След близо 40 години години държавата най-сетне ще може да се освободи от задължението да осигурява охраната на Дом – паметника на БКП на връх Бузлуджа, култов за няколко поколения комунисти и социалисти. Поне за следващите десет години, през които Община Казанлък иска да стопанисва „Чинията“– име на монумента, добило публичност през годините.
Намерението си кметът на Казанлък Галина Стоянова, подкрепено от обществен съвет, иска да официализира през местен референдум, насрочен за утре, 17 ноември. На него гражданите на общината трябва да отговорят с „да“ или „не“ на въпроса
„Подкрепяте ли община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот-частна държавна собственост „Дом паметник“ на връх Бузлуджа за 10 години?“
За да бъдат признати резултатите от допитването, в гласуването трябва да участват 40 на сто от гражданите с избирателно право, а от тях 50+1 да са отговорили положително на въпроса. Общината, поне според публикации в медиите, е провела разяснителна кампания във всички селища на общината. В интервю през местното Knews Radio Стоянова заявява: „Убедена съм, че сте достатъчно зрели, за да не сте съучастници в разрушаването на Бузлуджа“.
Аварийно-строителните дейности на Дома – паметник на БКП ще бъдат финансирани със 7 млн. лв. по проект, който е част от концепция за интегрирани териториални инвестиции в Югоизточния регион, с водещ партньор Община Казанлък.
С тях трябва да бъде ремонтиран основно покрива и да бъдат спрени течовете, които разрушават монумента и мозайките в него. Според Стоянова за тази цел средства от общинският бюджет няма да бъдат отклонявани.
На пресконференция в БТА кметът на Казанлък обърна внимание върху факта, че през последните 15 години общината е натрупала опит в консервацията, социализирането и управлението на тракийските гробници, които са част от националното културно наследство. Безвъзмездното ползване на паметници на културата от национално значение е ограничено до десет години, след това трябва да се отправи ново искане към Министерството на културата. Що се отнася до участието на неправителствени организации по време на процеса, каквито апетити несъмнено ще има, законовата процедура изисква консултации с културното министерство и одобрение на Общинския съвет.
Монументът на връх „Бузлуджа“ е частна държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост от 2 юни 2006 г. Деактуването му от публична в частна държава собственост стана по предложение на тогавашната областна управителка Мария Нейкова, днес областна управителка на Бургас.
Това даде „зелена светлина“ за извършването на сделки, в това число и с частни субекти, които имаха апетит да получат атрактивното съоръжение и кандидатстваха затова с различни бизнес проекти. Но до сделка така и не се стигна, а монументът остана да тежи на гърба на държавата.
През 2011 година млади социалисти, въпреки забраната за достъп до паметника, се качиха на върха му, осигуриха електрозахранване и „запалиха“ червената звезда в нощта срещу традиционния национален събор на левицата, който се провежда всяка година на поляната под върха.
Забраната на областния управител тогава Румен Гечев нарече „емоционална война“ срещу партията, а в патетична реч от трибуната под сакралния за БКП/БСП връх Сергей Станишев поиска ГЕРБ да им върне паметника.
Бойко Борисов, тогава премиер първи мандат, само това чакаше и каза „Дадено!“.
Последва решение на МС, с което паметникът беше дарен на БСП. С този акт Борисов се освободи от задължението да поддържа разпадащия се паметник и заедно с това направи реверанс към червения електорат, част от който бе и самият той като член на БКП преди 10 ноември 1989 г.
Само че партията така и не влезе във владение на паметника, с ясното съзнание, че няма средства да го укрепи, а след това и да го възстанови. Но изчака няколко години, преди окончателно да се откаже от дарението на държавата. С надеждата, че ако се върне във властта, ще може да реставрира монумента със средства от държавния бюджет.
Архитект Дора Иванова създаде фондация „Проект Бузлуджа“ с цел запазване на паметника, но вече не като идеологически жест, а като паметник на историята. През 2018 г., година на европейското културно наследство, тя доведе в България експерти, между които и професор Йорг Хаспел – директор на държавния орган за опазване на паметниците на културата в Берлин и председател на ИКОМОС( международна организация за опазване на паметниците на културата и консултант на ЮНЕСКО) в Германия. В интервю за „Хоризонт“
професор Хаспел нарече паметника на Бузлуджа огромен тоталитарен пропаганден жест, реализиран за времето си изключително модерно.
Според него в огромното пространство могат да се правят различни конгреси, конференции, уъркшопове и изложби, свързани с историята на България до 1989 г. Още повече, защото мястото има страхотен изглед, подходящо е за туризъм и е свързано с културния ни ландшафт. На въпроса как възприема идеята монументът да стана паметник на тоталитаризма в България, а защо не и в Европа, професорът отговори:
„Смятат идеята за много атрактивна, архитектурата на 20 век се разпознава чрез тоталитарната архитектурата, която служи на политически тоталитарни системи и трябва винаги на хората да се показва силата на тази тоталитарна архитектура. Паметникът на Бузлуджа е точно такова място, което може да фокусира тази проблематика. Паметниците са особен вид от историята, не е нужно да пътувам донякъде, да прочета книга, да се образовам, за да ги разбера. Те са на място и трябва да бъдат разбрани. По този начин се опитахме в Берлин и в Германия да запазим наследството от нацизма и тоталитаризма.“
В същото интервю през БНР професор Стоилов – автор на проекта за паметника на Бузлуджа реагира срещу остро срещу това монументът да бъде определян като тоталитарен,
защото бил строен със средства, дарени от народа и затова бил „народен“: „А тоталитарен значи фашистки, а не комунистически“.
Идеята монументът на Бузлуджа да стане паметник на тоталитаризма с европейски средства беше нееднократно предлагана и на лидерите на БСП през годините, и на министри на културата, и на Бойко Борисов като премиер в няколко кабинета.
Някои я чуха с половин ухо, други я отрекоха веднага, трети казваха, че в нея има хляб, но никой не я подкрепи с действия.
През последните години интересът към паметника, който привлича и много чужденци със своята футуристична архитектура, наподобяваща чиния на извънземни, кацнала на върха, се засилва. Млад мъж, роден в Париж с майка българка и баща французин – галерист, поиска от държавата (в лицето на областния управител) и от кметицата на Казанлък да му съдействат, основно логистично, за да организира на върха фестивал на електронната музика, който щеше да привлече много туристи от цяла Европа. Не получи съдействие, но идеята му явно беше харесана от други и подобен музикален форум на Бузлуджа има от няколко години.
Утре гражданите на Казанлък ще заявят волята си в местното допитване. А „За истината“ ще проследи резултатите и последващите действия на местната администрация. Те би трябвало да са изцяло в интерес на общността, а не на лични амбиции.
