BG | EN

Тролски мрежи и дийпфейк на прицел. Какво предвижда планът на ПП-ДБ срещу дезинформацията

Снимката е илюстративна/ Pixabay.

„За истината“ препубликува анализ на Катерина Василева от „Свободна Европа“.

Интернет тролове, фалшиви реклами с известни личности, анонимни сайтове, които забогатяват от сензационни статии. Част от управляващите в България предлагат всичко това да се регулира с промени в закона. Опонентите им виждат цензура. Какво точно се случва?

Певицата Хилда Казасян признава, че страда от гъбички, и рекламира лекарства против този проблем. Подобни заглавия се появиха през януари в различни сайтове и социални мрежи.

Така „рекламата“ с лицето на Казасян достигна до хиляди хора. Но се оказа, че не е истинска. Тя съдържа фалшифицирани записи на певицата чрез т.нар. дийпфейк технологии, за да изглежда сякаш тя рекламира съмнителен продукт.

Сайтове, които разпространяват такива „реклами“, ще трябва да плащат глоби, ако влезе в сила нов закон с мерки срещу дезинформацията. За дезинформация се смята умишлено създаденото съдържание, което е невярно, неточно или подвеждащо и причинява вреда на обществото.

Законопроектът беше представен в понеделник от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) за публично обсъждане и стана повод за дискусии преди да е внесен в Народното събрание.

Той предвижда временно да се спират сайтове и реклами с незаконно съдържание и да се взимат мерки срещу т.нар. „тролове“ – фалшиви профили в социалните мрежи, които често публикуват невярна или пропагандна информация срещу заплащане.

Мерките бяха обявени като проект за промени в Закона за електронните съобщения. Те идват няколко месеца след като Министерският съвет (МС), от който и ПП-ДБ е част, пусна за обществено обсъждане изменения в същия закон.

Целта е в българското законодателство да се приложи европейски регламент за цифровите услуги, който беше приет през 2022 г. Той изисква по-голяма прозрачност от най-големите онлайн платформи като Фейсбук и Екс (бившия Туитър) и говори за предотвратяване на „незаконни дейности“ и дезинформация. Като закон, приет от ЕС, е задължително да бъде въведен и в България.

Проектът на ПП-ДБ обаче беше посрещнат със смесени реакции. Някои видяха в него знак, че институциите в България полагат усилия да се справят с проблема с дезинформацията. Други обаче заподозряха опит да се наложи цензура. Кое е вярното?

Какво включва проектът

Проектът предвижда затягане на контрола предимно върху мрежите за реклами и т.нар. „много големи онлайн платформи“. Има се предвид социални мрежи, които имат повече от 1 млн. потребители в България. Най-яркият пример за такава платформа е Фейсбук.

Законът няма да се занимава със съдържанието на статии, профили и реклами в тези канали, а ще засяга механизмите им на разпространение.

Ако парламентът одобри проекта на ПП-ДБ, държавата ще получи повече правомощия да противодейства на проблеми като:

  • Злоупотребите с фалшиви „тролски“ профили

Проектът дефинира т.нар. „тролски ферми“ като „групи от неавтентични потребителски профили“. Те могат да се ползват за организирани дезинформационни кампании в социалните мрежи, които манипулират общественото мнение. Според вносителите това е особено опасно, когато предстоят избори.

Предложението е платформи като Фейсбук да са длъжни да идентифицират такива групи профили и да вземат мерки за тяхното ограничаване съгласно своите собствени правила.

  • Печалбата на анонимни сайтове, които с рекламни кампании популяризират статии с дезинформация

В България има много сайтове с неизвестни собственици, които публикуват сензационни статии с дезинформационно съдържание. Те лесно печелят аудитория, а оттам и пари, защото съдържат реклами.

Законопроектът цели да спре тази практика и да задължи рекламните мрежи да идентифицират собствениците на сайтовете, с които работят. Сайтове и рекламни мрежи, при които няма прозрачност, ще могат да бъдат временно спирани.

Това няма да блокира всеки сайт, който публикува дезинформация. Ако един такъв сайт е прозрачен и не използва незаконни методи, за да се популяризира, той няма да бъде засегнат.

  • Заблуждаващите реклами, които използват дийпфейк с известни личности

В тази точка попадат „рекламата“ на Хилда Казасян и всички други реклами на хранителни добавки с дийпфейк видеа на музиканти, лекари, журналисти и т.н. В законопроекта пише, че ще има глоби и имуществени санкции за сайтовете и рекламните мрежи, които разпространяват такива видеа.

За прилагането на новите мерки ще отговарят предимно 2 органа:

  • Комисията за регулиране на съобщенията (КРС);
  • Министерството на електронното управление (МЕУ).

Те ще могат да изискват информация и отчет от големите социални мрежи като Фейсбук, за да следят доколко те ограничават разпространението на дезинформация и незаконно съдържание. Ако платформите нарушават този закон, ще трябва да плащат глоби.

Нужен ли е такъв закон

Индексът за медийната грамотност от 2023 г. показва, че България е най-уязвимата на дезинформация държава от Европейския съюз. Това е проблем, защото дезинформацията води до ниско гражданско участие и влошено критично мислене.

Близо 70% от българите използват Фейсбук, за да следят новини, а изброените дезинформационни кампании се развиват най-бързо именно там. Същевременно такива глобални платформи започват да се регулират на политическо ниво едва през последните години.

Ралица Ковачева е доктор по журналистика и главна редакторка на платформата за проверка на факти Factcheck.bg. Заедно с Никола Тулечки тя е авторка на изследване, което проследява как развлекателни Фейсбук страници с голяма публика се използват за дезинформационни цели.

В изследването се припомня, че Фейсбук има свои вътрешни правила, според които трябва да ограничава невярна информация, неавтентично поведение на профили и координирано споделяне на едно и също съдържание. В българския Фейсбук обаче не се наблюдава да се спазват мерките за ограничаване, заложени от самата платформа, пишат авторите.

Проектът на ПП-ДБ предлага подобни мерки, но на ниво законодателство. Според Ковачева това е правилен подход, защото следва подхода на платформите. Тоест, „насочен е към неавтентичното поведение и координираното споделяне като начин за разпространение на вредно съдържание, а не към самото съдържание“.

Има ли съмнения за „цензура“

В сряда лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов произнесе в парламента декларация против законопроекта на ПП-ДБ, който според него цели да наложи „пълен информационен контрол над българското общество“ и „диктатура в социалните мрежи“.

На подобно мнение е и Съюзът на българските журналисти (СБЖ), който определи проекта като „чиста проба държавна цензура“ и го оприличи на пропагандното Министерство на истината от антиутопичния роман на Джордж Оруел „1984“.

Депутатът от ПП-ДБ и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов опроверга тези твърдения и написа в профила си във Фейсбук, че „всички мерки са насочени към механизмите на разпространение, а не към самото съдържание, с цел гарантиране на свободата на словото“.

„Гарантирането на свободата на изразяване не позволява на законодателя и още по-малко на изпълнителната власт да определя кое е фалшива новина и кое – не“, пише и в мотивите към законопроекта, който според вносителите не създава опасност от налагане на цензура.

Председателят на „Интернет общество – България“ Вени Марковски би подкрепил дори по-сериозни мерки срещу дезинформацията. Според него проектът на ПП-ДБ се занимава със „странични проблеми“ като „тролските ферми“ и рекламите и трябва да обърне повече внимание върху съдържанието.

„Злоумишлените актьори, които искат да разпространяват такова съдържание, едва ли се интересуват от законите в България и може да решат да ги заобиколят“, казва Марковски. По думите му, без да нарушават закона, тези групи могат да продължат с „общественоопасната си дейност“.

Регламентът на ЕС за цифровите услуги, с който България трябва да съобрази законодателството си, не говори за налагане на цензура. Той включва мерки за прозрачност на големите онлайн платформи и ги задължава да противодействат на незаконното съдържание и злоупотребите. Законът делегира надзора над платформите на самите държави членки.

От август 2023 г. тези правила се прилагат за мрежи с над 45 млн. потребители в ЕС, а от 17 февруари тази година ще важат за всички онлайн платформи.

 Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

България и ромите: Макар и бавни, промените са възможни

"Вие, българите, сте богати, имате мивки с течаща вода", казали ромските жени пред медиатори - доверените лица на хората от махалите, които обясняват, съветват, успокояват. Те са мост и преводач през различни култури.

Започват проверки за незаконни каравани и кемпери по Южното Черноморие

Областният управител Пламен Янев уточнява, че проверките не търсят конфронтация с гражданите и налагане на санкции, а да се ограничат незаконните къмпинги.

Водата във Видин и в 21 села няма да бъде годна за пиене през почивните дни

Причината е предстоящата пролетна дезинфекция

Още анализи

„И в двата варианта е неправилно“. Защо тайната среща между Коцев и Сарафов е проблем

Главен секретар на МВР говори с главен прокурор. Какъв е проблемът? Проблемът настъпва, когато първият може да се окаже потенциален обвиняем, но вторият му съдейства да остане само свидетел. Престъплението е хипотетично, но ситуацията е реална. И тя не изглежда добре, откъдето и да я погледне човек.

В това служебно правителство няма почти нищо служебно

В новия служебен кабинет няма почти нищо служебно. Той е поредното доказателство колко фалшив е този формат в България. А задаващите се избори ще са може би най-трудните. Защото не предлагат ново бъдеще.

„Бухалката“ на ДАНС и въпросът с часовника на Живко Коцев

ДАНС избра кога да нанесе удар по ръководството на митниците. Такива акции са "бухалки". Но избирателните действия на ДАНС са само едната страна на медала. Главният секретар на МВР със сигурност дължи публични обяснения.