BG | EN

Ураган и торнадо – какво сполетя Варна само за две седмици

Следите от урагана, преминал през Варна преди седмица все още не са заличени
Снтимка: Свилена Велчева

Паднали дървета, стълбове, светофари, фасади на сгради, затиснати автомобили, блокирани хора, жертви… Един от постовете в социалните мрежи лаконично обобщава: „Градът е като след война.“. Това беше Варна на 19 ноември след урагана „Фредерик“. Предупреждението беше за вятър със сила 120 – 150 км/ч и вълни от 5-7 метра височина. Метеорологичните данни до сега са отчитали ветрове до 144 км/ч у нас, и то в планините.

Свикнали сме да говорим за

имена на урагани,

когато става дума за Америка. Само за две седмици, само в района на Варна ставаме свидетели на явления, нетипични за географските ни ширини. Дали това са капризи на времето или проявления на климатичните промени, които наблюдаваме през последното десетилетие?

На 4 ноември по обяд жителите на Дългополските села Партизани и Лопушна, преживяват природна аномалия, която оприличават на торнадо.

„Рак“ с изкуствен интелект може да изчисти Варненското езеро

„Изведнъж притъмня. Чу се бучене. Премина като вихрушка нагоре. И започнаха да падат дървета, керемиди, покриви… Нямаше и една минута. Ако беше минало още една минута, всичко щеше да замине – разказва Халил Хасан, на 76 години. – Жената започна да плаче. На мен… стресница ми излезе от страх. Досега не съм бил свидетел на такова нещо.“.

Седмица по-късно селото бавно се възстановява от

изживения ужас.

Работници разчистват стволовете на огромни борове, съборени в двора на кметството. Малко по-нагоре по улицата 87-годишният Исмет Хамза бута инвалидната си количка, останала в наследство от съпругата му.

„Не съм виждал в живота си такъв вятър. Счупи всичко“, бърше с ръкав очите си възрастният мъж.

В къщата на 70-годишния Рафик, освен керемиди и огромен ствол на дърво, вятърът е счупил и прозореца на една от стаите. „Такова чудо не съм виждал. Сърцето ти да спре“, не иска да си спомня мъжът.

Освен дървета,

ураганът поваля и хора

в дворовете им. Но за щастие стихията се разминава без жертви.

Частично бедствено положение е обявено и в съседното село Лопушна, но там ураганният вятър нанася по-малко щети. Въпреки това кметът на селото Халил Салиев не си спомня да е бил свидетел на подобно метеорологично явление. Признава обаче, че промените в климата са факт и вече се отразяват върху живота на хората, особено засушаването, през последните години.

Десетки дървета изгоряха „случайно“ на варненската ул. „Зеленика“, за да разчистят строителен терен

Една от природните забележителности в района – 10-метровият водопад Куза скока, е пресъхнал. Обрасла с растителност, затлачена и с намален отток е и минаващата през селото река Лопушна. „Навремето, като деца, пиехме вода направо от реката. Всеки си вземаше за вкъщи по една торба риба – кротушки, мряна – най-вкусната риба беше тук. Сега всичко е химия. И риба няма“, гледа от моста към потъналото в трева корито мъжът.

Липсата на вода за водопой на добитъка променя и поминъка в района. В недалечното минало почти всяко домакинство е отглеждало кози, овце, крави. Сега няма животни. Лишени от възможността да изкарват прехраната си в селото, младите заминават в чужбина или в по-големите градове, разказва кметът. В детската градина на селото са останали 5-6 деца.

Липсата на сняг и достатъчно валежи се сочат и за една от основните причини за

недостига на питейна вода

в десетки села в областта. Няколко селища във Варненско това лято бяха на воден режим, като той продължава и в момента за част от тях. Най-сериозен е проблемът, според управителя на „ВиК“-Варна, инж. Веселин Русев, в община Аврен. Засегнатите са и села в общините Вълчи дол и Долни чифлик.

Поради настъпило засушаване и намаляване на дебита на източниците за водоснабдяване още през 2017 г. е въведено режимно ползване на питейна вода в селата Солник и Голица в община Долни чифлик. Забранено е ползването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на улици и др. През най-горещите месеци това лято водата идваше веднъж на три-четири дни за по час-два и пак я спираха, жалват се хората от Солник. Селото, заедно с Бърдарево и Голица, се захранват от река Двойница.

Хората не вярват, че единствената причина е сушата. Според тях проблемът с безводието започва след добива на концесия на инертни материали от реката. „Фирмата-концесионер разрушава подпорната стена. Понижава се нивото на баластрения слой под вододайната зона и това помага за по-бързото изтичане на водата и не задържането й в санитарния пояс“, смята Иван Петров, жител на Солник.

Свръхексплоатация на природни ресурси

в региона има и по линия на дърводобива от лонгозните гори. Хората периодично правят снимки на тирове с трупи, които излизат от гората.

Разхищението на ресурси е другата основна причина за ситуацията, смятат експерти. В целия регион загубите на вода са около 60%, като най-сериозни са те именно в селата, съобщава управителят на ВиК Веселин Русев.

Съвкупността от фактори, заедно с промените в климата, ще ни правят още по-чести свидетели на природни аномалии и ще влияят върху качеството ни на живот, смятат експерти.

Само през последните 40-50 години сме свидетели на отчетливо покачване на средногодишните температури. За Варна то е от порядъка на около градус – градус и половина от 1979 г. насам, по данни на meteoblue.com. Последните 10 години са били доста по-топли на фона на предходните за същия период.

Температурата в Черно море през ноември 2023 г. е

6 градуса над нормалната

за този период на годината. Това се определя от метеоролозите като температурна аномалия, вследствие на която се заражда именно урагана „Фредерик“, на чиято опустошителната сила бяхме свидетели във Варна.

Всички виждаме пагубната промяна на климата, която е „слона в стаята“, за който никой не иска да започне конструктивен разговор, заявява Апостол Пенков, климатичен посланик и представител на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Това е феномен, който е глобален и въпреки многото данни по темата, лобито на петролните и въглищните компании „замазва“ очите на хората, коментира Пенков. Необходимо е образоване и промяна в мисленето и поведението на хората, а именно, че качеството им на живот зависи от качеството на околната среда, която обитават. В противен случай, природата ще продължава да отправя предупреждения към нас.


Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Още за новините

Още от автора

Издирва се! – Кой открадна водата на три села? (видео)

"Сложили една бележка, на 16-ти ще идват да събират пари. Който не си платял, щели да му спрат водата. Хората се смеят. Коя вода ще спрат? То вода няма… Като отвориш крана на чешмата, водомерът се върти, а нищо не тече. Има хора, до които водата не стига въобще, а са получавали по 120 лв. сметки“.

Европарламентът премахна проверките за безопасност за новите ГМО

Според решението на ЕП трябва да бъде въведен нов етикет за продуктите, получени чрез новите геномни техники, както и изисквания за прозрачност по цялата хранителна верига. Остават редица въпросителни обаче как това ще бъде сторено на практика.

Земеделие като айсберг (Видео)

Ще продължим да протестираме, докато постигнем исканията си, заявяват земеделците.

Още за новините

Заплати за „нашите хора“! – Председателят на общинския съвет във Венец ще се сменя на всеки 8 месеца

Ротацията просто била „спусната“ от временна комисия, изработваща правилника на общинския съвет, а след това била гласувана в сесийна зала без никакви обяснения.

Сухата истина: В реките над Габрово вече няма живот, няма ги и реките

Заради унищожаването на живота в реките над Габрово, от сдружение „Балканка“ призовават да се преразгледат разрешителните за водоползване и се установи колко вода се ползва, колко се губи и какво количество е необходимо, за да се възстанови природата.

Най-добре платените кметове в Шуменско управляват на най-малките общини – Хитрино, Венец и Върбица

С най-висока заплата е кметът на Хитрино Нуридин Исмаил, който е декларирал годишна заплата от 78 150 лв. за 2022 г.