Снимка: Стопкадър от видео.
„За истината“ препубликува анализ на Еми Барух от „Дойче Веле“.
Той е скитникът с три чанти с книги: мъжът с психично разстройство, обвинен, че е заплашвал магистрати. Той е идеалният невменяем, употребен и изхвърлен. Кой е Илко Захариев, наричан Червеният пират?
Неговият случай може да бъде подреден в смущаващата поредица от странни „престъпления“, приписвани на безимотни скитници, на несъстоятелни клошари, на психически диагностицирани пациенти. Хора, които се използват като удобно прикритие от други лица. Това обикновено са деяния, които прокуратурата предпочита да не разследва въпреки очевидните несъответствия при набеждаването на беззащитни лица. Но да започнем по ред.
Кой е Червеният пират
Червеният пират, за когото до преди няколко дни се смяташе, че не може да бъде открит, не е изчезнал. Илко Захариев се е свързал със своя адвокат и се е прибрал при баща си в Бургас.
Кой всъщност е той: дете на разведени родители. Завършил с отличие. Кандидатствал архитектура. Диагностициран с психическо разстройство.
Съзнанието на един психично неуравновесен човек обикновено търси утеха в убежището на детството, там, където личните спомени галят сетивата и изтриват усещането за безпомощност. Там и тогава, когато светът е ясен, прост, обичлив. Там и тогава, когато доверието е доминанта в отношенията между хората. Такъв е вероятно филтърът, през който Илко Захариев наблюдава живота около себе си. Ето как го обрисува неговият служебен защитник Георги Георгиев:
„Илко е изключително интелигентен, с добра памет, но е невероятно доверчив и това е опасно за самия него. Бил е отличник в математическата гимназия, но вероятно след развода на родителите му е загубил стабилност, а фрустрацията от действителността е отключила силни защитни механизми на психиката му, които впоследствие са се обострили.
Той винаги търси спомени от миналото, винаги споменава, че е отличник, сякаш продължава да живее в онова време на сигурност, когато е имал стабилно семейство и приятели и се е чувствал успял.“
Профилът на идеалния невменяем
Но детството свършва и всеки поема по своите семейни разклонения и сътресения, с които е трудно да се справиш. На кръстопътя на тази изкривена реалност, след едно счупено усещане за сигурност се озовава и Илко Захариев.
Чупи мебели в дома си, за което е бил задържан за кратко в Сливен, заканва се „на света“, заради което срещу него вече е водено дело. Тогава прокурорът преценява, че става въпрос за психично заболяване и преобразува делото по Закона за здравето с искане за принудително настаняване в психиатрично заведение. Съдебната психиатрична експертиза констатира, че Илко страда от параноидна шизофрения.
Именно този профил се оказва много подходящ, за да бъде употребен, когато потрябва.
Ето как Червеният пират се появява на сцената като потенциално единствен извършител на поредица от заплахи – част от които срещу съдия Владислава Цариградска.
Да си спомним – това е съдийката, която отказва да решава дела под диктовка, която открито е заплашвана в съдебна зала от Мартин Божанов – „Нотариуса“, съдийката, срещу която бе подета мащабна компроматна кампания от „пеевските“ медии, а след убийството на „Нотариуса“ стана мишена на все по-страшни и все повече заплахи.
И тъй като не е трудно да се предположи, че зад заплахите стоят именно онези персони, които се предполага, че са част от огромна мрежа за влияние в правосъдната система и които правят всичко възможно това да остане скрито, на тях им е нужен удобен клошар, човек с девиантно поведение и с психическо разстройство, който да бъде набеден, да отклони следите и да не схваща, че е употребен.
Скитникът с три чанти с книги
Илко Захариев е бездомник, задържан в района на Боянските гробища в София, носел е три чанти с книги и една със скъпа храна. Любопитно е, че още преди Илко да бъде установен и задържан, по медиите вече се разпространява версията от страна на ГДБОП, че „човекът, заплашвал съдия Цариградска, е психически неуравновесен и води скитнически начин на живот“.
Обвинен е по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс – закана за убийство разпратена до стотици адресати, сред които общини, съдилища, държавни ведомства, премиер и др. с общи политически послания.
Състав на софийския районен съд постановява Илко Захариев да бъде освободен, тъй като авторът няма намерение да осъществи заканата си, а по-скоро изразява неудовлетворението си от правораздавателната и правоохранителната система.
Без да го съзнава самият Илко става жертва на собствените си пророчества.
Според неговия служебен защитник Илко Захариев не е автор на повечето от мейлите. В двата телефона, които са намерени у него, е имало дори домейни в Нигерия. През март Захариев посочи, че е намерил телефоните в кош за електронни отпадъци в столичен мол, тъй като събирал стара техника, която връщал за рециклиране. „Или са му подхвърлени, или са му дадени“, посочи тогава неговият адвокат.
Неговите „пълни самопризнания“ са направени веднага след задържането без адвокат, без дори да се повика психиатър.
Интересно е, че назначените от прокуратурата психиатър и психолог са кадри на т.нар. „библиотекарски“ университет (УНИБИТ) и членуват в сдружение за авиационна, морска и космическа медицина – странен избор според професионалните критерии, който би могъл да се чете и като опит за осуетяване на възможността показанията на Илко Захариев да доведат до истинските подбудители и извършители.
И човек започва да се пита – възможно ли е прокуратурата да провежда качествено разследване, ако трябва да разследва сама себе си?
Въпросите, на които трябва да се даде отговор са много:
Способен ли е Илко Захариев технически да извърши всичко, за което е набеден през телефоните, които са открити у него – единият от които със счупен дисплей?
Способен ли е да създава текстове, част от които стилистично са доста различни, да отваря приложения, да намира имейлите на институциите, да създава акаунти, да пуска едно и също съобщение до 50 адресата, да ги свързва в мрежа, да ползва публични мрежи за тяхното разпращане и пр., и пр.?
Всичко това може да се провери в контролирана среда, за да се установят неговите технически, компютърни и езикови умения. Но вероятно такава проверка няма да бъде направена. Защото – по мнението на юристи – тук наблюдаваме класическите подходи от старата съветска школа да се използват хора с психични заболявания.
Употребен и изхвърлен
Не е случайно, че българските НК и НПК са почти буквално преписани от руските. Сякаш за да поддържат постоянна правна несигурност у хората, за да обслужват престъпната среда, а не обществото. При това в комбинация с огромната власт, която има прокуратурата във фазата на досъдебното производство в комбинация с ключовата роля на главния прокурор.
Според служебния защитник на Илко Захариев, това дело е класически пример как един болен човек може да бъде употребен и изхвърлен, за да не се открият истинските извършители и подбудители.
Ако прокуратурата е стигнала до заключението, че Илко Захариев е бил в състояние на невменяемост, тя трябва да прекрати разследването и да даде достъп до всички материали на потърпевшата съдия Владислава Цариградска.
В момента обаче прокуратурата „тупа топката“, защото достъпът до всички материали най-вероятно ще отвори нова глава в историята на правните безобразия в България.
