Изображение: factcheck.bg
Анализът на Ралица Ковачева е препубликуван от Factcheck.bg – платформа за проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България.
Това е историята на един непубликуван текст. Разказваме я, защото фактите са важни, дори и когато не могат да бъдат установени със сигурност.
Предисторията
В началото на март 2022 г. екипът на Factcheck.bg попадна на текст, масово препубликуван в различни онлайн медии. Някои посочват като източник фейсбук (без конкретен линк), други – Велислава Дърева. Но във всички случаи журналистката е посочена като автор.
„Защо САЩ водят тази война?“, пита авторката в началото на текста. И отговаря:
„Отговорът е отвратително циничен – заради 17-те трилиона долара, които дължат на останалия свят; заради 500-те милиарда долара стокооборот между Русия и Европа, които искат да отмъкнат за себе си; заради запазването на долара като световна валута, щото откъм Изток се е задал юанът, а страните от БРИКС току-що учредиха своя банка и свой валутен фонд. Това е откровението на Пол Кристи, д-р по философия, изпълнителен директор на Института за глобални перспективи на Колумбийския университет и преди всичко – служител на Агенцията за национална сигурност (АНС).“
Екипът ни започна проверка на текста по две основни линии: едната са неговите източници, а другата – личността на цитирания в текста „Пол Кристи“. Що се отнася до твърденията в текста, те няма как да бъдат проверени. Не защото не можем да проверим, че външният дълг на САЩ към 2014 г. наистина е 17 трилиона долара, а защото твърдението, че именно това е причината да „водят тази война“ е спекулативно – водят ли наистина САЩ „война“ в Украйна, какви са фактите зад това твърдение, как ще „отмъкнат“ стокооборота и пр. Целият текст е компилация от добре известни тези на кремълската пропаганда, на които няма да даваме излишна популярност в този текст, като ги цитираме и опровергаваме за пореден път.
Проверката показа, че този текст всъщност е част от по-голям материал на Велислава Дърева, публикуван във в. „Дума“ в четири части през август 2014 г. Текстът, публикуван като отделна статия в началото на март 2022 г., се съдържа във втората част (от 14 август) на оригиналния текст във в. „Дума“. Няма как да разберем как и защо текстът се появява самостоятелно осем години по-късно, най-вероятно е бил публикуван във фейсбук, откъдето бива препечатан в редица сайтове.
Според проверката на Factcheck.bg „Пол Кристи“ се появява за първи път в български медии през 2014 г. Годината е знакова – Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започва конфликт между проправителствените части и т.нар. проруски сепаратисти.
Публикациите с най-ранна дата, които открихме, са от 30 юни 2014 г.
През юли 2014 г. в български медии е публикуван текст, подписан от Юри Михалков с източник БГНЕС, където Пол Кристи отново е цитиран с обяснението си за „истинските причини“ за украинската криза.
Цитираната в българските медии публикация на Ruposters.ru е от 15 юни, но всъщност, в руските медии „Пол Кристи“ се появява много по-рано – още през април 2014 г.
Повечето от публикациите, които прегледахме, са еднотипни и съдържат твърденията от цитата в началото. Някои са тип „анализ“, който се позовава на „професор Пол Кристи“. Други са под формата на въпроси и отговори и са представени като „откъси от беседа“ на Пол Кристи с германски журналисти, състояла се в редакцията на „ежедневника „Европейски икономически вестник“ в Бремен“.
Усилията на Factcheck.bg да открие изданието, наречено „Европейски икономически вестник“, не дадоха резултат. Консултациите с други колеги и с германски журналисти също не потвърждават съществуването – сега или в миналото, на такова издание.
А ако мислите, че някой от хората на снимката е Пол Кристи – не е така. Това са американският държавен секретар Джон Кери (в средата), изпълняващият длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов (вляво) и премиерът на Украйна Арсений Яценюк (вдясно). Снимката е направена на 4 март 2014 г.
Както е обяснено на много места, т. нар. беседа с журналисти в Бремен е била неофициална. В текста на Юри Михалков, публикуван в български медии, пише: срещата „е от т.нар. off the record срещи с медии, които не са предназначени за осведомяване“, т.е. не се очаква от нея да има официална информация, записи или каквито и да било позовавания на източника. Въпреки това, както е видно, има изобилие от публикации, а в някои от тях има и линк към видео в YouTube, което вече не е налично. Но може да бъде намерено в Яндекс по заглавието „За лицемерието на САЩ“ (на руски: „О лицемерии США“).
Във видеото обаче не е заснет Пол Кристи и не става дума за него. За сметка на това се дава същото „обяснение“ за американското „лицемерие“ – „17-те трилиона долара американски дълг“, който продължава да расте. „За да поддържат този „Титаник“, на САЩ са им нужни евтини ресурси и нови пазари, затова устройват цветни революции в други страни и инсталират марионетни правителства“, разказва дикторският глас във видеото.
Любопитно е, че сред множеството еднотипни публикации още тогава се появяват и проверки, които установяват, че не може да бъде намерена информация нито за учения Пол Кристи, за института, на който е представен за директор, нито от германския вестник, за който се твърди, че е организирал „беседата“. В сайта Каспаров.ru на 23 юни 2014 г. е публикуван текст от Алексей Собченко – той е етнически украинец, живял в Русия, емигрирал в САЩ и работил като преводач за американския Държавен департамент, а в момента е независим анализатор. В своето търсене на Пол Кристи Собченко стига до същите изводи, до които стигна и нашият екип.
Кой е Пол Кристи?
За принадлежността на Пол Кристи към Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ няма никаква официална информация, което напълно обяснимо. Както пише Собченко, „на сътрудниците на АНС категорично е забранено не само да беседват с журналисти, но и да казват къде работят“.
За разлика от разузнавателните агенции обаче академичните институции дори изискват от учените да оставят дигитални следи – не е възможно да си доктор и професор в американски университет и да нямаш публикации в съответната научна област.
По каквито и начини да изписвахме името му, единственият резултат за Paul Christy, който съответства на медийния образ, е човек, който в профила си в LinkedIn твърди, че е университетски преподавател. Само че става дума за Columbia Southern University, който е различен от Columbia University в Ню Йорк. Columbia Southern University е изцяло онлайн обучаваща институция, а въпросният човек, преди да започне да преподава, е работил в UPS и преподава бизнес ориентирани дисциплини. До същия извод е стигнал и Собченко в проучването си.
Не открихме и „Институт за глобални перспективи“ или нещо подобно в Columbia University в Ню Йорк.
Сега си спомнете заглавието „Никой не се интересува от съдбата на Украйна“, под което твърденията на „Пол Кристи“ се разпространяват в някои руски медии. Оказва се, че подобна публикация на английски език се появява като източник в научни публикации. Само че авторът е изписан по различен начин – Paul Christie. Единственото споменаване на това име е в източниците на научна публикация с автор Гергана Йорданова в том 39 на списание „Information & Security: An International Journal (ISIJ)“, който е сборник с доклади от научна конференция.
„Information & Security: An International Journal (ISIJ)“ е рецензирано англоезично научно издание с отворен достъп. Редакторският борд на списанието се състои от старши изследователите в секция „Информационни технологии в сигурността“, част от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.
Източникът, цитиран от авторката, е следният: Paul Christie, „Ukraine’s Fate no One Cares“, Professional Public Conversation by the European, Economic Bulletin (Bremen, Lower Saxony, Germany, June 2014). Той е поставен като бележка след следния пасаж от нейния текст: „Украинският държавен дълг се превърна в цел на хибридна заплаха, както и нова тиха, латентна форма на хибридна война. Не на последно място, превърна се в средство за колониална експлоатация, регионално и субрегионално влияние от страна на Русия“.
Съдейки по контекста, изглежда, че авторката използва текста, за да онагледи тезата си, че Украйна е жертва на „хибридна заплаха“ от страна на Русия. От начина на цитиране не може да се заключи, че става дума за „научна публикация“ с автор Пол Кристи. Всъщност, много е вероятно името Пол Кристи да е част от заглавието на текста – медиите често ползват този похват, когато искат да изведат цитат от конкретна личност в заглавие. И когато медийната публикация няма автор, името на цитирания се оказва най-отпред.Научна публикация с такова заглавие не може да бъде открита. Проверка в Google Scholar показва, че единствената поява на цитираната публикация с автор Пол Кристи (Paul Christie) е именно като част от библиографията на други публикации на същия автор (Гергана Йорданова), включително споменатата.
Проверка в Publons (част от групата Clarivate) показва, че не съществува автор с такова име (както е изписано в библиографията на научната статия). Мрежата включва над 3 милиона изследователи от целия свят. Особено за англоезичен автор, при това професор в американски университет, е близко до невъзможното да не фигурира в базите данни с научни публикации.
Журналист от екипа на Factcheck.bg се свърза с Велислава Дърева, с молба да ни предостави източниците, които е ползвала за написването на своя текст. Тя обясни, че е било твърде отдавна и не помни, но е гледала видео с въпросния Пол Кристи. Журналистката потвърждава разговора си с нашия екип в профила си във фейсбук. В поста си добавя и източник, който твърди че е ползвала, но който не цитира в разговора си с нас. Това е една от двете публикации на български, в които Пол Кристи „дебютира“ у нас – тази на Cross.bg.
Дотук беше стигнало нашето проучването по темата. Заключението ни беше, че не може да се потвърди или отрече по безспорен начин автентичността на информацията и самоличността на източника.
За източниците на източниците
Поводът да се върнем към тази история е превръщането ѝ в тема за публичен спор, в който беше знамесено и името на Factcheck.bg. Юлиан Попов (журналист, енергиен експерт и бивш министър на околната среда) публикува статус във фейсбук, в който разказа историята на „несъществуващия“ Пол Кристи. Текстът на Юлиан Попов беше препечатан в редица медии и споделен многократно във фейсбук.
На свой ред Съюзът на българските журналисти (СБЖ) публикува на сайта си интервю с Велислава Дърева, взето от Къдринка Къдринова. Във встъпителната част на интервюто се прави опит за проверка на фактите, изнесени от Юлиан Попов.
„Първо, „статия“ на Велислава Дърева, озаглавена „Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия“, не съществува“, се твърди в текста. Както обаче показахме, независимо дали г-жа Дърева сама е публикувала откъса във фейсбук или някой друг го е направил, той е препубликуван от редица сайтове и така е заживял собствен живот – със заглавие, снимка и автор.
„Проверката на СБЖ“ установява още, че източник на г-жа Дърева не е сайтът, посочен от Юлиан Попов (Darik.News English, който няма нищо общо с DarikNews.bg), а са „български информационни агенции“. Сред аргументите за това е бележка под текст, публикуван в онлайн изданието „Труд“ на 6 март 2022 г., който е идентичен с този на Cross.bg от юни 2014 г.
Бележката гласи:
„Този текст е публикуван през лятото на 2014 година в наши информационни агенции. Сериозно проучване на „Труд“ не намери категорично доказателство за личността и длъжността на посочения за негов автор. Въпреки това го публикуваме поради удивително точно описания политико-икономически сценарий, по който се развива военният конфликт в Украйна. Очевидно още преди 8 години планът за днешните събития е старателно обмислен и развиван, за да се стигне до кървавия финал днес.“
От бележката става ясно, че „Труд“ също не е успял да открие „категорично доказателство за личността и длъжността“ на Пол Кристи. „168 часа“ също прави проверка и стига до същата задънена улица. Пол Кристи не може да бъде открит, още по-малко да бъде доказан неговия авторитет като източник – няма никакви данни, че подобна личност съществува в научната общност или на някаква друга висока обществена позиция.
В текста на СБЖ се припомня „базисният факт“, че става дума за публикации (статията на Велислава Дърева и „интервюто на Пол Кристи“) отпреди осем години. Припомня се също, че източник е българската агенция Cross.bg, която на свой ред цитира Ruposters.ru – източникът, цитиран и в „Труд“. Всичко това, заключава „проверката“, „няма как да хвърля в параноя за „фалшивост“ българската „мързелива“ журналистическа колегия“. Въпросът за това кой е Пол Кристи и съществува ли изобщо не се коментира в интервюто.
От това обяснение изглежда, че е достатъчно да се позовеш на някакъв източник, без оглед на неговата надеждност и достоверността на информацията, за да си изпълнил журналистическата си отговорност. А както става ясно от всички представени до момента факти, именно подобна практика е позволила медийният образ „Пол Кристи“ да се роди преди осем години и до днес да шества необезпокояван от източник на източник.
За пропагандата
В интервюто за СБЖ Велислава Дърева споменава обаждането от журналист на Factcheck.bg:
„Оттам преди време ми звъня един любезен глас да ме пита пак за Пол Кристи. Обясних същото, което вече казах и тук. Заради тях се сетих и за едно видео, което бях гледала през 2014-та с този Пол Кристи. Потърсих го пак, но се появи черен екран с надпис, че това видео вече е недостъпно.“
Няма да преразказваме разговора, който беше неофициален (off the record), само ще потвърдим, че тя наистина споменава, че е гледала видео. Пред „168 часа“ журналистката казва, че е „слушала негово видеоинтервю“ и дори дава описание на човека – „пълен мъж с бяла коса“. Никъде не открихме следи от подобен запис с участието на самия „Пол Кристи“. В някои от руските публикации по темата намерихме единствено линкове към описаното по-горе видео „За лицемерието на САЩ“.
В интервюто за СБЖ обаче Велислава Дърева прави напълно невярно твърдение относно Factcheck.bg – че е „клон“ на някаква незнайна организация:
„Мога да изброя поименно, ако някой се интересува, много компании и организации, посветили се на заливащата ни отвсякъде пропаганда. Но си имам две „любими“ структури, които под предлога, че се борят с „фалшивите новини“, всъщност ги произвеждат и тиражират. Това са „Стоп-фейк“ и „Факт-чек“. „Факт-чек“ има клон и в България.“Както е обявено на нашия сайт, Factcheck.bg е инициатива на Асоциацията на европейските журналисти-България. Екипът ни се състои от български журналисти (също обявени на сайта ни), базирани в България. Не сме „клон“ или каквато и да било част от друга съществуваща организация – без това по презумпция да е нещо лошо, както се внушава в интервюто.
В него става дума и за източниците ни на финансиране. Според нас фактът, че те са публично оповестени, е признак за прозрачност. А какво „произвеждаме и тиражираме“ всеки може да прочете на сайта ни. Във всяка публикация са посочени всички източници на информация, които сме използвали (а преди това внимателно сме проверили), така че всеки читател може сам да направи своите изводи. Това се отнася и за публикацията, спомената в интервюто – „Няма доказателства за убити българи в сблъсъците в Одеса на 2 май 2014 г.“.
Заключението
Осем години след дебюта си в медиите „Пол Кристи“ продължава да е мистификация. Удобната му поява през пролетта на 2014 г., още по-удобните му тези и пълната липса на публична информация за неговата самоличност говорят по-скоро в полза на версията, че става дума за пропаганден ход на Кремъл. Добре известна е стратегията да се използват „западни“ говорители, чрез които руските пропагандни тези да се представят като легитимни гледни точки. Но отдалечеността във времето и възможността някои събития и факти да не могат да бъдат проследени към днешна дата трябва да се вземат предвид, преди да бъде направено категорично заключение.
Това, което може категорично да се заключи обаче, е друго: има проблем с разбирането за достоверност и надеждност на източниците на информация в българските медии. Посочването на източника не е достатъчно, за да бъде определена информацията като „вярна“.
Особено ако е непознат и неавторитетен, и особено ако е само един. Ако няма проверка както на самия източник, така и на информацията, изнесена в него, това не може да бъде определено като отговорна журналистическа работа.
Наличието на източник не е краят – това е началото на журналистическото проучване.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “За истината”.
