„За истината“ препубликува анализ на Васил Петков от „Клуб Z“.
Какво става в Бояна? И в “Росенец”? Новините ни показват дърветата, но не и гората. За нея все още говорят под сурдинка отделни наблюдатели. А “гората” е, че виждаме война между двама олигарси. Да ги наречем Тънкия и Дебелия.
Те воюват за това кой отсега нататък да представлява българските турци в парламента и да осребрява тяхната лоялност към България. Това е тъжно и опасно. Тъжно е, защото разголва фасадността на българската демокрация.
Опасно е, защото олигархичната война може да се изроди в етническо напрежение и, не дай Боже, в конфликт. Последните, най-ожесточените засега, сблъсъци във войната са за нещо, което в зората на прехода наричахме “атрибути на властта” – дворци, които в България се наричат по турски – сараи.
Какво общо има либералната демокрация с всичко това?
Дебелият ги взе юридически от Тънкия и се опитва да го изгони от тях физически. Хранени хора на Тънкия направиха жива верига и се сблъскаха дори с полицията, за да не позволят това.
Първият въпрос, който човек си задава, когато се опита да види голямата картина, е какво общо имат демокрацията изобщо и върховенството на закона в частност с олигархията? Нищо. Какво общо имат с нея сараите (атрибути на тоталитарна власт) и боевете за тях? Пак нищо. Те имат повече общо с феодализма и с комунизма. Боят е за зимния и летния дворец на Тънкия.
Сцената на тези олигархии и боеве обаче е България – една формално европейска и либерална демокрация. И те вече няколко дни са първата ѝ политическа новина.
Медиите не са глупави. Те знаят защо тази новина е важна. Само дето не смеят да го изрекат докрай. Което също е проблем на българската либерална демокрация.
Сестринските партии, обръчите от фирми и порциите
За капак – битката официално е между две крила на политическа формация, която принадлежи към европейското либерално семейство. Където са най-заклетите врагове на олигархията и най-пламенните защитници на демокрацията и върховенството на закона.
Как така – би попитал правоверният европейски либерален демократ – лидери на наша сестринска партия са олигарси, които се борят за сараи? Точният отговор знаят българските тайни служби и комунистическите им предшественички, с които Тънкия доказано е свързан. В зората на прехода те бабуваха на неговата либерална партия, за да не позволят в България етнически конфликти като в бивша Югославия.
В замяна елитът на тази партия получи: (а) неофициален статут на гарант на правата и свободите на нейния електорат, които бяха грубо погазени при комунизма; (б) възможност безнаказано да се обогатява по съмнителни начини при преразпределението на националното богатство през прехода.
Символи на този елит станаха “обръчите от фирми” и “порциите” (служби, работни места, бизнеси, европейски средства), които той раздаваше по места. Това се нарича клиентелизъм, който също няма нищо общо с либералната демокрация.
Тънкия имаше нужда от Дебелия. И обратното.
Откъде при Тънкия се появи Дебелия? Те взаимно си трябваха. Разходите на оялия се елит и на партията му растяха, някой трябваше да ги покрива. Освен това, когато политиката е основният ти бизнес, имаш нужда от свои правосъдие и медии – власт, в която Дебелия беше и все още е добре свързан и сектор, в който той сериозно беше инвестирал.
От друга страна, в европейската либерална демокрация България успешният бизнес е все още труден, ако не и невъзможен без як политически гръб. Тоест без партия, която има постоянен, верен и дисциплиниран електорат и си е извоювала името на незаобиколим фактор при поделбите на властта.
Така че сделката беше пари срещу власт и власт срещу пари или пари-власт-пари прим. Вече няма да питам какво му е либералното и демократичното на всичко това.
Как тънко-дебелата симбиоза се превърна в конфликт? Тънкия го каза точно: Дебелия прекали. Той започна настоятелно да търси дивидентите от инвестицията си в партията на Тънкия. Първо му дадоха съпредседателско място, но то не го задоволи. Той поиска цялата партия и изгони хранените хора на Тънкия, които бяха против. В отговор Тънкия събра хората си и заедно изключиха Дебелия и неговите хора от партията. Дебелия отвърна като близки до него отнеха главния бизнес на Тънкия и поискаха той да напусне летния и зимния си дворец, в които се оказа, че е бил наемател. Успоредно, правосъдието започна да разследва тлъст необезпечен заем от държавна банка, с който Тънкия през посредници е финансирал свои разходи.
Заложници на олигархичната война
Социалните мрежи предрекоха, че след изключването и оценката, че е “прекалил” с Дебелия поне политически е свършено. Но по-наблюдателните наблюдатели възразиха, че неговите връзки, пари и влиянието им по места не бива да се подценяват.
Но и Тънкия не е изиграл всичките си козове. Подозират го, че пази мръсни тайни на прехода, които са застраховката му, гарантираща безнаказан олигархичен комфорт в европейска демокрация повече от три десетилетия. И нищо чудно сблъсъците край сараите да са заради достъп до някои от тези тайни.
Заложница на олигархичната война е България. Защото, случайно или не, фронтовата линия днес минава между българи и турци по върховете на разцепената партия. Защото единият олигарх изгуби рентата, която получаваше в замяна на мира и защото могат да се намерят изкушени да мъстят с етническата карта. Най-сетне – защото една турска радикализация би повлякла реципрочна от страна на българския национализъм, избуял сред кризите в последните години.
За да бъде решен един проблем, той първо трябва да бъде назован. Проблемът не са българските турци. Техните права и свободи са гарантирани не от лидери и техните котерии, а от закона и от членството на България в Европейския съюз.
Проблемът е олигархията, от чиито нокти тези наши сънародници трябва да бъдат освободени. А за това трябват независимо правосъдие и медии и прозрачен и честен политически процес, в който всеки да може свободно и по съвест да избере своите представители. Това е задачата пред държавата и пред партиите ни. Те са на ход. Срокът е 27 октомври.
