„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле„.
България е в поредната предизборна кампания и най-важното, което ще се случва, е свързано с резултатите от парламентарния вот на 19 април. Хората не бива да губят изборите от погледа си, защото залогът ще е огромен. Уви, много от нещата, които се натрапват в общественото съзнание сега, са по-скоро димки, истерии и разсейващи маневри.
Какво се случи през последната седмица
Съставено беше служебното правителство „Гюров“, което е и технократично, и политическо. В него доминират близки до демократичната общност и ПП-ДБ, макар че не става дума за политици от предните редове на тази коалиция. При съставянето му и координацията с ПП-ДБ е била минимална. Но така или иначе кабинетът ще бъде свързван и атакуван (от кажи речи всички) като кабинет най-вече на ПП-ДБ.
Бързо беше инкасиран правителствен гаф с назначаването на Стоил Цицелков за вицепремиер, отговорен за честни избори. Реакцията на Гюров по отстраняването на министъра беше навременна и адекватна, а и самите обвинения срещу Цицелков бяха не за експертизата му, а за неизвестни до този момент репутационни петна в биографията. Правилно е хората на държавна длъжност да нямат репутационни петна. Правилно би било и това да не важи само за свързани с ПП-ДБ политици.
Историята около „Петрохан“ продължи да се използва политически и да се приписва на ПП-ДБ. Като преди всяка предизборна кампания, и в тази имаме удар по коалицията от служби и прокуратура. Информацията се използва така, че да внушава някакви неясни политически свързаности отвъд природозащитничеството на рейнджърите. Но историята „Петрохан“ си е криминална, а може да се разкаже и по много различни начини. Самият факт, че хора от групата най-вероятно са сътрудничели на службите (ДАНС) прави казуса двузначен: за да прикрият собствената си отговорност, служби и прокуратура я прехвърлят на друг. Така или иначе с този казус грозно ще се злоупотребява, като накрая печеливш от историята може да се окаже основно Румен Радев.
Самият той пък е толкова ангажиран в партийно строителство, че на практика го няма на терен. Апетитът му нарасна с първите социологически прогнози и в кампанията той явно ще се бори за пълно мнозинство срещу всички други партии. Затова нападна и кабинета „Гюров“ веднага след като беше съставен.
Президентът Илияна Йотова също опита да се дистанцира от Гюров и да прехвърли вината върху промените в конституцията. В този смисъл кабинетът остана „сираче“ и няма да може да разчита на политическа помощ нито от парламента, нито от президентството. Политическият тарикатлък на останалите най-вероятно ще доведе до консолидация на демократичната общност, която този път има пълното право да се счита за нападната от всички страни. А и обществените симпатии може да отидат в полза на този, който в суматохата все пак се опитва да свърши работа, докато другите си правят тънки сметки.
Единственият ход на Гюров е да бъде последователен и да направи това, което е обещал. Да започне с нужните промени в МВР, да осигури – доколкото може – финансова стабилност на държавата през следващите месеци, докато същевременно води кръгова отбрана срещу служби, прокуратура и политически опоненти.
Най-големият шанс на Гюров е, че самото присъствие на правителството му в политиката е демонстрация на това, че не е необходимо България да се управлява от крипто-путинисти или от корумпирани лица, окопали се в службите. Има и трети път, макар че всеки, който тръгне по него, ще бъде атакуван отвсякъде. Правителството може да се легитимира само чрез добър пример, като с поставянето от министър Янкулов на въпроса за Сарафов пред ВСС. Отказът на прокурорската колегия да избере нов и.ф. главен прокурор е скандал и директно нарушаване на ясен закон. Тези, които го правят, всъщност уронват престижа на съдебната власт и не би трябвало да са в нея: все в някакъв момент те ще понесат отговорността си за отказ да приложат закона. Силата на безсилните е в истината, както е казал Вацлав Хавел.
Какво предстои да се случи на изборите през април
Вариантите са три, но едно нещо може да бъде предсказано още отсега. Най-късно в нощта на изборите медийната империя на Делян Пеевски ще се обърне в полза на Румен Радев, а може би и срещу Борисов. Такива пируети сме виждали и през 2009, и през 2013, и през 2014. Симбиозата между Борисов и Пеевски е материална, а не духовна. Затова тя се променя само и единствено с промени в материалната среда, каквито се очакват според всички социологически агенции.
Вариант 1: Партията на Радев е първа и близо до самостоятелно мнозинство. Така тя ще може да управлява сама, с помощ от „Възраждане“ или (макар и малко вероятно) с БСП. В този случай Радев ще бъде под много силен натиск да води реваншистка и дори антиевропейска политика. Неговите избиратели ще бъдат разделени и голяма част от тях (вероятно мнозинството) ще бъдат с такива нагласи. Натиск от „Възраждане“ също ще върви в тази посока. Във вътрешен план това сигурно ще доведе до силно рестриктивни закони и политики, познати от Русия и Орбанова Унгария. Във външен план България ще търси начини да се обвърже отново с руски енергийни проекти и да възпира европейските санкции срещу тях. Ако не в спирачка, България ще се превърне в един от неохотните участници в европейската интеграция: като резултат вероятно ще се самоизолираме от обща европейска отбрана, общи финансови и енергийни пазари. Шансове за съдебна реформа в този вариант ще има, особено ако Радев търси подкрепа от ПП-ДБ, а не от ГЕРБ или Новото начало за квалифицираните мнозинства.
Вариант 2: Партията на Радев е първа, но може да управлява само с ПП-ДБ за стабилно мнозинство. В този вариант има по-големи гаранции за това, че България ще запази проевропейския си курс и ще извърши съдебна реформа. Ще има шанс за участие в по-задълбочени форми на европейска интеграция във военния, финансовия и енергийния сектор. Гражданските права и свободи също няма да пострадат при едно такова управление. Вероятно е да се търси някакво сътрудничество от ГЕРБ за избор на ВСС, Инспекторат и т.н.: изискването за 2/3 мнозинства е стандартен инструмент за избор на независими органи, за да се осигури по-широка подкрепа за избраниците.
Вариант 3: Радев и ГЕРБ управляват заедно след изборите. В този вариант и Новото начало естествено ще се прислони към управлението през ГЕРБ. Това е и единственият вариант, при който медийната империя на Пеевски не се обръща срещу Борисов, но все пак се нагажда в полза на Радев. Шансове за смислена съдебна реформа в този вариант няма, но пък има шансове за отстояване на ако не проевропейски, то на поне проатлантически курс на България като част от сателитите на Доналд Тръмп в Европа. Този вариант е и най-амбивалентен съдържателно, защото и ГЕРБ, и новата формация на Радев имат популистки генезис и са идеологически доста аморфни. България ще се ослушва външнополитически и ще върви като цяло по вятъра, като Радев ще тегли на изток, а Борисов – на запад (или просто надолу).
Става дума за свободата в България
Ако в следващия парламент партиите са 4 или 5, то те няма да имат извинение за несъставяне на правителство. Затова и заклинанията отсега, че ще има нови избори наесен изглеждат необосновани.
Изборите през април ще са изключително важни. Те могат да отключат политически реваншизъм на недоволните от „прехода“ и да се превърнат в спирачка пред развитието и модернизацията на България. Това засега е просто вероятност, а не неизбежност. Но тази вероятност може да се засили, ако предизборната кампания се превърне в насаждане на страхове и паранои. Казусът „Петрохан“ и политическата злоупотреба с него вече демонстрираха намеренията на много от участниците.
Но въпросът е всъщност за свободата в България. Гражданите, които излязоха масово по улиците през декември миналата година, трябва да са наясно, че определени политически промени могат всъщност да доведат до ограничаване на свободите в България. За съжаление, мнозина биха се радвали от такова развитие, но все пак трябва да е ясно, че няма благоденстващи общества без свобода. Опити за създаването им продължават, но те винаги завършват доста трагично. Поне това трябва да сме разбрали от българската и световната история.
