Три нови истории. Но те не отменят сбогуването с Борисов.

Бойко Борисов пред актива на ГЕРБ
Снимка: Фейсбук видео

За истината публикува анализ на Даниел Смилов за Дойче веле

България от няколко месеца живее в криминале. „Сбогом, мой красавецо“ е може би най-подходящото заглавие за произведението, което страната и нейният премиер списват, докато той благоразумно обикаля региони, отдалечени от столицата.

През последните дни в сценария бяха добавени няколко нови елемента, които едва ли ще променят крайната развръзка, но пък засилват интригата.

На сцената се качиха руски шпиони (отново), македонски харамии и една прекрасна госпожа.

България и Русия: думи и дела

Руските шпиони в българското криминале са по-скоро баналност. Тяхното разкриване не изненадва никого – въпросите по-скоро са защо то се случва точно сега и защо не се случва по-често. Отговорът на първия въпрос е по-ясен: в момента и правителството, и прокуратурата имат интерес да позакрепят доверието (доколкото го има) на западните партньори.

Разбира се, няма спор, че разкриването на чуждестранни шпиони е позитивен факт, демонстриращ, че имунната система на България все пак функционира. Борисов дори използва случая да сподели свой разговор с Путин, в който нашият представител е предупредил изрично руския президент, че у нас такива шпионски номера не минават.

Приказките са едно, действията обаче са друго. Владимир Владимирович сигурно се е зачудил на това съобщение, като си е припомнил българската позиция (формулирана от правителство на Борисов) по казуса „Скрипал“. Тогава България застана на руската страна („няма достатъчно доказателства“). И то при положение, че хора, свързани с руските служби, преди това са провели сходна операция на територията на България (срещу Гебрев).

На думи руските номера не минават, на дела обаче не е съвсем така. А пък и от руска гледна точка важното е, че България си построи със свои средства паралелен на вече съществуващ газопровод, за да може Русия да пуска газа, откъдето реши – било през Турция, било през Украйна. А България да му мисли, ако САЩ наложат санкции върху проекта: тогава, дори газопроводът да не се реализира, масрафът ще е за нас, а може да платим и неустойки на руската страна.

Така казусът с руските шпиони повдига всъщност наистина сериозен въпрос: как става така, че България – страна-членка на НАТО и ЕС – се оказва почти винаги в разкрачено положение по отношение на определени руски интереси. Купихме си реактори, които уж не сме поръчвали, построихме си газопровод, който може да се окаже нов експонат в музея на неизползваната руска техника, поправяме си руски самолети и танкове и т.н.

В една такава ситуация е задължително от време на време да разкриваме руски шпиони, защото иначе мнозина ще се чудят към кои алианси всъщност принадлежим.

„Истината“ за македонците

Сравнително малките държави могат да имат тежест в международните отношения само ако спазват следните правила (скандинавците са разработили тази теория). На първо място позициите им трябва да са принципни и последователни. Оттам нататък те трябва да съумяват да изграждат коалиции и да имат ресурсите да отстояват заетите позиции.

България следва византийската, а не скандинавската школа: променя позицията си така, както устройва интересите ѝ към момента. Проблемът е, че Византия е била империя, с която светът е трябвало да се съобразява, докато България днес е просто суверенна страна в рамките на един съюз от 27 държави. Със своенравно, безпринципно и егоистично поведение няма как да имаме тежест и влияние.

И тук стигаме до македонските харамии. По време на европредседателството България повиши тежестта си в ЕС, като зае принципна позиция за разширението на Съюза към Западните Балкани. Създаде се и коалиция от страни – в ЕС и на Балканите, които заедно с България застанаха зад тази кауза. Последваха конкретни стъпки към подобряване на отношенията между страните в региона – особено между Гърция и Македония, която дори промени името си на Северна Македония. Всичко това беше и е в български интерес – интегрирани Балкани биха изстреляли всички страни в региона в по-висока орбита на развитие.

Криворазбрани „патриоти“ обаче, облечени във войводски униформи, са на път да сложат гегата си в колелата на този исторически процес. Вицепремиерът Каракачанов обяви, че ние ще блокираме преговорите със Северна Македония, ако тя не признае Гоце Делчев за българин (и не приеме българската версия за историята като цяло). Това не е солова акция на ВМРО – уви, ГЕРБ и Борисов подкрепят цялостната промяна в позицията ни.

За ВМРО това сигурно ще донесе няколко националистически гласа повече, но резултатът за България е чисто отрицателен. Първо, позиционираме се като основен проблем за Северна Македония по пътя ѝ към ЕС – това няма как да ни създаде приятели в тази страна. Второ, искаме от една държава нещо, което е безпрецедентно: да се откаже от собствената си версия за идентичността и историята си.

Дори тази версия да не е исторически вярна, историята не е въпрос на преговори между държави. Историческата истина се доказва с изследвания и проучвания, а не с изнудване на преговорна маса. Подобни изнудвания носят само обида, която не се забравя.

Трето, вместо наистина да подобряваме свързаността ни с Македония (пътища, комуникации и т.н.), ние си губим времето с „договаряне“ на историята. И четвърто, позицията ни в ЕС става точно толкова неразбираема за останалите държави, колкото беше и позицията на Гърция за името на Македония. И какво „спечелиха“ гърците накрая? Македония стана Северна Македония, което само напомня, че някъде има и южна. По същия метод това, на което ние можем да се надяваме, е да разделим историята на две: северна и южна история.

Всичко това внася комедийни елементи в криминалето, но демонстрира и един дълбок проблем. За да се закрепи на власт за месец-два повече, Борисов е склонен да се откаже от ключови приоритети на страната – с цел да си подсигури послушанието на „патриотите“. Допускането на искането им конституцията да се поправя чрез референдуми и те да се провеждат по всякакви въпроси е точно такъв вреден компромис. Той може да тласне страната в тежка популистка траектория за години напред.

Прекрасната госпожа

Но да завършим с нещо хубаво – с прекрасната госпожа. Според думите на Борисов, освен дронове, президентът Радев му праща и красавици, които да му снимат шкафчето и да слагат пари и злато в него. Е, този обрат в сценария вече излиза извън стандартните клишета – това трябва да се признае.

Прокуратурата сигурно ще тръгне по следите на този злокобно-пикантен план за злепоставяне на всенародния любимец и разказвач на все по-невероятни истории. Което обаче не отменя процеса на сбогуване с него.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам