ТЕЦ „Марица изток 2“ потъва пред очите на държавата

От спиралата та непрекъснатото задлъжняване няма излизане, тъй като разходите за въглища и за парникови квоти надвишават годишно приходите на дружеството

ТЕЦ „Марица-изток 2“
Снимка: Живко Ангелов

Държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ – най-голямата топлоелектрическа централа на въглища на Балканите е в тежък финансов колапс със задължения вече над 1.2 млр. лева. И докато се бори да получи дерогации (отлагане) от прилагането на по-строги норми за отделяне на вредни емисии във въздуха, тя трупа нови дългове, заради парниковите квоти.

Финансовият отчет на енергийното дружество показва, че за 9-те месеца на годината то е със загуба от над 265 млн. лева. А до края на март 2019 година трябва да плати още 380 милиона за квоти за въглеродните емисии от тази година. И тъй като

централата не разполага със средства,

те трябва да дойдат от БЕХ, по-точно от печалбата на дружества в холдинга като АЕЦ „Козлодуй“, ЕСО(електроенергиен системен оператор), „Булгартрансгаз“ ЕАД и др.

Работна група от министерството на енергетика е изчислило, че холдингът трябва да плати между 300 и 500 милиона лева, за да може ТЕЦ „Марица-изток 2“ да продължи да работи. В същото време задълженията на държавната централа към БЕХ вече достигат 485 млн. лева. Но от тази спирала няма излизане, тъй като средствата за въглища и за парникови квоти надвишават годишно приходите на дружеството, което трябва да отделя и още 100 милиона лева за заплати на близо 2500 души, макар че би могло да работи и с три пъти по-малко персонал. Бордът на директорите обаче не предприема мерки за намаляването му. Нещо повече-въпреки тежката ситуация в централата миналата година заплатите са били вдигнати – на кого и с колко няма как да научим, тъй като информацията е под защитата на търговската тайна.

Публична тайна е обаче, че за всяко ново назначение в централата, дори и на ниски позиции, се плаща.

Ресурс изтича и през обществените поръчки,

които често се възлагат и изпълняват на цени по-високи от пазарните, твърдят енергийни експерти.

За пример може да бъде посочена съмнителната и тъкмо затова спряна поръчка за строителство на ограда на централата, дадена на фирмата „Водстрой 98“, свързвана тогава с името на депутата Делян Пеевски. Или пък решението на ръководството на енергийното дружество да прави център за киберсигурност за близо 10 милиона лева без открита процедура за избор на изпълнител, а чрез договаряне с определени кандидати. Да не говорим за това, че държавното дружество си позволява да купува и издържа футболни клубове като старозагорския „Берое“.

Съществува неразрешим конфликт и между интересите на държавните дружества Мини „Марица изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“. Първото отдавна настоява за увеличаване на цената на въглищата, от които зависи изпълнението на инвестиционната и ремонтната му програма, но това би усложнило още повече ситуацията в централата. Защото новата, по-висока цена на въглищата ще се калкулира в крайната цена на произвежданата електроенергия. И тъй като тя се реализира главно на свободния пазар, това би я направило неконкурентна, с едва дума – непродаваема. А с темповете на повишаване на цената на квотите за въглеродни емисии(азотните влизат в нормата, а живакът е под нея), които по прогноза до 2020 година ще стигнат 30 евро на тон и при необходимостта да се инвестират още стотици милиони за постигане на новите завишени норми за серен диоксид на Европейската комисия, ТЕЦ „Марица-изток 2“ на практика трябва да спре да работи.

Алтернативата

е да се увеличи най-малко с 10 процента цената на електроенергията за битови потребители у нас, което ще доведе до масово енергийно обедняване на населението и ще събори правителството. Обратната тенденция – на намаляване цената на въглеродните квоти е невъзможна, защото ЕС въведе в законодателството си механизъм за запазване на пазарната стабилност, с който се насърчава преминаването към по-чисти горива. А основната стратегия за въздействие върху климатичните промени е Европейската схема за търговия с емисии, от които трупа рекордни печалби специализираният енергиен хедж фонд Northlander Advisors и банки като Morgan Stanley, Goldman Sachs и JPMorgan.

Светът е разделен по въпроса за развитието на въглищната индустрия и енергетика. В момента се изгарят едва 10 процента от световния запас на въглища, показва статистиката. САЩ не подписаха Протокола от Киото, Канада се оттегли преди края на първия му период, а Русия, Япония и Нова Зеландия не участват във втория период. Парижкото споразумение за климата получи рекордна подкрепа от 195 държави (без САЩ и Сирия), а в началото на декември в Катовице, Полша ще има нова среща относно пътните карти на договора. Българската позиция ще бъде изработена от две министерства – на енергетиката и на екологията и ще бъде представена на форума от президента Румен Радев. А синдикатите, които също имат изработено становище по темата, заплашват с протести, ако не бъдат защитени интересите на страната и не се договори удължаване на срока на живот на въглищните централи. Най-голямата и единствената държавна – ТЕЦ „Марица-изток 2“ произвежда

една четвърт от електроенергията в страната

и осигурява енергийната независимост, а оттам и националната сигурност на България.

Привърженици на тезата, че трябва да продължим да използваме ресурса на въглищата до изчерпването им в комплекса „Марица изток“ се позовават на държави като Германия, Полша, Чехия, Румъния, които също имат икономически интерес да развиват този тип енергетика. И питат кой определя правилата и цените на квотите? Както и каква част от печалбата от продажбата на въглеродни емисии отива за реализиране на екологични програми и политики?

В същото време организации като „Грийнпийс“- България и сдружението „За земята“ водят битка за затваряне на въглищните централи. За тежките екологичните и здравни последици от дейността им те предупреждават от години в свои анализи и доклади. Според последния БЕХ, собственик на ТЕЦ „Марица-изток 2“, се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които тровят въздуха в Европа и причиняват две трети от здравните проблеми, показва компютърен модел на замърсяването, публикуван в Доклада на „За земята“ (https://beyond-coal.eu/last-gasp/). Според данни от него в една от най-бедните държави от ЕС

плащаме и втората най-скъпа „здравна цена“

на континента и производството на 1 мегаватчас енергия от въглища в България води до 93 евро за здравни разходи(при средна цена за Европа от 53 евро).

Неправителственият екологичен сектор обвинява държавата и в липса на визионерство затова как трябва да се развива енергетиката след края на въглищната индустрия и закриването на този тип централи. Вместо да предложи алтернативи на заетост и сравнително малки и чисти производства на електроенергия, правителството е заето с това да издейства дерогация за ТЕЦ „Марица изток 2“, твърдят от „Грийнпийс“ и „За земята“. Работещите в централата и синдикатите пък не виждат достатъчна активност от страна на правителството за запазване на сектора, в който са заети десетки хиляди души, а други още толкова зависят косвено от него. А премиерът Бойко Борисов се жалва в „Шоуто на Слави“, че пред кабинета стои въпроса какво ще прави с въглищните централи през следващите години и колко ще дотира държавата?

Битката „за“ и „против“ ТЕЦ-вете в България не може да завърши с компромиси, частични победи или загуби. Но докато стане ясна съдбата на тази индустрия у нас, има още време. А как ще посрещнат миньорите и енергетиците от комплекса „Марица изток“ Коледните празници – в къщи край елхата или с протести на улицата, ще стане ясно след световната конференция за климата в Катовице.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам