурени, а дори и за празник няма нито една боядисана пейка за публиката.
Практиката на д-р Евгений Кара – семейният лекар на жителите в общината, е в дома му, в който е създал амбулатория с много добри условия.
Недалеч от центъра на Никола Козлево има нова здравна служба, но празна!
На 6 юни тази година тя беше официално открита, след като повече от 20 години тънеше в разруха. За две години общинското предприятие „Никола Козлево“ извърши вътрешния и външния ремонт на сградата. Проектът е на стойност 189 822 лв. за основен ремонт, осигуряване на достъпна среда и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата. Безвъзмездната помощ по проект „Красива България“ беше 93 013 лв., а съфинансирането от общината – 96 809 лв.
Снимка: авторката
Ремонтът започна с идеята в лекарските кабинети да работят специалисти от Шумен и Нови пазар, след като бъдат купени ехограф, кислородни концентратори и друга апаратура. Д-р Кара обаче не може да премести своята практика на общопрактикуващ лекар там, защото сградата изисква скъпо отопление, не е оборудвана с мебели и медицинска апаратура. При тези обстоятелства
селското здравеопазване е само „усвояване на средства по проект“,
но не може да гарантира профилактика и лечение на местното население в празната сграда. А застаряващите и болните жители имат нужда от профилактични прегледи и ранна диагностика на социалните заболявания с висока смъртност.
Средствата, които здравната каса отпуска за осигурените здравно пациенти, са символични. Джипитата нямат достатъчно направления за всички видове специалисти /онколог, кардиолог, пулмолог и др./, освен когато става въпрос за тежки случаи.
Населението с носталгия си спомня, когато подвижен флуорогаф е идвал в селото, за да прави масов скрининг за туберкулоза сред рисковите групи, особено в ромските квартали. Жените от цехове, земеделски предприятия, детски и учебни заведения бяха включвани в профилактични АГ-прегледи. След 2000 г., когато стартира здравното осигуряване и въвеждането на джипи практиките, населението е забравено за профилактика.
Събитие са профилактичните програми в този край, но се помнят, защото са спасили много човешки животи.
Още се помни как през лятото на 2013 г. община Никола Козлево, съвместно с Центъра за защита правата в здравеопазването, проведе в сградата на общинската администрация безплатни профилактични прегледи за рак на гърдата. От столицата пристигна екип на д-р Младен Младенов от болницата „Св. София”. Общо 191 жени на възраст от 40 да 60 години от селата на общината бяха транспортирани до кметството в Никола Козлево, където бяха осигурени стаи за диагностика с мамограф.
Сега има нова здравна служба, но десетината стаи за кабинети и манипулационни стоят празни. Пациентските организации, които работят по проекти за европейско финансиране, са в София. В бюджета на някои общини се планират по 20-30 хил. лв., за да се осигурят специалисти за организирани профилактични прегледи на населението.
На 20 юни 2018 г. в община Никола Козлево бяха открити два нови стоматологични кабинети в селата Пет могили и Вълнари.
Общинският бюджет осигури по 36 хил. лв. за модерно оборудване на всеки от тях. Пациентите се обслужват от д-р Ахмед Ахмед, завършил дентална медицина в Истанбул.
През септември 2023 г. десетина стоматолози от Шуменска област, работещи в няколко общини, се включиха, за да се ограничи разпространението на зъбния кариес в групата на децата на възраст между 5 и 8 години чрез силанизиране на първите постоянни зъби. Подрастващите в община Никола Козлево отново не са обхванати, въпреки че процедурите са безплатни.
Снимка: авторката
Истината е, че предварителната подготовка иска много време и енергия. Силанизирането става със съгласието на родителите, информационната кампания се подпомага и от педагозите. Потърсихме д-р Ахмед, зъболекарят, който ползва двата нови стоматологични кабинета. Той каза: „Не ми се занимава със силанизирането на детските зъби“. Ще напомним само, че българските деца са с най-лошо стоматологично здраве в Европейския съюз. Липсата на превенция на зъбния кариес е основен рисков фактор за преждевременна загуба на временни зъби.
А оралната хигиена на населението в отдалечените селски райони е отчайваща.
Липсата на знания от страна на родителите има много тежки последици за зъбите на децата на по-късен етап.
Лечението на децата до 18 години не се заплаща, но те не се възползват от това. Затова трябва много сериозна здравна просвета с населението. Страховете от зъболекарския стол са масови, но това е въпрос на здравна култура, която трябва да започне от първия учебен ден, категорични са денталните лекари.
Публична тайна е, че когато кардиологичните клиники си търсят пациенти, провеждат профилактични безплатни прегледи в селските общини, а населението е категорично болно. Правеха го преди години също АГ-специалисти, невролози. Хората в община Никола Козлево казват, че при тях никой не е организирал безплатна диагностика, а и няма къде да се проведе в селата.
Бъдещите кметове и общински съветници трябва да помислят за здравна профилактика и превенция на населението, което все още е останало в този край. А то е застаряващо, бедно и с тежки здравословни проблеми.
Здравната политика трябва се промени на общинско и областно ниво. Само с ремонтирани здравни служби няма да стане. Общинските бюджети трябва да определят средства за профилактика на социално значимите заболявания, като за целта оборудват поне три кабинета с отопление, медицинска апаратура, мебели. Пари за това винаги може да се намерят, защото се продава общинска собственост – земи и сгради, които редовно присъстват в дневния ред на общинските съвети.
Този текст е създаден в рамките на проекта „Разкриване на злоупотреби в местното самоуправление в периферните и селските общини на Североизточна България“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund.
