„За истината“ препубликува анализ на „Клуб Z“.
Агресорът е възнаграден, демократичният свят остава без лидер, Европа е пред свършен факт и на кръстопът
САЩ предадоха Украйна. Агресорът е възнаграден. Президентът Доналд Тръмп и секретарят по отбраната Пит Хегсет бяха ясни – започват преговори с Владимир Путин, ще се пазарят с него за мир в Украйна, ще възстановят отношенията с изолирания от целия свободен свят и обвинен във военни престъпления лидер.
Преговорите са уговорени зад гърба на Киев (напомняне за Мюнхен и Ялта). Украинците и Европа са поставени пред свършен факт – Украйна няма да запази незаконно отнетите ѝ след 2014 г. територии и не може да се надява на членство в НАТО. Предлагат ѝ някакви гаранции за сигурност, подобни на потъпканото споразумение от Будапеща от 1994 г., когато тя се отказа от наследените от СССР ядрени оръжия. Ако това е „мир чрез сила“, човек го е страх са си помисли какво би бил мирът заради слабост.
Изглежда, че за Европа остава честта да плати сметката за следвоенното възстановяване на Украйна и да се погрижи за гаранциите ѝ за сигурност. САЩ искат от европейците отбранителни разходи от 5% от БВП, когато те едва достигат 2%.
„Европейците ще трябва да осигурят по-голямата част от бъдещата помощ за Украйна“, каза вчера Хегсет. „Като част от гаранциите за сигурност, няма да има разположени войски в Украйна“, добави той. И предупреди украинския си колега Рустем Умеров: „Съединените щати няма да подкрепят членството в НАТО в рамките на договорен мир и връщането към границите отпреди 2014 г. е нереалистична цел. Преследването на тази илюзорна цел само ще удължи войната и страданието.“
За съюзниците в ЕС и НАТО тези думи бяха шок. Това беше лошият сценарий, който повечето от тях очакваха с тих ужас след встъпването на Тръмп в длъжност преди месец: САЩ и Русия срещу Европа по повод на Украйна. Очакваха го с тих ужас заради трудния избор, пред който ги изправя.
Както точно коментира във Фейсбук Огнян Минчев:
„Ако администрацията на президента Тръмп има ангажимент към своите съюзници в Европа, подреждането на събитията трябва да започне с договарянето на атлантическа рамка за преговори със страните във войната – с агресора в Москва и с жертвата на агресията – Украйна.
Ако съществува презумпция, че Европа – включително Украйна – няма къде да отидат, освен да приемат договореното между Тръмп и Путин, първият негативен резултат от това би бил конфликт на позиции в Атлантическия съюз. Вторият негативен резултат – пряко въвличане на Европа във войната. Защото ако Европа просто реши да си премълчи – това ще бъде мълчанието непосредствено преди края на европейския интеграционен проект.“
Обещанието, че демократичният свят ще подкрепя Украйна „толкова дълго, колкото трябва“, защото това е битка на демокрацията срещу авторитаризма и на правовия ред срещу корупцията, е изхвърлено на боклука. Така очертаната сделка с Путин е предателство спрямо демокрацията, а следователно – и срещу световното лидерство на САЩ в нейна защита. По-голям удар върху т.нар. „световен ред“ след Втората световна война – здраве му кажѝ.
Ред вече няма. От силата на правото се връщаме към правото на силата и на професионалния жаргон на финансистите това е огромен морален риск. Да му мисли Източна Европа, включително и България. Както Тръмп предаде украинците, така може да предаде всекиго от нас.
Той е изолационист, което на прост български означава: „Америка преди всичко, всички други – кучета ги яли“. Самата Америка е разделена горчиво между двете си родилни начала – на авантюриста-печалбар и на мисионера доплавал в Новия свят с „Мейфлауър“, за да построи новия „Град на хълма“, воден от своята „очевидна съдба“. Тръмп е от първите.
Трансатлантическата връзка вече не е това, което беше. От безусловна, тя стана условна – слушаш и си плащаш – имаш връзка, не слушаш и не плащаш – нямаш. Ако щеш.
И кучетата в Европа вече знаят – не можем да разчитаме повече на Чичо Сам. И какво като знаят? Европа, особено в западната си част, е парализирана от разединени държави, посредствено лидерство и разглезено население. Потънала е в собствените си правителствени кризи. Грижа я е повече за американските мита, отколкото за невинната украинска кръв.
Тази Европа обаче оттук нататък ще преценява дали Украйна е достойна да членува в ЕС. Това не е морален риск, а морална пародия. И от нея никакво доверие и никаква привързаност към общия ни уж проект не може да произтече.
Част от Европа на правителствата е открито тръмпистка. Това са т.нар. „патриоти“, а всъщност приятели на Путин, които днес ликуват. Включително у нас. За малцинството, останало вярно на ценностите в европейския договор (човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, правата на човека) вчера беше черен ден. Не само защото главният съюзник на Европа предаде Украйна и тези принципи, но и защото това малцинство трябваше за пореден път да осъзнае слабостта си, грешките и несвършената си работа. А конформисткото мнозинство в ЕС е изправено пред труден завой – да последва ли Тръмп и ако да, как да дегизира предателството като „прагматизъм“. Използването на тази дума подозрително зачести напоследък.
Едно е ясно – в сегашния си вид Европа не е способна на друго освен на „бавна агония“, както предвиди Марио Драги. В сегашния си институционален вид ЕС не може да реализира огромния си икономически и интелектуален потенциал и следователно не може да бъде световна политическа и военна сила. Очевидно е, че съюз на ценности в толкова разширен състав, включващ Орбан, Фицо, Кикъл, Вилдерс, няма как да оцелее. Освен вход, Европа ще трябва да си направи и изход, ако иска да остане вярна на договора си. Това го прогнозира преди години Кристалина Георгиева. Въпросът който продължава да стои със страшна сила пред България (но тя упорито не си го задава) е: С коя Европа сме, каква Европа искаме? Досегашният ни отговор е: С която и да е, стига да дава парѝ.
Възможността в днешната криза е, че Европа не е само съюз на правителства, но и съюз на граждани. Сега те са на ход. Да видим на какво са способни.
