Далеч от медийното пространство се случват хубави неща, без някой да разбере за тях. Миналата сряда, в работно време, група приятели от Варна и Аксаково почистиха една от пътеките между Аладжа манастир и квартал „Виница“. Гора, полянки, чешмички, разходка, екология, раздумка…: куп приятни и смислени изживявания! – в едно.
Това бяха хора, работещи в туристическия бранш. Фирмата им е партньор по проект за опазване на българките брегове. Понякога тя развежда туристи из гористите райони край Варна. Но почистването не бе пряка задача по изпълнението на проекта. Не бе и само заради туристите, макар че скоро ще бъдат водени по маршрута. Просто
всички тези хора обичат природата, ценят я,
също и предлаганите от нея история, култура – а каквото обичаш, грижиш се за него! По същата причина преди десетина дни те чистиха и на Побитите камъни.
Групата вървя по червената маркировка. Почти целият маршрут преминава през природен парк „Златни пясъци“. Чисто е, отпадъци има основно по местата за пикници. Обаче с наближаването на „Виница“ и вилната зона „Добрева чешма“ нещата стават ескалиращо непоносими – хората са замърсявали тук, че и там, навред… Цели микросметища! И нашите приятели напълниха чувалите.
Обаче къде да ги изхвърлят? Наличните контейнери в района преливат! И ето ти го огромният проблем – сметта не се извозва навреме, контейнерите са малко, боклукът зарива околното пространство. Такава е ситуацията точно около Аладжа манастир и асфалтовия път към него. Туристически обект, гордост на Варна, хиляди го посещават… – а самите контейнери директно си стоят върху боклука.
Не места за прибиране на смет, а за… неприбрана смет!
Нормално ли е?
А когато боклуците си стоят, и глутници помияри почват да се навъртат. Миризми, гнусотия. Не е за разправяне…
„Преди да говори за какъвто и да е туризъм, община Варна трябва да почисти собствения си двор – площадите, тротоарите, горичките, обекти като Аладжа манастир… От нея зависи, никой друг!“, коментира гневно Веселин Едров, мениджър по устойчиво развитие в „Дестинейшън Туристик Сървисис“ – България.
„Мръсотията създава големи проблеми при определянето на маршрутите на туристите. Гледам да заобикаляме селските сметища. Опитваме се сами да чистим черните пътища, по които ги прокарваме“, каза и Красимир Стефанов, фрийлансър в туризма, специализирал се в труднодостъпни културно-исторически и природни обекти.
И още един проблем от еко акцията по маршрута – много мокри кърпички. Дребни, не се забелязват уж, но пък не се разграждат – ако не се почистят, остават завинаги. Затова, уважаеми хора, не хвърляйте мокри кърпички в природата! Въобще нищо не бива да се хвърля,
слага се в раницата –
хвърляш после на съответните места в цивилизацията. Ако са препълнени, както в настоящия случай, тормозиш властите да си свършат работата – друг начин няма.
Какъв е големият извод от това чистене край Аладжа манастир и „Виница“, би попитал читателят. Никакъв – със статията просто казваме, че обичащи природата хора от туризма я чистеха, понеже без нея не само туризмът, ами и всичко е немислимо – никаква случка според стандартите на официалния медиен поток, но важна за нас, списващите статията. Е, ако някой от община Варна или Аксаково (навред е проблемът) се
самосезира без тормоз,
прочитайки я – супер!
Но тази кратка история би била непълна, ако не съобщим за самия проект. Защото той е по-общата част от тия хубави случващи се неща, неизвестни за широката аудитория.
Проектът е тригодишен, по него се изследва и почиства замърсяване по плажове, дюни, въвличат се студенти, ученици… Скоро се почистиха зона на варненския аспаруховски плаж, ценни местообитания, предстои на Шкорпиловци и т.н. Въвличат се и местното население, хотелиери, туристи – понеже, знае се, че ако властите вредят повече
с бездействия, хората, хвърляйки – с действия.
Изпълнител на проекта е институтът по океанология към БАН. Финансирането е от фондация на „ДЕР Туристик“, голям германски туроператор. Той, като част от корпоративната си социална отговорност, безвъзмездно подпомага дейности по екологична устойчивост из целия свят. За финансирането се кандидатства при немалка конкуренция. Българският проект се реализира редом до такива в Танзания, на Малдивите и т.н. Затова той е не просто нещо хубаво, но и успех на замесените от българска страна (освен института, и споменатата фирма „Дестинейшън Туристик Сървисис“, дъщерна на групата „ДЕР“). Но защо обществеността не знае за начинанието? Ами, дължи се на особеностите в нрава на хората от института по океанология – гледат си там техните преки неща, не им хрумва, че разгласата само би била от полза за подобни инициативи.
Както и да е. Каквото – такова. Хубавите неща следва да се популяризират, правим го, а самата природа – знае се!
Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.
