Незаконното трасе в защитена местност „Побити камъни“, унищожило
близо 7 дка от защитената територия, е собственост на Министерството на
земеделието и горите. От там отричат да са отдавали територията под
наем. Доколкото не е упражняван контрол, а пистата е съществувала с
мълчаливото съгласие на ведомството, то е отговорно за нея, коментираха
юристи. Местното лесничейство, което управлява терена, се е
самопроверило. Твърди, че нарушения няма. От прокуратурата отказват да
оповестят данни от разследването – кой и с чие неофициално разрешение
или „затваряне на очи“ унищожи защитена територия.
Сигналът на Сергей
Верижен булдозер, който разкопава защитена местност „Побити камъни“ и
кросови мотори, които карат в природната забележителност. На такава
гледка се натъква Сергей Панайотов в края на миналата година, когато
подава сигнал до полицията и Регионалната инспекция по околна среда и
води (РИОСВ) във Варна. Мъжът, който почти всеки ден минава покрай
местността, твърди, че тук идват да карат мотористи от цяла Източна
България.
Варненската екоинспекция извършва четири проверки – на 30 и 31
декември м.г. и на 2 и 18 януари т.г., по време на които „не са установени
нарушения на режимите на защитената местност“, както и „хора и моторни
превозни средства“. Констатирани са обаче „нарушена земна повърхност,
на която е обособена мотокрос писта“ и „следи от тежкотоварна верижна
техника“. „От територията на ЗМ „Побити камъни“ е нарушена площ
около 5-7 дка. Променен е естественият облик на защитената територия“,
сочат резултатите от проверките, които бяха предоставени по Закона за
достъп до обществена информация. Според запознати обаче не е
извършено геодезическо замерване, което да установи точните размери на
нарушението.
За случая са уведомени Районна прокуратура – Варна и ГД „Национална
полиция“. За разлика от екоинспекторите, полицаите се натъкват на
мотористи. По информация от наши източници, шофиращите по време на
проверката са били непълнолетни, малолетни или с мотори без номера.
Тъй като се намирали на път извън републиканската мрежа, това дава
основание те да не бъдат задържани и да не им бъдат съставяни актове. Не
са санкционирани и за това че карат в защитена местност. Разследването е
насочено към издирване на багериста, разорал защитената територия.
От Окръжна прокуратура – Варна, където по компетентност е прехвърлен
веднага случаят, не разрешиха разгласяване на материалите по
разследването с оглед началния му етап.
От РИОСВ – Варна, очакват установяване на извършителите, за да им
съставят актове по Закона за защитените територии (ЗЗТ). Според нормативния акт физическите лица се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а юридическите – от 1000 до 10 000 лв.
Кой ще изгори?
Състезания и тренировки по мотокрос тук се провеждат от години. Трасето
е наричано „Варненския Ломел“, въпреки че официално тук трасе не
съществува. Натъкваме се на информация от януари 2022 г. на официалния
сайт на „Мотокрос България“, която гласи: Трасето се намира 10-тина
километра от Варна в близост до местността „Побити камъни“ в село
Слънчево. Почвата е песъчлива и е идеално място за тренировки през
зимата. През изминалия уикенд се подготвиха за новия сезон състезатели
от Варна и региона.“. Други публикации за провеждане на състезания тук
са изтрити от социалните мрежи след началото на разследването.
Съгласно чл. 10 от ЗЗТ територията на защитените местности е публична
собственост. Според информационната система на Агенцията по геодезия
теренът на територията на община Аксаково, представлява „горска
територия“ със статут на „Друг вид дървопроизводителна гора“,
собственост на Министерството на земеделието и горите – Държавно
лесничейство. Управлява се от ТП „Държавно горско стопанство – Варна“
(ДГС).
По Закона за достъп до обществена информация поискахме от там да ни
бъдат предоставени данни за сключени договори за отдаване под наем на
терена, на който се намира пистата, както и сумите, постъпили в
държавния бюджет, вследствие на наемните отношения. „ДГС“ – Варна не
разполага с исканата обществена информация и няма достъп до нейното
местонахождение, се посочва в отговора на лесничейството. От там
уточняват, че няма сключени договори за отдаване под наем на терени в
ЗМ „Побити камъни“ и прилежащи към нея. По случая дори била
проведена проверка от ТП „ДГС“ – Варна, резултатите, от която сочат, че
„няма извършвана незаконна дейност в поземления имот, на който се
намира мотопистата“. Това заявиха от Североизточно държавно
предприятие – Шумен, под чията шапка се намира Държавното горско
стопанство във Варна.
Според режима на защита на „Побити камъни“, в местността се забранява
провеждане на състезания с моторни превозни средства извън
съществуващите пътища; движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъги- та
извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии.
„Шумът“ спря нарушенията
„Отидох, видях, хванах се за главата. Побитите камъни са уникално
природно образувание (да, и ценен дюнен комплекс, понеже нали и тази
битка тече). От близкото село обаче решили да си направят писта за
мотокрос отгоре. Ами техни са си, защо не.“ Това е само един от
коментарите на възмущение в социалните мрежи – на бившия министър на
околната среда Юлиян Попов.
Широкият обществен отзвук след огласяване на случая спря поне
временно нарушенията в ЗМ „Побити камъни“. Сергей Панайотов не е
засичал в последните седмици мотористи в района. На такива не се
натъкна и нашият екип при посещението си на място. Видяхме обаче
множество микросметища от битови, строителни и земеделски отпадъци
на самата граница на местността. Такива, които липсваха преди година,
когато заснехме филм за уникалното място. Част от пластмасовите бутилки
и мокри кърпички са отнесени от вятъра навътре между варовиковите
колони. Цели дивани, фотьойли, телевизори, мивки, покъщнина са
изсипани в района. Със сигурност те са видени и от екоинспекторите,
които са идвали на проверка за мотопистата, но за тях не се съобщава в
констативните протоколи.
Точно преди година наш екип беше в ЗМ „Побити камъни“, за да разкаже
за множеството микросметища на територията. Тогава показахме и
разширеното трасе за мотокрос около групата „Слънчево Юг“. Нито една
институция не се самосезира. Единствено от Регионалния исторически
музей, който отговаря за събирането на входните такси излязоха с
изявление в медиите, че няма замърсяване в природната забележителност.
Много баби, хилаво бебе
Отговорът на въпроса кой отговаря за незаконната дейност в защитената
дейност е размит между поне пет институции. От една страна е
собственика – Министерството на земеделието, чрез поделенията му в
региона, в чиито прерогативи е стопанисването на територията. От друга
страна е Община Аксаково, на която се намира групата „Слънчево Юг“ и в
чийто генерален план за развитие тя би трябвало да фигурира.
Управлението на защитена местност „Побити камъни“ е към дирекцията
на Природен парк „Златни пясъци“, а контролът – към Министерството на
околната среда и водите чрез РИОСВ – Варна. Регионалният исторически
музей пък е институцията, която отговаря за т.нар. „маркетинг“, събирайки
такса „вход“.
Развитието на Побити камъни като туристически обект реално предполага
формирането и на спортни трасета около защитената местност,
веломаршрути и зони за рекреация. Но те трябва да са съобразени с
генерален план за управление на цялата природна забележителност, смятат
предприемачи, които искат да инвестират и развият потенциала на този
район. Община Варна като туристическа дестинация също би могла да се
възползва по-пълноценно от него. Още от времето на бившия кмет на
Варна Кирил Йорданов битува идеята за създаване на законна
мотописта. И до ден днешен обаче такава няма. Когато няма законна
възможност за извършване на дадена дейност, празнината се запълва от
друга, макар и извън закона, коментираха мотористи.
Какво е „Побити камъни“?
Първата официално обявена в България природна забележителност, още в
далечната 1937 г. Тогава местността се нарича още Дикили таш.
Разположена е на територията на 4 общини – Аксаково, Девня, Суворово и
Белослав. Побити камъни е едно от местата, което България е предложила
в предварителния списък обекти на ЮНЕСКО още в началото на 80-те
години на миналия век. През 1995 г., а по-късно и през 2002 г. територията
от 253 хектара е обявена за защитена местност. Със заповед от декември
2020 г. е защитената зона по Закона за биологичното разнообразие. Целта е
да се опазят и поддържат понто-сарматските степи, които в целия
Европейски съюз се срещат само в Североизточна България и отчасти в
Румъния. Да се подобрят местообитанията на шипобедрената и
шипоопашата костенурки, бръмбара рогач и тигровата пеперуда, които са
защитени видове според Бернската конвенция и Закона за биологичното
разнообразие.
Ще продължаваме да следим историята на първата природна
забележителност в България. Дори разследването да завърши с „виновен е,
който яде зелника, а не който му го дава“, гражданската активност поне
частично е събудена. Сергей Панайотов твърди, че от няколко места в
страната вече му звънят с подобни казуси за съвет и за сигнализиране на
институциите.
