Тонове заразени птици са загробени край севлиевско село в нарушение на правилата

На крачки от селски път и на метри от главния е трупната яма, оградена единствено с лента
Снимка: „За истината“

Тонове мъртви птици са загробени между 9 и 14 май т.г. в с. Млечево, община Севлиево, след като в две птицекланици наблизо пламна огнище от птичи грип. Загробването е станало набързо, което би било нормално с оглед ограничаване на заразата. Но бързането явно е било за сметка на правилата.

Мястото, определено за трупна яма трябва да е най-малко на километър от най-близките къщи и на 100 м от главен или местен път. Това гласи Наредба 3 от 27 януари 2021 г. за условията и реда за обезвреждане на животински продукти и на продукти, получени от тях. В с. Млечево трупната траншея е малко встрани от главния път, водещ към селото и по преценка на око има отстоянието от 100 м. Самият изкоп обаче е на три крачки от местния път, по който се стига до махала с обитаеми къщи. Най-близката, според местните жители, е на по-малко от километър. Дори да приемем, че отстоянията са спазени, то не така стои въпроса с обезопасяването на изкопа, за да стане

трупна яма по правилата.

Според същата наредба стените и дъното на ямата трябва да са с надеждна хидроизолация, като използваните материали за това се документират. В трупната яма край с. Млечево на дъното и стените е поставен найлон, обясни директорът на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) д-р Спасов. Най-отгоре изкопът е обработен с хидратна вар и периодично се дезинфекцира, каза още шефът на ОДБХ и за да удостовери казаното предостави на „За истината“ копие от фактурите, с които са купени хидроизолационните материали.

Какво се случи, след като „За истината“ попита какво излиза от комина на цех за пелети в Севлиево – тук.

От платежните документ става ясно, че ОДБХ е купила 40 торби по 25 кг негасена вар и 66 кг полиетиленово фолио с дебелина 0.12 микрона. В друга фактура се упоменават една малка въглищарска лопата, масло за двутактов двигател и полиуретанова пяна.

Какво не е наред

В двете фактури, които д-р Спасов изпрати, няма нито дума за бетон – нито като закупен материал, нито като заплатена услуга полагане на бетон. Наредбата обаче казва, че повърхността на ямата се покрива с бетонна плоча с отвор, покрит плътно със заключващ се метален капак. За метален капак във фактурите също липсват данни. Този „пропуск“ предполага, че трупната яма край с. Млечево няма бетоново покритие, нито метален заключващ се капак. Това означава, че изискванията за трупна яма в конкретния случай не са спазени.

В същност за липсата на бетоново покритие се разбра още преди „За истината“ да разполага с фактурите. В телефонен разговор с д-р Спасов той говореше единствено за покритие с найлон, което не оставя никакво съмнение, че бетоновото покритие на трупната яма е спестено. Какво би могло да означава това за околната среда и евентуалните последици за местните жители, е въпрос, на който компетентните институции би трябвало да дадат отговор. Ако разбира се се ангажират да разнищят този случай.

Защо при по-малко боклук за рециклиране в Севлиево ще плащат повече за сепариране – тук.

Според жителите на с. Млечево липсата на бетон най-отгоре прави ямата лесна за разравяне от дивите животни. Опасенията им са напълно основателни, тъй като районът на с. Млечево е в дивечовъдна зона и само преди година там е имало набези от глутници чакали.

Прокуратурата се ангажира с казуса

но не за с. Млечево, а за габровското село Яворец. Там според едно споразумение между „Агро Ловико“, Областна дирекция по безопасност на храните и фирмите „Гримит“ – Чакала, Севлиево и „Хараланови – Детелин Хараланов“ се предвижда „Агро Ловико“ да предоставя силажни ями в частния си стопански двор в землището на с. Яворец, където „Гримит“ и „Хараланови – Детелин Хараланов“ да депонират торова постеля от родителско стадо пекинска патица и от пилета-бройлери, отглеждани в техни животновъдни обекти. Въпросните обекти са онези, в които е установена заразата от птичи грип, заради което животните са умъртвени и както стана ясно загробени в с. Млечево.

За торта, която също е заразена, и трябва да бъде депонирана, е избрано с. Яворец, само че кметът на селото отказа да допусне заразената тор в селото си, а кметът на Габрово Таня Христова го подкрепи. В публична позиция тя заяви, че подкрепя жителите на с. Яворец и ще продължи да го прави, ако се стигне до протести. Паралелно с това Христова изпрати писма до Агенция по безопасност на храните, Областна администрация и Окръжна прокуратура, в които настоява да се спре изпълнението на подписаните споразумения за извозване на тор от огнища на птичи грип в габровското село. Всичко това свърши работа и торта не бе депонирана в с. Яворец, а прокуратурата работи по сигнала на Таня Христова.

Мястото, където са загробени заразените птици не е окончателно одобрено за трупна яма

а е в процедура по одобряването му. Загробването в седмицата между 9 и 14 май т.г., е действие при извънредна ситуация, обясняват от Община Севлиево на изпратени от „За истината“ въпроси. Дали това, че животните са заровени и то не при пълна безопасност е проблем, трябва да кажат отговорните.

За заразата от птичи грип в района на Севлиево се разбра в началото на май т.г. За да се неутрализира разпространението на заразата от Областната дирекция по безопасност на храните в Габрово разпоредиха умъртвяване по хуманен начин на болните пилета и патици и загробването им в терен, определен година по-рано от комисия, назначена от кмета на Севлиево. В тази комисия влизат представители на Общината, ОДБХ, РЗИ, Регионалната инспекция по околна среда и води, Басейнова дирекция, Пожарната служба, ВиК-операторът за съответната община и областна дирекция „Земеделие“. Решенията на комисията се вземат с единодушие, но протоколите от нейните заседания не са публични. „За истината“ разполага с тях, след като ги поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация. От тях се разбира, че мястото в землището на с. Млечево е обект на дискусии и последващо одобрение за изграждане на трупни ями, но процедурите не са приключили.

В с. Млечево обаче не знаят нищо за това, че землището на селото им е обект на интерес за места за трупни ями. Оказва се че и кметският наместник не знае, въпреки че багерите и камионите стояха с дни на селския площад. Дали действително е държан в недение е отделен въпрос.

Вероятно за да бъдат защитени жителите на малките населени места има значение дали имат кмет, който сами избират, или кметски наместник, който се назначава от общинския кмет. Във втория случай каквото и да се случва с повереното им село, наместниците си мълчат и не противоречат, за да пазят службата си. Вероятно това е разликата между севлиевското с. Млечево, под чиято земя има тонове заразени птици и габровското с. Яворец, където не бе допусната заразена птича тор.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам